1011.2004
Кратък разказ на Александър Костадинов (Алекс) за едно солово изкачване по Северната стена на Notchtop Mountain, Rocky Mountain National Park, Colorado.
Началото на Есента в Колорадо съвпада с началото на сезона за ледено катерене. По това време на годината северните стени на повечето върхове в Скалистите планини формират множество интригуващи ледени предизвикателства. Ледът обикновено е тънък, не добре формиран и труден за осигуряване.
На 16 октомври направих неуспешен опит да премина соло Северната стена на Notchtop Mountain 3677м, намираща се в Националния парк "Скалисти планини". Стената предлага близо 300 метра ледено и микст катерене, което при добри условия не надхвърля WI4 M5 V. Тази година леда бе твърде кух и неустойчив а бергшрунда* в основата на стената заплашваше да ме погълне при евентуално падане. Нямах намерение да се пребивам и поради това ден по късно се завърнах носейки въже и инвентар за самоосигуряване.
След близо 2 часа стръмен преход се добрах до приличащата на огромен амфитеатър стена. Времето беше хубаво а температурата малко под нулата. Чувствах се малко уморен от неуспешния ми отпит ден по-рано но гледката към красивата ледена линия ме изпълваше с желание за катерене.
Стръмно ледено поле водеше до основата на стената. В горната част на леденото поле спрях за да извадя въжето и да си подредя инвентара. Разчистих леда под краката си и завих две цеви към които прикрепих въжето за осигуровка. Прескочих дълбокия бергшрунд и започнах да катеря. Леда бе само няколко сантиметра дебел, като на места бе отделен от скалата под него. Използувах прусик и самозатягащ възел за осигуряване. На всеки няколко метра поставях 10 сантиметрови цеви, които стърчаха на половина извън кухия лед. Осигуровките бяха лоши, но достатъчни за морална подкрепа от която се нуждаех за да пазя концентрацията си. Катеренето не надвишаваше WI4 но бе много деликатно и същевременно приятно. В края на това въже построих площадка, от която се спуснах по въжето да почистя цевите, които излизаха без дори да ги завъртя. При евентуално падане нито една от тях не би ме спряла по пътя ми към зеещия бергшрунд.
Леда на следващото въже не бе в състояние за катерене, поради което реших да се пробвам по скален вариант от ляво. Скалата бе компактна и стръмна, но възможна за катерене. Фиксирах въжето в основата на скалното стъпало, като отпуснах около 25 метра корем необходим ми за извеждането. Зарязах раницата при площадката а сечивата ги прикрепих към седалката си. Катерих се внимателно и се стремях да поставям осигуровки по-начесто за да се предпазя от евентуално голямо падане. Трудността бе около 5.7, но катерейки с котки и ръкавици си бе истинско предизвикателство. В средната част на скалата се натъкнах на деликатен пасаж, който ме принуди да се набера на клема. След около 20 метра се добрах до малко снежно поле. Построих площадка и се заех със събирането на инвентара, който използувах за извеждането на скалното стъпало. Самоосигуряването ми отнемаше доста време и усилия а времето напредваше.
След кратка почивка се насочих към леда в дясно от мен. От тук нататък ме очакваха близо 200 метра лед водещ до върховата снежна фуния. Леда беше стръмен с множество отвесни стъпала. Залисан в преминаването на първите две въжета не бях обърнал внимание на задаващите се от запад тъмни облаци. Реших да изкатеря останалата част от стената без осигуровки за да спестя време. Започнах да катеря, като влачех въжето след себе си. В горната си част леда бе по-дебел и катеренето по-сигурно. Изпитвах удоволствие от катеренето и се наслаждавах на обкръжаващата ме гледка. Бързо преодолях разстоянието до последното стъпало под върховата снежна фуния. 30 метра почти отвесен лед ме деляха от лесния терен под върха. Движех се доста предпазливо, като се стараех да не се разсейвам. В един момент погледнах надолу и гледката ме вцепени! Между краката си виждах основата на стената 300 метра под мене. И дума не можеше да става за падане. Поех дълбоко дъх и закатерих. Бях доста нервен. На няколко пъти спирах за да се поуспокоя. В горната част на стъпалото леда се преобразува в сняг върху гладка скала. При всеки удар сечивата ми отскачаха във въздуха. Успях да заклещя клюновете в някаква цепка под снега. Внимателно преместих краката си по-нависоко и това ми даде възможност да изнеса тялото си на нивото на ръба на стъпалото. С пълзене се довлякох до снежната площадка отгоре. Там в продължение на 10 минути лежах по корем. Тези последни няколко метра доста ме поизплашиха.
