2901.2015
През ноември м. г. участниците във френска експедиция Антоан Кейрол (Antoine Cayrol), Давид Лакост (David Lacoste), Пол Дюда (Paul Dudas), Еманюел Шанс (Emmanuel Chance), Лоран Биболе (Laurent Bibollet) и Ян Делво (Yann Delevaux) направиха първи траверс на масива “Седемте сестри”, издигащи в съседство с Порт Локрой (Port Lockroy) на остров Вийнке* в Антарктика.
Траверсът на “Седемте сестри” на остров Вийнке, преминат от френския екип отдясно наляво –
високият връх в най-лявата част на снимката е Савоя (Savoia Peak, 1415 м), кулминация на острова,
изкачена за първи път от експедицията на Шарко** през 1903-1905 г.
Снимка: Дамян Гилдя
Photo: Damien Gildea
Французите започнаха своето приключение на 21 ноември 2014 г. с изкачване на разположената най-далеко на югозапад “Сестра“ – сиреч Янсен пик (Janssen Peak, 1085 м). След три дни катерене, главно по снежно-леден терен, по време на което трябваше да се борят с огромните козирки по гребена, с липсата на добри възможности за осигуряване (голяма част от междинните пунктове бяха на deadmen-и) и атмосферните условия (непрогледна мъгла), на 23 ноември стигнаха до върха на намиращата се най-северно “Първа сестра“ (“First Sister”).
Някои от върховете имаха по-ранни изкачвания, но цялото било не бе преминавано, въпреки близостта до Савоя пик, на който човешки крак стъпва преди повече от век. Макар че от чисто техническа гледна точка траверсът трудно може да се нарече “труден“, французите трябваше да преодолеят 11 километра по експониран и изключително опасен терен с оценка TD+.
.jpg)
“Voie Podronard” (TD/ TD+), маркиран с червено
Малко преди завръщането си у дома – на 1 декември м. г. – участниците в експедицията направиха премиерно изкачване по кулата в близост до нос Ренар (Cape Renard). Маршрутът с трудност TD/ TD+ (M5) и дължина 700 м бе наречен “Voie Podronard”.
--------------------------------
Жан-Батист Шарко
*Жан-Батист Огюст Етиен Шарко (Jean-Baptiste August Étienne Charcot, 15 юли 1867 – 16 септември 1936), роден в парижкото предградие Ньоий сюр Сен (Neuilly-sur-Seine, там, където на 27 септември 1919 г. тогавашният министър-председател Александър Стамболийски слага подписа си под Ньойския договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война), е френски учен, лекар и полярен изследовател, Син е на родоначалника на съвременната неврология Жан-Мартин Шарко (Jean-Martin Charcot, 1825–1893 г).
**Остров Вийнке (Wienckeisland) – е най-южният в архипелага Палмър, между остров Анверс и брега на Антарктическия полуостров (близо до района, в който е разположена българската полярна станция “Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън). Дължината му е 26 км, ширината – от 3 до 8 км, а площта – 67 км². Той е скалист, покрит с ледници и сняг, с три планински вериги.
Жерлаш дьо Гомери
Наименуван е от белгийския полярен изследовател, офицера от военно-морския флот на Белгия Адриан Виктор Жозеф дьо Жерлаш дьо Гомери (Adrien Victor Joseph de Gerlache de Gomery, 2 август 1866 – 4 декември 1934 г.) по време на Белгийската антарктическа експедиция през 1897–1899 г. Носи името на норвежкия моряк Карл Август Вийнке (Carl August Wiencke), който пада извън борда на преоборудвания в изследователски съд норвежки китоловен кораб “Belgica” и загива. На северния и западния бряг на острова има неголеми каменисти плажове.
