Международната група, която започна да действа добре на Нанга Парбат, ще трябва, за съжаление, да изчака в базовия лагер настъпването на следващия прозорец от хубаво време. Може ли постигнато досега да бъде сериозна база за успешна финална атака при следващо излизане нагоре? 


Нанга Парбат, Диамирската стена
Снимка/ photo: alextxikon.com
 
Но преди да продължим с действията на вече седемчленния международен екип, да се върнем към самотния опит на Данеиеле Нарди (Daniele Nardi) по Реброто на Мъмъри. Италианецът му посвети цял месец усилия. Но в крайна сметка се отказа и се присъедини към останалите атакуващи върха (испанец, двама пакистанци и трима иранци). Решението на Нарди не бива да очудва, особено ако се вземе предвид долното видео (по-нетърпеливите могат да прескочат до do 2.30‘):
https://www.youtube.com/watch?v=-cnsUPxS4L8#t=17  
 
Но да се върнем към Маршрута на Кинсхофер. По него практически с общи сили действат две свръзки. Едната се състои от споменатия Даниеле Нарди, Алекс Чикон (Alex Txikon) и пакистанците Мохамед Али Садпара (Muhammad Ali Sadpara) и Мохамед Хан (Muhammad Khan), другата е от пристигналите най-късно в подножието на Нанга Парбат иранци – Махмуд Хашеми (Mahmood Hashemi), Реза Бахадорани (Reza Bahadorani) и Ирадж Маани (Iraj Maani).
 

Маршрутът на Кинсхофер
 
В този си вид екипът разполага с по-големи възможности. Чикон, Садпара и Нарди успяха да фиксират въжета до 6700 м, където организираха лагер 3. Благодарение на прекараната нощ в него те вече имат и добра аклиматизация, която – при добро време – може да им позволи предприемане на атака към върха.
 

Иранците по Маршрута на Кинсхофер
Снимка/ photo: koohnevesht.blogfa.com
 
Иранците малко изостават в аклиматизацията си – те имат една прекарана нощ в лагер 2 (5900 м) и изнесен багаж за по-нататъшни действия.
 
За съжаление, те няма да могат да бъдат предприети в скоро време. От вчера на Нанга Парбат с редки прекъсвания вали сняг, а прогнозата не предвижда скорошно поправяне на времето...