Последната новина от подножието на Нанга Парбат, където няколко екипа правят опити за първо зимно изкачване на най-западния осемхилядник, гласи: “Подишахме чист въздух. Обновихме маршрута между 3600 и 4600 м“. Това е SMS от участниците в експедицията от Санкт Петербург, който действат по Маршрута на Шел от юг. 


Елизабет Револ на Нанга Парбат, зимата на 2015 г.
Снимка: ©Елизабет Револ
Photo: ©Elisabeth Revol
 
Французойката Елизабет Револ (Elisabeth Revol), която в свръзка с поляка Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) стигна до около 8000 м по незавършения Маршрут на Меснер-Айзендле-Томасет от 2000 г., се завърна в родината си и писа:
  • На 16 януари т. г. бяхме на 7200 м. В спалните чували трябваше да бъде прибирано всичко, което искахме на следната сутрин да не бъде замръзнало. Беше много студено. Трудно бе да се измери температурата – минус 40, минус 50 градуса по Целзий, плюс вятър. Но затова пък – каква красота! Слънцето залезе. Започна безсъницата – между студа и възбудата преди следващия ден, когато ще се опитаме да стигнем до върха, между сковаващия мраз и съмненията
в собствените ни сили и способността ни да оцелеем при тези условия...
 
... Стигнахме до почти 8000 м. И макар че по маршрута ни имаше технически трудности, зимните условия го направиха един от най-приятните през живота ми. Стигнахме до пътя, по който през 1953 г. Херман Бул бе изкачил върха. Нямахме избор – трябваше да вървим към Нанга Парбат по реброто. Върхът бе опрял в небето. Вятърът започна да се усилва. Бяхме доста над 7800 м. Бе много студено и времето започна да се разваля. Върхът беше на една ръка разстояние, почти го докосвахме. Сърцето ми биеше лудо. Но трябваше да съм разумна. Иначе цената щеше да е прекалено висока. В такива случаи трябва да се тръгне обратно. Иначе измръзванията могат да бъдат най-малкото последствие...