Условно остров Вийнке се дели на две части – на едната (около и в Порт Локрой) живеят хора, а в другата се намират многохилядни колонии пингвини. Последната е обявена за защитена територия, в която влизането е забранено. Придвижване може да става само по определен маршрут, който следва бреговата линия на резервата. Ако пингвин излезе на пътя на туристите, цялата група трябва да спре и да изчака, докато пингвинът го освободи. На бреговете на остров Винке има много скелети на китове.
Траверсът на “Седемте сестри” на остров Вийнке, преминат от френския екип отдясно наляво –
високият връх в най-лявата част на снимката е Савоя (Savoia Peak, 1415 м), кулминация на острова,
изкачена за първи път от експедицията на Шарко** през 1903-1905 г.
Снимка: Дамян Гилдя
Photo: Damien Gildea
Французите започнаха своето приключение на 21 ноември 2014 г. с изкачване на разположената най-далеко на югозапад “Сестра“ – сиреч Янсен пик (Janssen Peak, 1085 м). След три дни катерене, главно по снежно-леден терен, по време на което трябваше да се борят с огромните козирки по гребена, с липсата на добри възможности за осигуряване (голяма част от междинните пунктове бяха на deadmen-и) и атмосферните условия (непрогледна мъгла), на 23 ноември стигнаха до върха на намиращата се най-северно “Първа сестра“ (“First Sister”).
Някои от върховете имаха по-ранни изкачвания, но цялото било не бе преминавано, въпреки близостта до Савоя пик, на който човешки крак стъпва преди повече от век. Макар че от чисто техническа гледна точка траверсът трудно може да се нарече “труден“, французите трябваше да преодолеят 11 километра по експониран и изключително опасен терен с оценка TD+.
“Voie Podronard” (TD/ TD+), маркиран с червено
Малко преди завръщането си у дома – на 1 декември м. г. – участниците в експедицията направиха премиерно изкачване по кулата в близост до нос Ренар (Cape Renard). Маршрутът с трудност TD/ TD+ (M5) и дължина 700 м бе наречен “Voie Podronard”.
--------------------------------
Жан-Батист Шарко
*Жан-Батист Огюст Етиен Шарко (Jean-Baptiste August Étienne Charcot, 15 юли 1867 – 16 септември 1936), роден в парижкото предградие Ньоий сюр Сен (Neuilly-sur-Seine, там, където на 27 септември 1919 г. тогавашният министър-председател Александър Стамболийски слага подписа си под Ньойския договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война), е френски учен, лекар и полярен изследовател, Син е на родоначалника на съвременната неврология Жан-Мартин Шарко (Jean-Martin Charcot, 1825–1893 г).
**Остров Вийнке (Wienckeisland) – е най-южният в архипелага Палмър, между остров Анверс и брега на Антарктическия полуостров (близо до района, в който е разположена българската полярна станция “Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън). Дължината му е 26 км, ширината – от 3 до 8 км, а площта – 67 км². Той е скалист, покрит с ледници и сняг, с три планински вериги.
Жерлаш дьо Гомери
Наименуван е от белгийския полярен изследовател, офицера от военно-морския флот на Белгия Адриан Виктор Жозеф дьо Жерлаш дьо Гомери (Adrien Victor Joseph de Gerlache de Gomery, 2 август 1866 – 4 декември 1934 г.) по време на Белгийската антарктическа експедиция през 1897–1899 г. Носи името на норвежкия моряк Карл Август Вийнке (Carl August Wiencke), който пада извън борда на преоборудвания в изследователски съд норвежки китоловен кораб “Belgica” и загива. На северния и западния бряг на острова има неголеми каменисти плажове.
Условно остров Вийнке се дели на две части – на едната (около и в Порт Локрой) живеят хора, а в другата се намират многохилядни колонии пингвини. Последната е обявена за защитена територия, в която влизането е забранено. Придвижване може да става само по определен маршрут, който следва бреговата линия на резервата. Ако пингвин излезе на пътя на туристите, цялата група трябва да спре и да изчака, докато пингвинът го освободи. На бреговете на остров Винке има много скелети на китове.
Добави коментар