Когато се посъвзех започнах да търся изход от стената. Снежната фуния в която се намирах бе оградена с венец от козирки. Снега бе сравнително устойчив, но на места съществуваха възможности за снежни дъски. След около половин час лутане успях да намеря малка скална рампа предлагаща ми възможен изход през застрашително висящите над мене няколко метрови козирки. Рампата бе фирнована и завършваше с малка козирка.
Няколко минути по късно вече се намирах на върха. Вятъра духаше безпощадно, слънцето залязваше а времето отиваше на разваляне. Прибрах въжето и инвентара в раницата и поех по дългия път към вкъщи. На слизане трябваше да премина по билната част на Notchtop и Flattop Mountains и след това да продължа по безкрайната пътека водеща до паркинга намиращ се на около 8 км.
Докато шофирах по обратния път към Естъс Парк се опитвах да си обясня преживяното през този доста дълъг и същевременно бързо изминал ден. Моето впечатление от този маршрут ( Notchtop Direct North Face, 300 м, WI4 X , 5.7 A0 V ) главно се свързва с избрания от мене стил за постигането на целта. След внимателна преценка на рисковете и личните си възможности, аз избрах да изкача тази стена в соло и онсайт. Разчитах на собствените си сили и умения, като се справих с предизвикателствата без да накърнявам или замърсявам планината. Това ми изкачване не бе някакъв вид постижение или рекорд. По скоро това бе едно приключение, което ще се превърне в приятен спомен на който да се наслаждавам и усмихвам в бъдеще.
Александър Костадинов
Естъс Парк, Колорадо
Към албум със снимки към статията в Climbing Guide
Към предишния материал от Алекс: "ЮРЕЙ - Леденото царство на Колорадо", 05.02.2004
__________________________
*Бергшрунд – Това е началната цепнатина отделяща всеки ледник от склона над него. Също така този термин се използува и за цепнатините отделящи ледниците или ледените полета от скалните стени над тях.
Александър Костадинов (Алекс)
Началото на Есента в Колорадо съвпада с началото на сезона за ледено катерене. По това време на годината северните стени на повечето върхове в Скалистите планини формират множество интригуващи ледени предизвикателства. Ледът обикновено е тънък, не добре формиран и труден за осигуряване.
На 16 октомври направих неуспешен опит да премина соло Северната стена на Notchtop Mountain 3677м, намираща се в Националния парк "Скалисти планини". Стената предлага близо 300 метра ледено и микст катерене, което при добри условия не надхвърля WI4 M5 V. Тази година леда бе твърде кух и неустойчив а бергшрунда* в основата на стената заплашваше да ме погълне при евентуално падане. Нямах намерение да се пребивам и поради това ден по късно се завърнах носейки въже и инвентар за самоосигуряване.
 | Поглед към стената и ледения маршрут от подхода |
След близо 2 часа стръмен преход се добрах до приличащата на огромен амфитеатър стена. Времето беше хубаво а температурата малко под нулата. Чувствах се малко уморен от неуспешния ми отпит ден по-рано но гледката към красивата ледена линия ме изпълваше с желание за катерене.
Стръмно ледено поле водеше до основата на стената. В горната част на леденото поле спрях за да извадя въжето и да си подредя инвентара. Разчистих леда под краката си и завих две цеви към които прикрепих въжето за осигуровка. Прескочих дълбокия бергшрунд и започнах да катеря. Леда бе само няколко сантиметра дебел, като на места бе отделен от скалата под него. Използувах прусик и самозатягащ възел за осигуряване. На всеки няколко метра поставях 10 сантиметрови цеви, които стърчаха на половина извън кухия лед. Осигуровките бяха лоши, но достатъчни за морална подкрепа от която се нуждаех за да пазя концентрацията си. Катеренето не надвишаваше WI4 но бе много деликатно и същевременно приятно. В края на това въже построих площадка, от която се спуснах по въжето да почистя цевите, които излизаха без дори да ги завъртя. При евентуално падане нито една от тях не би ме спряла по пътя ми към зеещия бергшрунд.
