2403.2005
Перфектни условия за ледено катерене в района на Северен Джендем - Стара планина. Информацията е от 22 март, когато аз (Ицо) и Яна изкатерихме Големия водопад.
След седмица топло време в средата на март, първите дни от пролетта бяха с отрицателни нощни температури. Този факт ни накара, въпреки делничния ден, да оставим всички работни задължения на самотек, децата на бабите и да се отправим с "ладата" към хижа Плевен.
Пристигнахме късно през ноща в подножието на Балкана и отседнахме в хижа Видима. Тя се намира в района на едноименния ВЕЦ на края на селото. Хижа Видима е удобен вариант за нощувка преди пролетно катерене в Джендема. За съжаление в момента хижата е малко занемарена, а струва цели 10 лева. Бях уморен от дългото шофиране и затова предпочетох да отседнем тук. Час по късно вече съжалявах за моя мързел, защото от бара на хижата дънеше престижна фолкмузика, а ние се опитвахме да спим преди "великото изкачване".
На другия ден сутринта станахме, като за "голямо катерене". Едвам се събудих около 7.30 часа. След кратка раздувка с хижаря на Видима, относно модерните течения в попфолка и дивите зверове в гората се отправихме на път. Час и половина след утринния будилник, Ладата заби спирачки на асвалтовия паркинг под хижа Плевен. По стара традиция от схлупен фургон излезе виден охранител, който искаше пари за парчето асвалт в гората. По стара традиция, аз преместих колата пред входа на паркинга. Охранителът ни тегли една майна на ум, ние също...
Вече се бе разведрило. Часовникът на телефона показваше 9.00, а обхватът на Глобал още не бе станал... Определено бяхме подранили. Не се притеснявах от размотаването, защото знаех че цялата планина е добре фирнована и ние бързо и безопасно ще достигнем в подножието на ледовете. Тръгнахме директно по долината към Големия водопад. Снегът започна още от асвалтовия паркинг, но беше изключително твърд и ние въобще не затъвахме. Някой преди нас обаче бе потънал до глезените. Следите бяха от крака с пет пръста и големи нокти. Всъщност ставаше въпрос за лапи. Най-вероятно това бе следа на една от мечките, които живееха в района.
С представители на този животински вид, преди години на два пъти, бях имал емоционални срещи точно в тази долина на Джендема. Поради тази причина ходех, като диверсант в тила на врага. Въпреки потенциалната заплаха, обаче не се притеснявах много, защото след мен вървеше по младата и по вкусната за мечките Яна. Всъщност ако трябва да съм сериозен, мечките не са опасни животни и ако човек ги срещне, то той трябва да се държи естествено. Тоест трябва да бяга...
Улисани в размисли за световния рекорд по спринт в пресечена местност, неусетно стигнахме мястото, където улеят се рязклонява на две. На дясно е пътят към Големия водопад, а на ляво е улея на водопада Варна. И по двата кулоара в момента са паднали огромни лавини от билото на планината. Те са изорали всичко, през което са минали. След тази гледка вече съм твърдо убеден, че при снеговалежи или рязко затопляне в разгара на зимата, ще седя на бара в хижа Плевен и ще гледам филми за ледено катерене от Аляска.
Падналата лавина в основата на Джендема е втвърдила идеално подхода към Големия водопад. Двата по долни ледени прага са затрупани от снега, така че до подножието на високите ледове не се налага катерене и осигуряване. За хората, които не са преминавали по тези места ще посоча следното сравнение: Снегът от падналите лавини е толкова много, че водопад, като Боянския е изравнен със склона и сега терена представлява стръмен снежен улей.
Въпросният улей е с напречни напуквания, които не изглеждат гостоприемно при повишаване на нощните температури над нулата. Тоест сега е моментът да се ходи безопасно към Големия Водопад с подход от долу. Този вариант е много по лесен отколкото пътя през билото. Когато забих първия леден клин слънцето показваше дванадесет часа, тоест от автомобила до леда бяхме вървяли в улеите около три часа.
Сега освен раздувка ще споделя и съществена информация за моментното състояние на Джендема.
Големият водопад е много добре натекъл. Не е син, но леда е достатъчно здрав. Не се цепи много и бързо се катери. Същевременно спойката между водопада и скалите също изглежда добре. Околните два водопада обаче не са в добро състояние за катерене. Левият, който е по стръмен от Големия водопад, вече е отънял и може би отлепен от скалите. В следобедните часове той се напича силно от слънцето и през пролетта мисля, че не е много разумно да се катери. Дясната ледена каскада е замръзнала, но ледените прагове в голяма степен са зарити от сняг. Също така не трябва да се забравя, че долното въже на десния водопад натича върху снежна основа и може да се срути при топъл ден.
