През миналата седмица, по време на пленарното заседание на Международната федерация по спортно катерене (International Federation of Sport Climbing, IFSC) в Квебек бе взето дългоочакваното решение за това как да изглежда състезанието по катерене на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. След него бяха изказани многобройни мнения. Днес ви предлагаме две от тях, но твърде показателни за настроенията сред състезатели и деятели.
 



Адам Ондра:
-           Състезанията ще бъдат много дълги и протяжни, които със сигурност няма да се хареса на Международния олимпийски комитет. Чистото време на квалификациите е 5 часа, а на финалите – 4 часа. И то само в една дисциплина! По време на Игрите съществува огромна конкуренция от страна на надпреварите по други спортове, провеждани по същото време. Боя се, че повечето телевизии няма да предават състезанията по катерене – защо трябва да показват нещо толкова протяжно, дълго и трудно за възприемане, разбиране и обяснение? Това е абсолютно сигурно за страните, които нямат шансове за медал. Ако ставаше дума за една дисциплина с 50-минутен финал (“трудност”, “скорост” или “боулдъринг”), коментаторите може би щяха да могат да обяснят случващото се и вероятно би се появил интерес към него.
 
Има и друг неприятен момент. “Бегачите”, по всяка вероятност, няма да могат да стигнат до финалната шестица, а там ще се окажат тези, които са се концентрирали върху “трудността” и “боулдъринга”. […] С мъка установявам, че няма да ме отмине необходимостта да тренирам за “скорост”. Интересно ми е дали някой от боулдър-катерачите ще се приближи до постиженията на “бегачите”. Засега това е невъзможно. Дори най-доброто време на Шон Маккол е с около 50% по-слабо от световния рекорд. Това е все едно с Юсейн Болт да се състезава ученик, който бяга 100 метра за 15 секунди.
 
Томаш Мазур, треньор на световния шампион в дисциплината “скорост” Марчин Джиенски (Полша):
-           При такъв формат на надпреварата спортната подготовка се превръща в много голям и трудноразрешим логистичен проблем. Така стигаме до фундаменталната болка не само за Полша – няма къде да се организира състезание, дори опит за старт в олимпийски формат. На колко места има подходящи обекти? Инфраструктурата, очевидно, ще бъде много голям проблем. Но трябва да се има предвид, че състезателното катерене е включено в олимпийската програма не завинаги, а еднократно. Не се знае дали ще оцелее за следващите игри и ако оцелее, ще се запази ли съществуващият формат. Въпросът е: при това положение има ли смисъл да се изгражда материална база, която да отговаря на приетата формула? Простичката истина е, че Токио представлява перспектива единствено за шепа състезатели. В същото време е безусловно наложително усилията да се съсредоточат върху включването на спортното катерене в общонационалната система за младежки спорт и върху развитието му в полза на най-широк кръг хора, а не да се действа само с мисълта, че наближават Игрите в Токио.