Вчера, 4 май, непалските власти обявиха района на Еверест за затворен, а пролетния (предмусонния) сезон за приключил. Натежа мнението на шерпите от групата “Ice Dictors”, които се занимават с прокарването и поддържането на пътя през ледопада Кхумбу, че последният е прекалено опасен след земетресението на 25 април т. г.  
 



Така, за първи път след 1974-та ще има сезон без нито едно изкачване на Еверест, след като и северната – тибетската част на масива, бе затворена от Китай по-рано.
 
Това бе твърде трудно решение на непалското правителство, което се оказа между чука и наковалнята. От едната страна бе персоналът (кухненски работници, готвачи, гидове, височинни носачи – основно шерпи), който искаше незабавно прекратяване на експедициите, за да се завърне по родните си места, при семействата си и да се заеме с възстановяване на щетите след разрушителния трус. От другата страна бяха немалко клиенти на комерсиални експедиции, които искаха да продължат опита си за стигане до Третия полюс в оставащото време до края на май. Известният американски алпинист и блогър Алън Арнет заяви, че в случая става дума “или за дебелоглавие, или за некомпетентност”. Но и позицията на желаещите да останат е разбираема – не е толкова лесно човек да приеме мисълта, че негови лични 70 000 щатски долара или 46 200 паунда (или значителна част от тях) са отишли на вятъра.
 
Да припомним – срутванията, предизвиквани от земетресението, унищожиха цялата изградена инфраструктура от алуминиеви стълби и фиксирани въжета за преодоляване на ледопада. Т. е., евентуалното продължаване на сезона щеше да означава небходимост всичко да започне отначало. В един момент директорът на непалския департамент по туризъм Тулси Гаутам (Tulsi Gautam) заяви, че ще са “необходими само няколко дни, за да бъде опънато всичко отново и да бъде подготвено за клиентите на комерсиалните експедиции и алпинистите, след което ще им останат около три седмици до края на май за изкачване“. И така подхрани известни надежди, които вчера бяха попарени.
 
“Да, наистина става дума за пари” – каза Суаил Шарма (Suhail Sharma), член на индийската експедиция на Еверест от юг. Той и колегите му се върнаха от базовия лагер в Катманду с намерението да “изпросят” от властите разрешение за изкачване, акцентирайки върху факта, че за тях отиването на най-високия връх в света има характера на поклонничество...
 
Типичен пример за разминаване на мненията са позициите на двама известни алпинисти. Участникът в трагичните събития на Еверест през 1996 г., новозеландецът Гай Котър (Guy Cotter) от комерсиалната експедиция на агенцията “Adventure Consultants”, чиито петима шерпи загинаха след лавината в базовия лагер на 25 април т. г., заяви: “Известни са ми няколко екипа, които не се страхуват и са готови да продължат опитите си за изкачване на върха. Давам си сметка за бедствието, сполетяло Непал, но бих приобщил тези хора към себе си и към моя тим за продължаване на усилията (за изкачване)“.
 
Друг алпинист – британецът Ейдриън Хейс (Adrian Hayes)*, бивш офицер от гуркхските части на британската армия, каза пред BBC, че прекратява експедицията си на Макалу, за да се включи в ликвидиране на последствията от земетресението и в оказването на помощ на пострадалите. Той иска да използва познаването на страната, владеенето на непали и квалификацията си на фелдшер и ще остане в Непал толкова, колкото е необходимо.
 
Броят на загиналите в Непал е около 7000 души. Над 12 000 души са ранените. Експерти са изчислили, че страната се нуждае от хуманитарна помощ на стойност 415 милиона щатски долара. Над 3 милиона души се нуждаят от помощи под формата на хранителни продукти. Разрушени са 130 000 къщи (извън сградите в Катманду). 24 000 души живеят в палаткови лагери. Двадесет екипа се занимават с установяване на връзка между загубени деца и техните семейства...
 

 
------------------------------------------
*Ейдриън Хейс е едно от главните действащи лица в показания през миналата година на Банскофилмфест‘ 2014 “В Празното каре” (Великобритания, Обединените арабски емирства, Оман, 2013, Аластър Хъмфрийз, Леон Маккарън, 54’/ “Into The Empty Quarter”, United Kingdom/ United Arab Emitates/ Oman, 2013, Alastair Humphreys, Leon McCarron, 54’), разказващ за едно пътешествие през пустинята Руб’ал Кали или буквално “Празното каре” [най-дългата (1000 км) пясъчна пустиня извън Сахара, широка 500 км, с площ 650 000 кв. км – колкото Франция и Бенелюкс взети заедно, на територията на Саудитска Арабия, Оман, Обединените Арабски емирства и Йемен].