След три неуспешни опита американският алпинист и ловец на приключения Лони Дюпре (Lonnie Dupre) успя да направи солово зимно изкачване на Маккинли или Денали (6194 м) – най-високият връх в Аляска и Северна Америка. Той е първият човек, който записва подобно постижение през най-суровия месец на зимата – януари. За това съобщиха от неговата агенция за организиране на експедиции “One World Endeavor”. 


Лони Дюпре стъпи на Маккинли на 11 януари 2015 г.
Снимка/ photo: “One World Endeavors”
 
На страницата на “One World Endeavor” във Facebook е отбелязано, че изкачването е направено в 17.00 часа местно време (минус шест часа от това по Грийнуич). Дюпре е трябвало да действа в разгара на зимата, когато денят е най-къс, да се бори с ветрове над 100 км/ час и температури до минус 50 градуса по Целзий. Лошо време го спря при предишните му опити през 2011, 2012 и 2013 г.
 
Дюпре живее в Минесота и е ветеран (с 25-годишен стаж) на пътешествията из Арктика. През 2001 г. той стана първият човек в света, който обикаля Гренландия без използване на каквато и да било механична тяга – само с кучешки впряг и каяк. Той има в актива си и преминаване с кучешки впряг на замръзналия т. нар. Северозападен морски път (Northwest Passage) през Северния ледовит океан, свързващ Атлантическия и Тихия океан (3000 мили), през 1991/ 92 г.
 
Дюпре е теглил дълга метър и половина шейна с около 80 кг храна, гориво и екипировка в началната част на маршрута, а след това е трябвало да носи багажа си на гръб. Пътят му е бил маркиран със 175 бамбукови трасьора, съобщава вестник “Duluth News Tribine”`.
 
Досега само 16 души са успявали да стъпят на Маккинли през зимата, като шестима от тях са загинали на слизане. Автори на първото зимно изкачване през 1967 г. по Западния контрафорс (West Buttress) са американците Дейв Джонстън (Dave Johnston), Арт Дейвидсън (Art Davidson) и Рей Дженет (Ray Genet). На върха има три солови изкачвания, но нито едно от тях не е през януари. През този месец (на 16 януари 1998 г.) са успявали само двама руснаци – Артур Тестов (всъщност американец от руски произход, живеещ много години в Аляска) и Владимир Ананич.
 
Зимните изкачвания на Маккинли много дълго са били смятани за невъзможни. Дори в съвременната справка на рейнджърската служба при националния парк “Денали“ четем: “… Зимният алпинизъм на Маккинли е невъзможен не само заради техническата трудност, но и поради невъобразимия риск. Неколцина алпинисти със световна слава загинаха от измръзване. През зимните месеци във високите части вее вятър със скорост 160 км/ ч. Съчетанието на вятър и екстремен студ не се поддава на измерване. Хималаите са като тропици в сравнение с Денали... Климатът в района на върха е един от най-непоносимите на Земята“...
 
И наистина е така, Маккинли е само на 400 км от Северния полярен кръг и дори през юли температура от минус 20 градуса по Целзий е нещо обикновено по склоновете му. А през зимата към лютия мраз се прибавя късият ден с продължителност само 4-5 часа. Но през февруари-март той нараства до 10 часа. Именно опитите в този период са се увенчавали с успех.
 

Експедицията, която прави първото зимно изкачване на Маккинли през 1967 г.
 
Както бе казано, първи до върха през зимата – на 28 февруари 1967 г. – се добират американците Арт Дейвидсън, Дейв Джонстън и Рей Дженет. Техният успех става възможен благодарение на усилията на останалите участници в експедицията Жак (Фарен) Баткен [Jacques (Farine) Batkin], Джон Едуардс (John Edwards), Грег Бломбърг (Gregg Blomberg), Джордж фон Уичмън (George Von Wichman) и Широ Нихимае (Shiro Nihimae).Но за успеха е заплатена много висока цена – на 31 януари, след падане в ледникова пукнатина, загива французинът от Париж Фарен Баткен, а всички от атакуващата свръзка получават сериозни измръзвания. След изкачването Арт Дейвидсън написва книгата “Минус 148 градуса по Фаренхайт“ (“Minus 148 degrees”). Това означава минус 100 градуса по Целзий с отчитане на влиянието на вятъра. И макар че това не е абсолютен, а условен показател за суровостта на климата, състоящ се от температурата (минус 57 градуса по Целзий), влажността на въздуха и скоростта на вятъра, той най-красноречиво свидетелства, че зимата на Маккинли е същински ад.
 
След Арт Дейвидсън и двамата му спътници в този февруарско-мартенски пъкъл изкачвания правят още десетина човека. Един от тях е японецът Наоми Уемура – може би най-удивителният “солист“ на ХХ век. След Еверест той предполага, че Маккинли ще бъде нещо като детска игра и заявява, че ще го изкачи за една седмица. Взима със себе си провизии само за седем дни и тръгва срещу предизвикателството. Но изкачването му отнема много повече сили и време. На спускане от върха Уемура попада в снежна буря и изчезва. Тялото му не е намерено...
 
И само един човек, който казва за себе си, че е “опасно, смъртоносно влюбен в планините“ – американецът Джон Уотърман (Jon Wattermann),  през 1979 г. прави опит за изкачване на върха през декември, в периода, който в Аляска се нарича “мъртвата зима” (“death of winter”). След десет дни вика самолет. “Планината ме победи, но не ми отне живота“ – заявява той на пресконференция в Талкийтна.
 
И една дама – французойката Кристин Фере (Christine Feret), е правила опит за зимно изкачване на североамериканския първенец през февруари/ март 2011 г. Тя разполагаше с един от най-добрите гидове – споменатият по-горе Артур Тестов. Но след общо 12 щормови дни двамата се оттеглиха от бойното поле. Кристин писа, че това е било “бягство от ада“ и че “Денали е най-студеният връх в света“...