Леда на следващото въже не бе в състояние за катерене, поради което реших да се пробвам по скален вариант от ляво. Скалата бе компактна и стръмна, но възможна за катерене. Фиксирах въжето в основата на скалното стъпало, като отпуснах около 25 метра корем необходим ми за извеждането. Зарязах раницата при площадката а сечивата ги прикрепих към седалката си. Катерих се внимателно и се стремях да поставям осигуровки по-начесто за да се предпазя от евентуално голямо падане. Трудността бе около 5.7, но катерейки с котки и ръкавици си бе истинско предизвикателство. В средната част на скалата се натъкнах на деликатен пасаж, който ме принуди да се набера на клема. След около 20 метра се добрах до малко снежно поле. Построих площадка и се заех със събирането на инвентара, който използувах за извеждането на скалното стъпало. Самоосигуряването ми отнемаше доста време и усилия а времето напредваше.
 | 200 м прекрасен лед |
След кратка почивка се насочих към леда в дясно от мен. От тук нататък ме очакваха близо 200 метра лед водещ до върховата снежна фуния. Леда беше стръмен с множество отвесни стъпала. Залисан в преминаването на първите две въжета не бях обърнал внимание на задаващите се от запад тъмни облаци. Реших да изкатеря останалата част от стената без осигуровки за да спестя време. Започнах да катеря, като влачех въжето след себе си. В горната си част леда бе по-дебел и катеренето по-сигурно. Изпитвах удоволствие от катеренето и се наслаждавах на обкръжаващата ме гледка. Бързо преодолях разстоянието до последното стъпало под върховата снежна фуния. 30 метра почти отвесен лед ме деляха от лесния терен под върха. Движех се доста предпазливо, като се стараех да не се разсейвам. В един момент погледнах надолу и гледката ме вцепени! Между краката си виждах основата на стената 300 метра под мене. И дума не можеше да става за падане. Поех дълбоко дъх и закатерих. Бях доста нервен. На няколко пъти спирах за да се поуспокоя. В горната част на стъпалото леда се преобразува в сняг върху гладка скала. При всеки удар сечивата ми отскачаха във въздуха. Успях да заклещя клюновете в някаква цепка под снега. Внимателно преместих краката си по-нависоко и това ми даде възможност да изнеса тялото си на нивото на ръба на стъпалото. С пълзене се довлякох до снежната площадка отгоре. Там в продължение на 10 минути лежах по корем. Тези последни няколко метра доста ме поизплашиха.
Когато се посъвзех започнах да търся изход от стената. Снежната фуния в която се намирах бе оградена с венец от козирки. Снега бе сравнително устойчив, но на места съществуваха възможности за снежни дъски. След около половин час лутане успях да намеря малка скална рампа предлагаща ми възможен изход през застрашително висящите над мене няколко метрови козирки. Рампата бе фирнована и завършваше с малка козирка.
 | Поглед към основата на стената от върховата снежна фуния |
Няколко минути по късно вече се намирах на върха. Вятъра духаше безпощадно, слънцето залязваше а времето отиваше на разваляне. Прибрах въжето и инвентара в раницата и поех по дългия път към вкъщи. На слизане трябваше да премина по билната част на Notchtop и Flattop Mountains и след това да продължа по безкрайната пътека водеща до паркинга намиращ се на около 8 км.
Докато шофирах по обратния път към Естъс Парк се опитвах да си обясня преживяното през този доста дълъг и същевременно бързо изминал ден. Моето впечатление от този маршрут ( Notchtop Direct North Face, 300 м, WI4 X , 5.7 A0 V ) главно се свързва с избрания от мене стил за постигането на целта. След внимателна преценка на рисковете и личните си възможности, аз избрах да изкача тази стена в соло и онсайт. Разчитах на собствените си сили и умения, като се справих с предизвикателствата без да накърнявам или замърсявам планината. Това ми изкачване не бе някакъв вид постижение или рекорд. По скоро това бе едно приключение, което ще се превърне в приятен спомен на който да се наслаждавам и усмихвам в бъдеще.
