През настоящата зима италианците Симоне Моро (Simone Moro)* и Тамара Лунгер (Tamara Lunger)** са решили да проверят толкова ли е сурова сибирската природа колкото разказват легендите. Свръзката ще направи опит за изкачване пик Победа (пик Победы, 3147 м) в района на Оймякон***, известен като Полюс на студа.


Симоне и Тамара

Експедицията ще започне през януари 2018 г., а в състава й – освен Симоне и Тамара – са фотографът Матео Дзанга (Matteo Zanga), репортерът и преводачът Филипо Валоти Алебарди (Filippo Valoti Alebardi) и местният гид Олег Сайфулин.



Районът на действие на италианската експедиция е познат у нас от филма “Белият хаос” (Австрия, 2016, Матиас Маир, 52’/ “The White Maze”, Austria, 2016, Mathias Mayr, 52’), показан в програмата на Банскофилмфест през 2016 г. Той разказва как след цяла година подготовка екстремните скиори и търсачи на приключения Матиас “Хауни” Хаунхолдер (Matthias “Hauni” Haunholder) и Матиас Маир (Matthias Mayr), придужени от кинооператорите Мориц Зонтаг (Moritz Sonntag), Йоханес Айцетмюлер (Johannes Aitzetmüller) и фотографа Йонас Блум Jonas Blum, предприемат опит да станат първите хора, които стигат със ски до най-високия връх в Якутия и в целия Североизточен Сибир – пик Победа (3003 или 3147 м) в масива Буордах (Улахан-Чистай) от т. нар. Хребет на Черски.



Последният със своята дължина от 1500 км е по-голям от Алпите. При това без да използват хеликоптер. Място е много студено (температурите падат до минус 60 градуса по Целзий), много диво, много непристъпно и много отдалечено от цивилизацията – най-близкото селише Уст Нера е на 350 км, на още 1300 км е столицата на Република Саха или Якутия – Якутск. Всичко това прави мисията (почти) невъзможна…
.
------------------------------------

Симоне Моро, мендиджърката му Мариана Дзаната и Алекс Хонълд в Банско през 2012 г.

*Симоне Моро бе oфициален гост на Банскофилмфест’ 2012.

**Тамара Лунгер бе официален гост на Банскофилмфест’ 2015.

***Оймякон (на руски: Оймякон; на якутски: Өймөкөөн) е село в Република Саха или Якутия, Руската федерация. Намира се на левия бряг на река Индигирка. Името му означава “незамръзваща вода” и се дължи на факта, че край него има термален извор. Това е едно от най-студените населени места на Земята. Намира в източната част на Якутия и към 2010 г. има население от 462 души. Оймякон е близо до полярния кръг и продължителността на деня варира от 3 часа през декември до 21 часа през краткото сибирско лято, когато нощите са “бели” и е светло почти през цялото денонощие. Селото е разположено на около 987 м надморска височина. Оймякон е претендент заедно с Верхоянск за най-студеното населено място на Земята и затова често се нарича “Северен полюс на студа”. Най-ниската измерена температура тук е минус 79° по Целзий в метеорологичната станция Томтор през 1963 г. По неофициални данни, температурата в селото е падала до минус 83 градуса по Целзий през 1914 г. Въпреки това, поради някои особености на измерванията, тези температури не се считат за валидни от метеоролозите по света. Другият претендент за най-ниска измерена температура е якутският град Верхоянск, който се намира отвъд Полярния кръг. Там е измерена по-ниска абсолютна температура (минус 67,8 градуса по Целзий), но пък в Оймякон средните месечни и годишни температури са по-ниски от тези във Верхоянск.