В петък вечерта, на 26 август т. г., за 11-ти път бяха наградени най-добрите катерачи. Статуетките “Arco Rock Legends” станаха притежание на испанеца Дани Андрада (Dani Andrada) и словенката Мина Маркович (Mina Markovič). Тържествената гала-вечер беше част от традиционния фестивал “Rock Master”, който отбеляза своята 30-годишнина.
 


Отляво – Адам Ондра, Дани Андрада, Мина Маркович, Яня Гарнбрет, Лаура Рогора, Якоб Шуберт
Снимка: Джулио Малфер/ Planetmountain
Photo: Giulio Malfer/ / Planetmountain
 
Този път журито на наградите “Arco Rock Legends” реши да ги връчи на опитни и титулувани катерачи. Изборът на Дани Андрада в категорията “Rock Award” (наградата за спортни и боулдър-изкатервания в периода юни 2015-май 2016 г.) бе посрещнат с овации. Едва ли някой друг се е посвещавал на катеренето колкото 41-годишния испанец. Неговата необикновена, легендарна страст, опитът му в прокарването на най-трудни маршрути, търсенето на ново качество на скалните предизвикателства го правят истинско майстор. Освен това има в актива си наковаването на над 3000 маршрута... На въпроса колко време посвещава на катеренето, отговаря: “Ако съм гладен, ям до насита. Ако съм уморен, спя. Ако ми се катери, се катеря”. Нелоша рецепта за живот...
 
В категорията “Competition Award” (наградата за най-добри резултати от състезания през 2015 г.) журито оцени постиженията на Мина Маркович, която все още е в състояние да удържа натиска на далеч по-младите си колежки, между които е отличната й сънародничка Яня Гарнбрет (Janja Garnbret). Дали Яня ще тръгне по следите на Мина? Маркович е три пъти носителка на Световната купа в дисциплината “трудност”, за последен път през миналата година. Нейният стил, борбеност и жажда за победи я правят образцова състезателка, достойна за подражание.
 
Освен Дани Андрада наградата за най-добър спортен катерач си оспорваха австриецът Якоб Шуберт (Jakob Schubert) и младата надежда на италианския катерачен спорт Лаура Рогора (Laura Rogora). От своя страна Мина Маркович имаше съперници за приза в лицето на абонирания за наградите в Арко Адам Ондра (Adam Ondra) и споменатата Яня Гарнбрет.
 
Носителите на “Rock Award”:
Хосуне Бересиарту (Josune Bereziartu, Испания, 2006 г.),
Патчи Усобиага (Patxi Usobiaga, Испания, 2007 г.),
Адам Ондра (Adam Ondra, Чехия, 2008 г.),
Крис Шарма (Chris Sharma, САЩ, 2009 г.),
Адам Ондра ((Adam Ondra, Чехия, 2010 г.),
Адам Ондра (Adam Ondra, 2011 г.),
Саша Диджулиън (Sasha DiGiulian, САЩ, 2012 г.),
Адам Ондра (Adam Ondra, Чехия, 2013 г.)
Мюриел Саркани ((Muriel Sarkany, 2014 г.),
Алекс Мегос (Alex Megos, 2015 г.),
Дани Андрада (Dani Andrada, Испания, 2016 г.).
 
Носителите на “Competition Award”:
Ангела Айтер (Angela Eiter, Австрия, 2006 г.),
Давид Лама (David Lama, Австрия, 2007 г.),
Майя Видмар (Maja Vidmar, Словения, 2008 г.),
Килиан Фишхубер (Kilian Fischhuber, Австрия, 2009 г.),
Акийо Ногучи (Akiyo Noguchi, Япония, 2010 г.),
Рамон Хулиан Пигбланке (Ramon Julian Puigblanque, Испания, 2011 г.),
Анна Щьор (Anna Stöhr, Австрия, 2012 г.),
Мина Маркович (Mina Markovic, Словения, 2013 г.),
Урко Кармона Барандиаран (Urko Carmona Barandiaran, Испания, 2014 г.).
Адам Ондра (Adam Ondra, Чехия, 2015 г.),
Мина Маркович (Mina Markovic, Словения, 2016 г.).
 
И още една награда – “Посланик на катеренето” на фирмата “Aquafil”* (“The Climbing Ambassador by Dryarn® di Aquafil” за 2016 г. – бе връчена на Марко Мария Сколарис (Marco Maria Scolaris), президент на Международната федерация по спортно катерене (International Federation of Sport Climbing, IFSC),.
 
***
 
После удари часът на спортните надпревари. В “трудността” триумфираха Ромен Дегранж (Romain Desgranges) и Анак Ферхойвен (Anak Verhoeven). Проверката преди предстоящото световно първенство бе провал за бившите световни шампиони Адам Ондра и Рамон Хулиан Пигбланке (Ramon Julian Puigblanque).
 

Анак Ферхойвен се радва за победата
Снимка: Джулио Малфер/ Planetmountain
Photo: Giulio Malfer/ Planetmountain
 
Финалният маршрут при дамите спря почти всички от елита. Ключов се оказа траверсът в средната му част по трапецовидни хватки, съдържащ многобройни уловки, способни да вкарат всеки в глуха улица. Както се оказа, преодоляването на този фрагмент осигуряваше място на почетната стълбичка. Първа с предизвикателството се справи южнокорейката Джа Ин Ким (Ja In Kim), която, за съжаление, “се препъна” на завършващата маршрута “плоча”.
 