Нашето катерене на Големия водопад премина без особенни емоции. За изкачване избрах най-лесния път. Катеренето ни отне около 4 часа. За трудноста на маршрута, алпинистите, които не са ходили на Джендема могат да придобият представа от водопада на Скакавица. Ледът на Джендема е два пъти по голям от този на Скакавица и също има полегати участъци. В долната си част големият водопадът сега е силно засипан от снегове. Така първия по отвесен пасаж е доста къс. След това има силно полягане на леда и още едно въже по по-стръмни пасажи. В общи линии водопадът в момента може да се изкатери на три въжета по 50 метра в ледената си част и едно въже излизане от стръмното по сняг, лед и скали. Рапелните болтове, с които е екипиран водопада не се виждат на първите две въжета. Ние носихме единадесет ледени клина, които бяха достатъчни за осигуряване.
От края на водопада предпочетох излизане през билото на планината. Всичко е фирновано и подсичането по лятната пътека към хижа Плевен не е лавиноопасно. Лошото е, че падналите снегове са създали голям наклон на улеите. При пресичане на някои от тях човек, поради умора или невнимание може лесно да се спъне в котките и да отлети, като бобслей в отвъдното. Поради тази причина и невъзможноста за осигуряване на моята партньорка Яна, избрах панорамния и красив залез от билото на Балкана. На смрачаване вятърат съвсем утихна и ние на лунна светлина слязохме в уютната хижа Плевен.
Еуфорията на изминалия ден неусетно ме върна девет години назад. През януари 1996 с приятеля ми Тошко / Тошето от Бургас/ за първи път изкатерих днешния маршрут. От тогава не го бях повтарял, може би заради емоциите на първото изкачване. Одисеята на водопада пред 1996 се бе разиграла доста трагично. В началото преди катеренето под Големия водопад ни нападна ревяща мечка. След това падна лавина, която затрупа Минко Занковски от съседната свръзка пред очите ми. Той успя да се измъкне, но неговия късмет не споходи две момчета от Пловдив, които в същия ден прелетяха 400 метра свободно падане и се разбиха в основата на Джендема. На другия ден, след тежка спасителна акция ги открихме и успяхме да свалим мъртвите им тела в подножието на планината. Три години след тази трагедия, при изкачване на Големия водопад Свилен /Обицата/, който катереше в съседната свръзка получи спукване на обвивката на белия дроб. Отново се наложи евакуация.
Минаха още две три години и при поредното ходене на Джендема в големия улей отново срещнахме мечка, която заплашително пресече пътя ни. Експедицията завърши с паническо бягство...След всичко това, което се случи през годините си мислех, че Големия водопад на Джендема ще го гледам само на картинка. Е това май не е така. За всичко си има време стига да има подходящи условия...
Изкачването си заслужава и не бързайте да обувате все още еспадрилите. В планините има още време за ледено катерене...
Край.
Христо Христов
www.vertikal.hit.bg
0898 481325
Снимка Любомир Младенов
След седмица топло време в средата на март, първите дни от пролетта бяха с отрицателни нощни температури. Този факт ни накара, въпреки делничния ден, да оставим всички работни задължения на самотек, децата на бабите и да се отправим с "ладата" към хижа Плевен.
Пристигнахме късно през ноща в подножието на Балкана и отседнахме в хижа Видима. Тя се намира в района на едноименния ВЕЦ на края на селото. Хижа Видима е удобен вариант за нощувка преди пролетно катерене в Джендема. За съжаление в момента хижата е малко занемарена, а струва цели 10 лева. Бях уморен от дългото шофиране и затова предпочетох да отседнем тук. Час по късно вече съжалявах за моя мързел, защото от бара на хижата дънеше престижна фолкмузика, а ние се опитвахме да спим преди "великото изкачване".
На другия ден сутринта станахме, като за "голямо катерене". Едвам се събудих около 7.30 часа. След кратка раздувка с хижаря на Видима, относно модерните течения в попфолка и дивите зверове в гората се отправихме на път. Час и половина след утринния будилник, Ладата заби спирачки на асвалтовия паркинг под хижа Плевен. По стара традиция от схлупен фургон излезе виден охранител, който искаше пари за парчето асвалт в гората. По стара традиция, аз преместих колата пред входа на паркинга. Охранителът ни тегли една майна на ум, ние също...
Вече се бе разведрило. Часовникът на телефона показваше 9.00, а обхватът на Глобал още не бе станал... Определено бяхме подранили. Не се притеснявах от размотаването, защото знаех че цялата планина е добре фирнована и ние бързо и безопасно ще достигнем в подножието на ледовете. Тръгнахме директно по долината към Големия водопад. Снегът започна още от асвалтовия паркинг, но беше изключително твърд и ние въобще не затъвахме. Някой преди нас обаче бе потънал до глезените. Следите бяха от крака с пет пръста и големи нокти. Всъщност ставаше въпрос за лапи. Най-вероятно това бе следа на една от мечките, които живееха в района.
С представители на този животински вид, преди години на два пъти, бях имал емоционални срещи точно в тази долина на Джендема. Поради тази причина ходех, като диверсант в тила на врага. Въпреки потенциалната заплаха, обаче не се притеснявах много, защото след мен вървеше по младата и по вкусната за мечките Яна. Всъщност ако трябва да съм сериозен, мечките не са опасни животни и ако човек ги срещне, то той трябва да се държи естествено. Тоест трябва да бяга...
