Испанецът Карлос Сория, който се намира в северното подножие на Анапурна, стана свдетел на трагедията, която се разигра по склоновете на този смятан за най-опасен осемхилядник и при която загинаха финландският алпинист Самули Мансика и шерпът Пемба. 
 


Карлос Сория
 
Екипът на Сория очаква прозорец от подходящо време за финална атака към върха. Първоначално участниците в него имаха намерение да обединят усилията си с експедицията, която завърши трагично. Но после се отказаха. И може би избраха вярното решение, след като от 13-те стигнали до върха двама загинаха на слизане, а мнозина от останалите се  върнаха в подножието с тежки измръзвания.
 

Гигантска лавина по северния склон на Анапурна, след която като по чудо оцеляха съпрузите от Мексико
Маурисио Лопес (Maurizio Lopez) и Бадия Бониля (Badia Bonilla) и шерпите Анг Ками (Ang Kami Sherpa) и
Лхакпа Норбу (Lhakpa Norbu Sherpa), май 2012 г.
Снимка: Тъндж Фъндък
Photo: Tunc Findik
 
От испанското списание “Desnivel” се свързаха с Карлос Сория и направиха интервю с него.
 
Как сте?
Ние сме добре, което не може да каже за участниците в другата експедиция. Ръководителят й се държа неблагоразумно. Всичките й членове се върнаха с измръзвания, а той не пожела нашият лекар да окаже помощ на пострадалите.  В ситуацията, когато един човек все още не бе слязъл, той отказваше да извика хеликоптер за издирването му. 

Какво стана с пострадалите?
Шест или седем души се върнаха с измръзвания – с почернели пръсти и мехури по кожата. 

Какво се е случило?
Нашите шерпи опънаха парапети от базовия лагер до лагер 1. Участъкът от лагер 1 до лагер 2 бе обработен със силите на участници в двете експедиции, но с наши въжета. Те ни предложиха да се изкачим заедно до лагер 3, а оттам – на върха, защото времето беше много добро. Но решихме да се откажем, защото преценихме, че придвижването нагоре ще е много бавно при наличието на толкова много хора. 

Как се развиха нещата от този момент нататък?
- Не сметнахме, че това е най-подходящия момент за атака. А началникът на другата експедиция се разсърди. Те бяха 13 човека – клиенти и шерпи. Сред тях Самули Мансика – фантастичен алпинист, единственият, който се движеше без допълнителен кислород. Шерпите също бяха много силни. Всички в групата носеха по няколко бутилки кислород. А ние имахме само три – за медицинска цел в случай на нужда или за мене в последния ден. Не можехме да се забъркваме в такава авантюра, по време на която щяха да ни трябват часове на ред, за да стигнем до върха.  

А те тръгнаха нагоре…
- Те атакуваха от лагер 4, който бе разположен твърде ниско. Излязоха около 00.00 часа през нощта и бяха на върха в 15.00 часа. На слизане Самули Мансика се отвързал и малко след това паднал. Същото се случило с Пемба Шерпа, който слизал първи… 

Какво стана с останалите?
- Загубвайки пъртината, те трябваше да бивакуват на височина около 7000 м. Рано сутринта на следващия ден видяхме хора, които се прибижават до лагер 4. Последният от групата стигна до него около 16.00 часа след обяд. 

Вие какво направихте?
- Свързахме се с тяхната агенция в Катманду, за да я информираме за случилото се и да попитаме дали са изпратили вертолет. Но от лагер 4 отказаха всякаква помощ. Едва на другия ден всички слязоха в базовия лагер в тежко състояние… 

Споменахте, че техният “началник” се е отказал от хеликоптер…
- Единственото, което разбрахме от вертолетната фирма, бе, че намиращите се в лагер 4 са се отказали от помощ по въздуха. На следващия ден в базовия лагер долетяха няколко хеликоптера, които докараха алпинисти, но по обратния път не взеха нито един от пострадалите. Освен това, един вертолет свали човек от лагер 1, но те отказаха да се възползват и от тази възможност. 

Каква помощ бихте могли реално да им окажете?
- Можехме да се изкачим до лагер 2, да ги посрещнем и да им окажем първа помощ. 

Комерсиална ли беше тази експедиция?
- Не съвсем. За клиентите беше изнесен кислород, бяха опънати парапети и бяха организирани лагери, но повечето от тях имаха по няколко осемхилядника зад гърба си. Всички участници бяха алпинисти. 

Вашият съвет към тези, които се оказват за първи път в Хималаите?
- Най-главното е да имат здрав разум и внимателно да обмислят всеки детайл. Да бъдат готови както за това, което искат да направят, така и за това, което не искат. Ако ти липсва опит, пробвай силите си първоначално на нещо лесно. И винаги помни, че е важно да се изкачиш, но най-важно е да слезеш. 

По:

 
----------------------------------------------
Както съобщава вчера базираният в Лахор сътрудник на сайта MountEverest.Net Рахийл Аднан (Raheel Adnan), участниците в злополучната експедиция “Dreamers Destination” са се върнали в Катманду. Телата на Самули Мансика (Samuli Mansikka) и Пемба Шерпа (Pebma Sherpa) по всяка вероятност ще останат завинаги на Анапурна, след като опитът за свалянето им с хелиоптер се оказа неуспешен. Веднага след тази първа атака за сезона времето се развали и блокира всички в базовия лагер за около седмица. Сега времето започва да се оправя и новопристигналите в северното подножие пристъпват към аклиматизация. Дошлите малко по-рано я продължават. А екипът на Карлос Сория се готви за финално усилие…