0901.2015
На Нанга Парбат (за сега) владее относително спокойствие. Действат единствено италианците Даниеле Нарди (Daniele Nardi) и Роберто делле Монаке (Roberto Delle Monache). Руснаците се върнаха в подножието поради сериозна лавинна опасност по Маршрута на Шел от юг (по Рупалската стена). Френско-полската свръзка Елизабет Револ (Elisabeth Rewol) и Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) също е в базовия си лагер.
Елизабет Револ в подстъпите към Нанга Патбат
Снимка: Томаш Мацкиевич
Photo: Tomаsz Mackiewicz
Последните двама имат две излизания по Западния (Диамирския) склон. Едното – по Маршрута на Меснер от 1978 г., второто – по недовършения маршрут на Райнхолд Меснер и Ханс-Петер Айзендле от 2000 г.
Ето какво написа Томаш във Facebook:
- Здравейте!!! Пряко от базовия лагер под Нанга Парбат. Благодарение на Даниеле Нарди имам net… Даниеле и Роберто днес тръгнаха към лагер 1. Насочват се към Реброто на Мъмъри. Аз и Ели се отказваме от Главния маршрут (ства дума за Маршрута на Меснер от 1978 г., на скицата с номер 3 – бел. пр.) – прекалено е опасен. Утре тръгваме със сериозен багаж по Маршрута на Меснер [Messner-Eisendle Route, няма го на скицата, разположен в крайната лява част на Диамирския склон, по посока на Пик Генало или Ганало (Ganalo peak, 6808 м) – бел. пр.]. Ледникът е “космически“, но от двата маршрута на Меснер този от 2000 г. изглежда по-безопасен, макар и ужасно дълъг. Сърдечно поздравявам всички и още веднъж изпращам пожелания за всичко най-хубаво през Новата година.
Диамирската стена през зимата: 1. Маршрутът на Кинсхофер; 2. Реброто на Мъмъри
(по него през 1895 г. Алфред Фредерик Мъмъри и представителят на племето гуркхи
агхобир стигат до 6100 м); 3. Маршрутът на Меснер от 1978 г.; 4. Линията, по която
Сенди Алън (Sandy Allen) и Рик Алън (Rick Allan) изкачиха върха на 14-15 юли 2012 г.
5. Опитът на Сенди Алън, Рик Алън, Лхакпа Рангду (Lhakpa Rangdu) и Лхакпа Зарок
(Lhakpa Zarok) на 12 юли 2012 г. Останалите маршрути и варианти не са нанесени.
Снимка: Даниеле Нарди/ American Alpine Journal
Phoro: Daniele Nardi/ American Alpine Journal
Даниеле Нарди и Роберто делле Монаке се отправиха по Реброто на Мъмъри (маршрут 2 на скицата) към мястото на своя лагер 1.
Елизабет Револ в подстъпите към Нанга Патбат
Снимка: Томаш Мацкиевич
Photo: Tomаsz Mackiewicz
Последните двама имат две излизания по Западния (Диамирския) склон. Едното – по Маршрута на Меснер от 1978 г., второто – по недовършения маршрут на Райнхолд Меснер и Ханс-Петер Айзендле от 2000 г.
Ето какво написа Томаш във Facebook:
- Здравейте!!! Пряко от базовия лагер под Нанга Парбат. Благодарение на Даниеле Нарди имам net… Даниеле и Роберто днес тръгнаха към лагер 1. Насочват се към Реброто на Мъмъри. Аз и Ели се отказваме от Главния маршрут (ства дума за Маршрута на Меснер от 1978 г., на скицата с номер 3 – бел. пр.) – прекалено е опасен. Утре тръгваме със сериозен багаж по Маршрута на Меснер [Messner-Eisendle Route, няма го на скицата, разположен в крайната лява част на Диамирския склон, по посока на Пик Генало или Ганало (Ganalo peak, 6808 м) – бел. пр.]. Ледникът е “космически“, но от двата маршрута на Меснер този от 2000 г. изглежда по-безопасен, макар и ужасно дълъг. Сърдечно поздравявам всички и още веднъж изпращам пожелания за всичко най-хубаво през Новата година.
Диамирската стена през зимата: 1. Маршрутът на Кинсхофер; 2. Реброто на Мъмъри
(по него през 1895 г. Алфред Фредерик Мъмъри и представителят на племето гуркхи
агхобир стигат до 6100 м); 3. Маршрутът на Меснер от 1978 г.; 4. Линията, по която
Сенди Алън (Sandy Allen) и Рик Алън (Rick Allan) изкачиха върха на 14-15 юли 2012 г.
5. Опитът на Сенди Алън, Рик Алън, Лхакпа Рангду (Lhakpa Rangdu) и Лхакпа Зарок
(Lhakpa Zarok) на 12 юли 2012 г. Останалите маршрути и варианти не са нанесени.
Снимка: Даниеле Нарди/ American Alpine Journal
Phoro: Daniele Nardi/ American Alpine Journal
Даниеле Нарди и Роберто делле Монаке се отправиха по Реброто на Мъмъри (маршрут 2 на скицата) към мястото на своя лагер 1.
Добави коментар