Улисани в размисли за световния рекорд по спринт в пресечена местност, неусетно стигнахме мястото, където улеят се рязклонява на две. На дясно е пътят към Големия водопад, а на ляво е улея на водопада Варна. И по двата кулоара в момента са паднали огромни лавини от билото на планината. Те са изорали всичко, през което са минали. След тази гледка вече съм твърдо убеден, че при снеговалежи или рязко затопляне в разгара на зимата, ще седя на бара в хижа Плевен и ще гледам филми за ледено катерене от Аляска.
Падналата лавина в основата на Джендема е втвърдила идеално подхода към Големия водопад. Двата по долни ледени прага са затрупани от снега, така че до подножието на високите ледове не се налага катерене и осигуряване. За хората, които не са преминавали по тези места ще посоча следното сравнение: Снегът от падналите лавини е толкова много, че водопад, като Боянския е изравнен със склона и сега терена представлява стръмен снежен улей.
 Снимка Иван Масларов |
Сега освен раздувка ще споделя и съществена информация за моментното състояние на Джендема.
Големият водопад е много добре натекъл. Не е син, но леда е достатъчно здрав. Не се цепи много и бързо се катери. Същевременно спойката между водопада и скалите също изглежда добре. Околните два водопада обаче не са в добро състояние за катерене. Левият, който е по стръмен от Големия водопад, вече е отънял и може би отлепен от скалите. В следобедните часове той се напича силно от слънцето и през пролетта мисля, че не е много разумно да се катери. Дясната ледена каскада е замръзнала, но ледените прагове в голяма степен са зарити от сняг. Също така не трябва да се забравя, че долното въже на десния водопад натича върху снежна основа и може да се срути при топъл ден.
Нашето катерене на Големия водопад премина без особенни емоции. За изкачване избрах най-лесния път. Катеренето ни отне около 4 часа. За трудноста на маршрута, алпинистите, които не са ходили на Джендема могат да придобият представа от водопада на Скакавица. Ледът на Джендема е два пъти по голям от този на Скакавица и също има полегати участъци. В долната си част големият водопадът сега е силно засипан от снегове. Така първия по отвесен пасаж е доста къс. След това има силно полягане на леда и още едно въже по по-стръмни пасажи. В общи линии водопадът в момента може да се изкатери на три въжета по 50 метра в ледената си част и едно въже излизане от стръмното по сняг, лед и скали. Рапелните болтове, с които е екипиран водопада не се виждат на първите две въжета. Ние носихме единадесет ледени клина, които бяха достатъчни за осигуряване.
От края на водопада предпочетох излизане през билото на планината. Всичко е фирновано и подсичането по лятната пътека към хижа Плевен не е лавиноопасно. Лошото е, че падналите снегове са създали голям наклон на улеите. При пресичане на някои от тях човек, поради умора или невнимание може лесно да се спъне в котките и да отлети, като бобслей в отвъдното. Поради тази причина и невъзможноста за осигуряване на моята партньорка Яна, избрах панорамния и красив залез от билото на Балкана. На смрачаване вятърат съвсем утихна и ние на лунна светлина слязохме в уютната хижа Плевен.
Еуфорията на изминалия ден неусетно ме върна девет години назад. През януари 1996 с приятеля ми Тошко / Тошето от Бургас/ за първи път изкатерих днешния маршрут. От тогава не го бях повтарял, може би заради емоциите на първото изкачване. Одисеята на водопада пред 1996 се бе разиграла доста трагично. В началото преди катеренето под Големия водопад ни нападна ревяща мечка. След това падна лавина, която затрупа Минко Занковски от съседната свръзка пред очите ми. Той успя да се измъкне, но неговия късмет не споходи две момчета от Пловдив, които в същия ден прелетяха 400 метра свободно падане и се разбиха в основата на Джендема. На другия ден, след тежка спасителна акция ги открихме и успяхме да свалим мъртвите им тела в подножието на планината. Три години след тази трагедия, при изкачване на Големия водопад Свилен /Обицата/, който катереше в съседната свръзка получи спукване на обвивката на белия дроб. Отново се наложи евакуация.
Минаха още две три години и при поредното ходене на Джендема в големия улей отново срещнахме мечка, която заплашително пресече пътя ни. Експедицията завърши с паническо бягство...След всичко това, което се случи през годините си мислех, че Големия водопад на Джендема ще го гледам само на картинка. Е това май не е така. За всичко си има време стига да има подходящи условия...
Изкачването си заслужава и не бързайте да обувате все още еспадрилите. В планините има още време за ледено катерене...
Край.
Христо Христов
www.vertikal.hit.bg
0898 481325
Снимка Любомир Младенов
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
пак си извадил късмет. аз тази зима ходих четири пъти и все беше много лошо с водопадите. даже първия път паднаха големи отломки още вечерта и се чувха чак на водохващането.
Добави коментар