Веднага след това всички погледи бяха насочени към предизвикалата истински фурор напоследък словенка Яня Гарнбрет. Траверсът в нейно изпълнение бе изключителна демонстрация на сила. Но решението, което избра, се оказа твърде натоварващо и тя заплати за него с падане. Което за сетен път показа, че дори и при най-добрите и най-талантливите, като Яня, има простор за развитие и усъвършенстване. В случая на умението да се разшифрова правилно маршрута.
 
Противоположност на Яня е белгийката Анак Ферхойвен. По мнението на мнозина, редом в Джа Ин Ким, тя е най-технично катерещата се дама в дисциплината “трудност”. Освен това притежава и рядкото умение да разчита катерачните предизвикателства. В Арко Анак стартира последна заради най-добрия си резултат от полуфинала и единствена завърши тура, демонстрирайки железни пръсти във финалната му част.
 
Във финала при мъжете бяха четирима световни шампиони – готвещите се за световното първенство в Париж Ондра и Пигбланке, Якоб Шуберт и Дмитрий Факирянов (Дмитрий Факирьянов, световен  първенец за юноши).
 

Снимка: Джулио Малфер/ Planetmountain
Photo: Giulio Malfer/ Planetmountain
 
За идеалното завършване на вечерта обаче липсваше поне един top по мъжкия маршрут. Страшна битка за всеки сантиметър проведе Факирянов, който стигна до първи медал в кариерата си при мъжете. Среброто бе за Якоб Шуберт, който постигна същия резултат като Ромен Дегранж, но французинът победи благодарени на по-добрия си старт на полуфинала.
 
Адам Ондра разочарова всички, които очакваха появата му, както и тази на Рамон Хулиан Пигбланке. Двамата бяха много далеч от най-добрите през тази вечер в Арко.
 
***
 
Наблюдателите определехи като сензационно представянето на полския отбор в “скоростта”. Марчин Джиенски (Marcin Dzieński) спечели злато, а Клаудия Бучек – бронз. Победата направи Джиенски първият състезател в историята на Световната купа, който триумфира в три последователни кръга. А освен това подобри собствения си национален рекорд. А за финала при жените се класираха пет негови сънароднички (от общо 16 участнички) – Александра Руджинска (Aleksandra Rudzińska), Клаудия Бучек (Klaudia Buczek), Патриция Худжяк (Patrycja Chudziak), Едита Ропек (Edyta Ropek) и Анна Брожек (Anna Brożek).
 
Спорът между Бучек и Руджинска реши съдбата на брозовия медал. А в битка за златния една срещу друга застанаха Анук Жобер (Anouck Jaubert) и Юлия Каплина. Победи Жобер, за която това също е трета поредна победа в стартовете за Световната купа.
 
Джиенски гладко стигна до финала, където трябваше да премери сили с притежателя на световния рекорд за скорост Данило Болдирев (Украйна). Полякът демонстрира желязно спокойствие и не остави шансове на съперника си.
 
--------------------------------------
*“Dryarn” – италианска фирма, основана през 1965 г., световен лидер в производството на синтетични влакна и полимери, номер 1 в продукцията на т. нар. Найлон 6 (Nylon 6, наричан също капрон, поли-ε-капроамид, полиамид 6). Последният е синтетично полиамидно влакно, получавано от преработката на нефт като продукт от поликондензацията на капролактам. За първи път капролактамът като полимер за получаване на синтетично влакно е синтезиран в Германия през 1938 г. от Паул Шлак (Paul Schlack), работещ във фирмата “I. G. Farben”. През 1943 г. в Германия започва промишлено производство на капролактам – по 3500 тона на година, при изходна суровина фенол. Първоначално се произвежда дебело найлоново влакно, използвано като изкуствена четина. По-късно на основата на капролактамовите влакна започва производство на парашутно платно, корда за авиационни гуми и буксировъчни въжета за безмоторни самолети. Наред с голямата си здравина найлоновите влакна се характеризират с устойчивост на износване и на многократна деформация. Освен това те не поглъщат влага и поради това не губят здравината си при намокряне. Но имат и известни недостатъчци – не да киселиноустойчиви. Сравнително малка и термоустойчивостта им – при плюс 215°С настъпва разтопяване.
 
Днес от Nylon 6 се изработват въжета, риболовни мрежи, влакна за въдици, струни за китара, филтриращи материали, корда за автомобилни и самолетни гуми, чергила. Заради своята термопластичност найлоновата смола се използва и за производство на машинни части – зъбни колела, втулки, лагери и др., отличаващи се с голяма трайност и устойчивост на износване. Найлонът има широко приложение и в изработката на парашути, където изцяло заменя естествената коприна. За разлика от коприната найлонът не се степва, не е склонен към “запомняне” на дадена форма, не гние, притежава голяма якост, което при необходима здравина на купола позволява да се използва по-тънка материя и чувствително да се намали теглото на парашута.