Александър Костадинов
Естъс Парк, Колорадо
Към албум със снимки към статията в Climbing Guide
Към предишния материал от Алекс: "ЮРЕЙ - Леденото царство на Колорадо", 05.02.2004
__________________________
*Бергшрунд – Това е началната цепнатина отделяща всеки ледник от склона над него. Също така този термин се използува и за цепнатините отделящи ледниците или ледените полета от скалните стени над тях.
Александър Костадинов (Алекс)
Показани от 1 до 2 от 2 (1 страници)
2 коментар(а)
Браво бе Алекс!
Чудесно изкачване и червена точка в алпийското ти CV!
Поздравления!
В БГ времето още е топло, планините са сухи и няма сняг...;-(( дано ни огрее и нас скоро зимата...;-))
Боян
Честито, Алекс :-)
След като прегледах и снимките определено това изкачване го слагам в спъсъка "нераузмни", но понякога трябва да има и такива. Естествено това е от моя гледна точка, всеки решава сам за себе си.
Козирките под върха виждат ли се отдолу (евентуално с би/монокъл)? Наистина ме притесняват, но не мога да преценя колко сняг има в чашата под тях...
Трудността от WI4 X очакваше ли се, или я усети в последствие? Е, естествено почти всяко соло е "X"-rated ;-) Катерил съм неща, дори WI3 които в последствие са се оказвали WI3 X, затова питам.
Виждам използваш Yates Screamers, нещо което е непознато в родината (поне доколкото аз знам), и то на скала. Браво, така трябва като са несигурни осигуровките :-) И аз често така правя, когато не броя грамовете на екипировката.
Тук в Хоккайдо, Япония сезонът е още далеч (дори сняг не е завалял), но предполагам до месец вече ще има нещичко за катерене.
Козерките се виждат от доло но проблема с тях е, че те са там целогодишно. Обикновенно те са доста солидни но понякога се срутвт. До колкото знам един човек е загинал поради срутване на козирка на тази стена в миналото. Когато се катери на този маршрут обикновено се приема риска от падащите козирки, като поради това е запредпочитане да се катери много бързо зада се намало пристоя в зоната на падащите козирки. Трудно е да се прецени количеството сняг във върховата снежна фуния като се гледа от доло. Обикновено този маршрут се катери само в началото на октомври преди големите снегове да направят стената опасна. В продължение на седмица преди изкачването следях силата и посоката на вятъра и приблизителните количества сняг пренасяни от вятъра. Също и получих допълнителна информация от двама катерачи които преминаха маршрута ден преди мен. При първия си опит не използувах въже или самоусигуряване. Поради несигурния лед на първо и второ жъже се отказах, като се завърнах надругия ден с въже и инвентар за самоусигуряване. При извеждането на първото пъже се надявах да намеря горе долу добру възможности за осигуряване но както се оказа това бе една празна надежда. При евентоално падане на първото въже нито една от цевити нямяше да ме издържи и поради това въжето беше X-rated. При алпийското самоусигуряване системата е доста статична. На лед наса за предпочитане механизирани устроъства за самоосигуряване защото те се пълнят със сняг, заледявятсе и в последствие замръзват, а това ги прави безполезни. Аз предпочитам да използувам прусек за самоосигуряване но при евентуално падане натоварването се разприделя статично и това би компромитирало ледените и скалните усигуровки. Зада добавя допълнителна динамика на системата аз използувам Yates Screamers на всяко включване и при закачането към основната осигуровка. Системата звучи сравнително добрена на теория но никога насъм я пробвал на практика и небих желал. Зада избегна паданията на трудни пасажи използувам изкуствено катерене. Тука при нас вече е дълбока зима. През последните няколко дни наваля близп 1 м сняг и продължава да вали. Днес докато катерих в RMNP температурите бяха окло -8С а леда бе сравнително чуплив. До скоро Alex
Добави коментар