2201.2015
Миналата седмица бе период на изключително добро (като за зимата) време на Нанга Парбат (8125 м), което позволи значителен напредък на свръзките, които се стремят към първо изкачване на този връх. За съжаление, опитът за атака на французойката Елизабет Револ (Elisabeth Revol) и поляка Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) завърши без успех.
Във връзка с контузии, получени по времре на слизането, Мацкиевич прекрати участието си в експедицията и се отправи към къщи. Руснаците, които действат от юг, по Рупалската стена, систематично си проправят път нагоре.
Атаката на Револ и Мацкиевич
Френско-полската свръзка започна своята дейност на 9 януари т. г. по т. нар. Маршрут на Меснер-Айзендле* от 2000 г. по Диамирската (Западната) стена.
Нанга Парбат откъм Диамир, линията на Револ-Мацкиевич е
означена със синьо и е най-крайната вляво, Маршрутът на
Кинсхофер е маркиран с розово и е крайният вдясно,
червено и жълто са отбелязани негови варианти
Снимка/ photo: altitudepakistan.blogspot.com
На 10 януари двамата стигнаха до лагер 2, на 13 януари – до лагер 3 (6600 м). На 14 януари бяха в лагер 4 (7000 м). Оттам предприеха опит за атака.
Свръзката стигна до 7800 м
Снимка/ photo: NangaDream
Той започна в 03.00 часа през нощта местно време. Около 11.00 часа Томаш и Елизабет бяха на 7800 м, откъдето до върха им опставаха около 300 м денивелация и около километър и половина-два разстояние. Томаш писа:
Свръзката се върна до лагер 4 и след поредна нощ на 7000 м започна слизане. На 5500 м под Томаш се срути снежен мост над ледникова пукнатина. За щастие, падането му завърши с относително малки контузии. Томаш успя със собствени сили да слезе до базовия лагер. Но травмата на крака се оказа много болезнена, а освен това се появиха съмнения, че има счупено или пукнато ребро.
Револ и Мацкиевич се добраха до базовия лагер в 02.00 часа през нощта на 18 срещу 19 януари т. г. Под влияние на всичко случило се те заявиха, че това ек рай на експедицията и на приключенията им на Нанга Парбат
Но Елизабет реши да продължи престоя си и, ако се открие възможност, да направи още един опит.
Схема на полския опит през 2007 г. по Маршрута на Шел (Schell Route)
Снимка/ photo: ZEIDLER, ECKHARD/ National Geographic Creative
Експедицията от Санкт Петербург
Сериозен напредък отбелязаха Николай Тотмянин, Сергей Кондрашкин, Валерий Шамало и Виктор Ковал. При предишното си излизане по Маршрута на Шел бяха изградили лагер на 6000 м и бяха обработили с парапети маршрута до гребена, който разделя Рупалската и Диамирската стена. При следващото стигнаха до 7150 м, там, където маршрутът се прехвърля от Рупалската на Диамирската стена.
Руснаците стигнаха до 7100 м
Снимка/ photo: Nanga Dream
Тотмянин, Кондрашкин, Шамало и Ковал действаха по стената шест дни – от 14 до 20 януари, и изглежда, че имат необходимата аклиматизация, за да предприемат опит за атака при следващото си тръгване нагоре.
Опитът на Даниеле Нарди
Италианецът Даниеле Нарди (Daniele Nardi) обяви, че прекратява общата си експедиция с Елизабет Револ и Томаш Мацкиевич, след като нямаше никаква връзка с тях по време на последната им атака. Но той сам продължава усилията си по Реброто на Мъмъри (Mummery Ribb). На 19 януари бе в лагера на 5050 м и води битка със силно нацепения ледник. Той писа: “Двигателят“ ми работи добре, движа се бързо, дори с товар от 20 килограма“.
Според съобщение от вчера, е стигнал до около 6000 м.
***
Съвсем скоро в подножието на Нанга Парбат ще се появят поредните желаещи да опитат щастието си – Алекс Чикон е двама пакистанци. Но за това – утре.
--------------------------------------------
*Редица сайтове, в това число и най-претенциозните, продължават да пишат за “Маршрута на Меснер и Ханс-Петер“. Ханс-Петер е малкото име на известния италиански гид Ханс-Петер Айзендле (Hanspeter Eisendle), роден на 8 ноември 1956 г. в Щерцинг, Южен Тирол. Може би е още по-редно маршрутът да бъде наречен Messner-Eisendle-Thomaseth Route, защото в опита за прокарването му, без да стигне до най-високата точка, записана от Меснер и Айзендле, участва и Волфганг Томасет (Wolfgang Thomaseth) – филмов реализатор от Инсбрук (Австрия). Четвърти участник в екипа, като негов лекар, е по-младият брат на Меснер – Хуберт (Hubert Messner), роден през 1953 г.
