Вече писахме, че “Златен пикел“ и наградата на името на легендарния Валтер Бонати за цялостен принос в развитието на алпинизма през тази година ще получи британецът Крис Бонингтън. Двата приза ще му бъдат връчени от неговия приятел и дългогодишен партньор – Дъг Скот. 

 
Траверсът през “Седемте сестри“ в Антарктида е кандидат за “Piolet d’ Or”
Снимка: © експедицията “Le bout et la corde”/ Piolets d'Or
Photo: © “Le bout et la corde” Expedition/ Piolets d'Or



С тържествата по връчването на тазгодишните награди “Piolets d' Or” ще бъде отбелязана и 150-тата годишнина на Златния век в алпинизма, за чието начало се смята 1865 г.
 

Крис Бонингтън и Анг Лхакпа Шерпа на Еверест през 1985 г.
Снимка: от архива на Крис Бонигтън
Photo: Chris Bonington Archives

 
Сред най-видните и най-активните фигури в алпинизма по онова време е имало много британци, които заедно с гидове от алпийските страни правят великите първи изкачвания на Матерхорн, Гранд Жорас и Егюий Верт (това са само най-известните върхове, достигнати премиерно през 1865 г.*).
 
Забележителните 150-годишнини ще бъдат чествани през цялото лято на тази година в Шамони и на много други места в Алпите – с изложби, прожекции, презентаци и пр. А наградите “Piolet d’ Or” за 2015 г. ще бъдат връчени  по време на тържествата в Шамони и Курмайор от 9 до 15 април т. г.
 

Крис Бонингтън на Айгер в годините на своята младост
Снимка: от архива на Крис Бонигтън
Photo Chris Bonington Archives


Журито, което ще направи номинации, от които ще бъде избран носителя (или носителите) на престижната награда, включва представители на девет страни. Това са: 

Кацуки Амано (Kazuki Amano), Япония – представител на младото поколение японски алпинисти, които катерят в алпийски стил обекти в цял свят. През 2009 г. той бе отличен с “Piolet d’ Or” за изкачването си на Каланка в Гархвалските Хималаи. Негови партньори бяха т. нар. Giri-Giri Boys – Фумиката Ичимура (Fumikata Ichimura) и Юсуке Сато (Yusuke Sato).

Валерий Бабанов, Франция/ Канада – носител на две награди “Piolet d’ Or” за: соловото си изкачване на Меру (6310 м) през 2002 г. и за първото изкачване на Източния връх на Нупце (7804 м) с Юрий Кошеленко през 2004 г.

Ерве Бармас (Hervé Barmasse), Италия – прекарал е целия си живот в родния Валтурнанш, в подножието на Матерхорн. Има безброй изкачвания – премиерни, соло, през зимата. И макар да е привързан силно към родния си край, има забележителни постижения в Каракорум, Патагония и планините на Китай.

Стефан Бенуа (Stéphane Benoist), Франция – стана широко известен през 2013 г. след изкачването си в алпийски стил по южната стена на Анапурна (8091 м) с Яник Грациани, за което получи “Златен пикел“ през 2014 г. В актива си има много изкачвания по северната стена на Гранд Жорас (няколко пъти през зимата), на Тхалай Сагар, Чомо-Льонцо и по южната стена на Нупце.

Анди Хаузман (Andy Houseman), Великобритания – има изкачване (с Ник Бълък) на Чанг-Химал (6802 м) по маршрут, смятан за една от най-рискованите линии в Хималаите. Номиниран за “Piolet d’ Or” през 2010 г. Същата свръзка премина в алпийски стил и трудния Словашки маршрут на Маккинли или Денали през 2012 г.

Майкъл Кеннеди (Michael Kennedy), САЩ – председател на журито на “Piolet d’ Or” през 2012 г., прославил се със своите премиери в Аляска, между които са “Infinite Spur” през 1977 г. на Форакър (5303 м) и “Wall of Shadow” на Маунт Хънтър (4442 м) през 1994 г. Автор е на новаторското изкачване по североизточната стена на Ама Даблам през зимата. Участник е в дръзкия опит за стигане до Латок-1 (7145 м) в Каракорум, завършил на 100 м от върха. Този маршрут не е изкатерен и до днес.

Инес Паперт (Ines Papert), Германия – завършвайки кариерата си на професионална състезателка в катеренето по лед (всички помнят убедителните й победи), тя обърна поглед към скалните маршрути по света. В актива си има трудни линии в Доломитите, на Маунт Лоугън. Авторка е на премиерни маршрути по северната стена на Квангде през зимата, на Лику-Чхули в Кхумбу Химал и др.

Рафаел Славински (Raphael Slawinsky), Канада – професор от Университета в Калгари, любител на трудните зимни изкачвания в Скалистите планини и Аляска. Преминал е нонстоп Маршрута на Касин на Маккинли или Денали, както и по “Common Knowledge” на същия връх. Носител на “Piolets d’ Or” за 2013 г. с Йън Уелстед за изкачването им на Западния връх на К-6 в Каракорум.

Андрей Щремфель (Andrej Stremfelj), Словения – носител на “Piolet d’ Or” през 1991 г. за премиерата по югозападната стена на Кангчендзьонга (8586 м) с Марко Презель. Има първи изкачвания по Западния гребен на Еверест, по югозападното ребро на Гашербрум-1, по южната стена на Шиша Пангма. На 50 г. стана автор на нов маршрут по югозападното ребро на Джанак Чули (7035 или 7070 м) в Сикимските Хималаи с Роб Залокар. През 2010 г. Андрей бе председател на журито на “Piolets d’ Or”.
 
--------------------------------------
*Освен изброените, през 1865 г. са реализирани и първи изкачвания на:
- Хохфайлер или Гран Пиластро (3510 м) в Цилерталските Алпи, Паул Громан (Paul Grohmann) и гидовете Георг Замер (Georg Samer) и Петер Фухс (Peter Fuchs), 24 юни 1865 г.,
- Пиц Розег (3937 м) в Алпите, Адолфъс Уорбъртън Муур (Adolphus Warburton Moore) и Хоръс Уокър (Horace Walker) с водач Якоб Андерег (Jakob Anderegg), 28 юни 1865 г.,
- Пиц Буин (3312 м) в групата Силврета, Йозеф Антон Шпехт (Joseph Anton Specht) и Йохан Якоб Вайленман (Johann Jakob Weilenmann) с гидовете Якоб Пфитшер (Jakob Pfitscher) и Франц Пьол (Franz Pöll), 14 юли 1865 г.,
- Чима Тоза (3176 м) в групата Брента, Джузепе Лос (Giuseppe Loss) и шестима спътници от долината Амбиец, 20 юли 1865 г., [някои източници посочват като автори на първото изкачване на Чима Тоза Джон Бол (John Ball) и Р. Форстър (R. Forster), но те стъпват на върха няколко дни след Джузепе Лос и другарите му],
- Монте Чеведале (3764 м) в групата Ортлер, Юлиус фон Пайер (Julius von Payer) с гидовете Йохан Пингера (Johann Pinggerra) и Й. Райнщадлер (J. Reinstadler), 7 септември 1865 г.,
- Монте Кристало (3221 м) в Доломитите, Паул Громан (Paul Grohmann) и водачите, Санто Зиорпаес (Santo Siorpaes) и Анджело “Део“ Димаи (Angelo "Deo" Dimai), 14 септември 1865 г.

Превод и бележка: Петър Атанасов