Във връзка с контузии, получени по времре на слизането, Мацкиевич прекрати участието си в експедицията и се отправи към къщи. Руснаците, които действат от юг, по Рупалската стена, систематично си проправят път нагоре.
Атаката на Револ и Мацкиевич
Френско-полската свръзка започна своята дейност на 9 януари т. г. по т. нар. Маршрут на Меснер-Айзендле* от 2000 г. по Диамирската (Западната) стена.
Нанга Парбат откъм Диамир, линията на Револ-Мацкиевич е
означена със синьо и е най-крайната вляво, Маршрутът на
Кинсхофер е маркиран с розово и е крайният вдясно,
червено и жълто са отбелязани негови варианти
Снимка/ photo: altitudepakistan.blogspot.com
На 10 януари двамата стигнаха до лагер 2, на 13 януари – до лагер 3 (6600 м). На 14 януари бяха в лагер 4 (7000 м). Оттам предприеха опит за атака.
Свръзката стигна до 7800 м
Снимка/ photo: NangaDream
Той започна в 03.00 часа през нощта местно време. Около 11.00 часа Томаш и Елизабет бяха на 7800 м, откъдето до върха им опставаха около 300 м денивелация и около километър и половина-два разстояние. Томаш писа:
- Това е съвсем малко. Но бурята беше страховита. Едно място от гребена изглеждаше трудно технически, но бе преодолимо. Но при този вятър и при тази видимост щеше да е лудост, ако бяхме продължили нагоре. Още известно време водихме вътрешна борба с желанието да поемем към върха. Но беше ясно, че времето няма да ни стигне. Щеше да ни се наложи да слизаме по-тъмно. Може би щяхме да стигнем до върха, но връщането щеше да е катастрофа...
Свръзката се върна до лагер 4 и след поредна нощ на 7000 м започна слизане. На 5500 м под Томаш се срути снежен мост над ледникова пукнатина. За щастие, падането му завърши с относително малки контузии. Томаш успя със собствени сили да слезе до базовия лагер. Но травмата на крака се оказа много болезнена, а освен това се появиха съмнения, че има счупено или пукнато ребро.
Револ и Мацкиевич се добраха до базовия лагер в 02.00 часа през нощта на 18 срещу 19 януари т. г. Под влияние на всичко случило се те заявиха, че това ек рай на експедицията и на приключенията им на Нанга Парбат
Но Елизабет реши да продължи престоя си и, ако се открие възможност, да направи още един опит.
Схема на полския опит през 2007 г. по Маршрута на Шел (Schell Route)
Снимка/ photo: ZEIDLER, ECKHARD/ National Geographic Creative
Експедицията от Санкт Петербург
Сериозен напредък отбелязаха Николай Тотмянин, Сергей Кондрашкин, Валерий Шамало и Виктор Ковал. При предишното си излизане по Маршрута на Шел бяха изградили лагер на 6000 м и бяха обработили с парапети маршрута до гребена, който разделя Рупалската и Диамирската стена. При следващото стигнаха до 7150 м, там, където маршрутът се прехвърля от Рупалската на Диамирската стена.
Руснаците стигнаха до 7100 м
Снимка/ photo: Nanga Dream
Тотмянин, Кондрашкин, Шамало и Ковал действаха по стената шест дни – от 14 до 20 януари, и изглежда, че имат необходимата аклиматизация, за да предприемат опит за атака при следващото си тръгване нагоре.
Опитът на Даниеле Нарди
Италианецът Даниеле Нарди (Daniele Nardi) обяви, че прекратява общата си експедиция с Елизабет Револ и Томаш Мацкиевич, след като нямаше никаква връзка с тях по време на последната им атака. Но той сам продължава усилията си по Реброто на Мъмъри (Mummery Ribb). На 19 януари бе в лагера на 5050 м и води битка със силно нацепения ледник. Той писа: “Двигателят“ ми работи добре, движа се бързо, дори с товар от 20 килограма“.
Според съобщение от вчера, е стигнал до около 6000 м.
***
Съвсем скоро в подножието на Нанга Парбат ще се появят поредните желаещи да опитат щастието си – Алекс Чикон е двама пакистанци. Но за това – утре.
--------------------------------------------
*Редица сайтове, в това число и най-претенциозните, продължават да пишат за “Маршрута на Меснер и Ханс-Петер“. Ханс-Петер е малкото име на известния италиански гид Ханс-Петер Айзендле (Hanspeter Eisendle), роден на 8 ноември 1956 г. в Щерцинг, Южен Тирол. Може би е още по-редно маршрутът да бъде наречен Messner-Eisendle-Thomaseth Route, защото в опита за прокарването му, без да стигне до най-високата точка, записана от Меснер и Айзендле, участва и Волфганг Томасет (Wolfgang Thomaseth) – филмов реализатор от Инсбрук (Австрия). Четвърти участник в екипа, като негов лекар, е по-младият брат на Меснер – Хуберт (Hubert Messner), роден през 1953 г.
Добави коментар