0201.2015
След миналогодишните неуспешни опити за първо зимно изкачване на Нанга Парбат (8125 м) от юг по Маршрута на Шел (Schell Route) италианецът Симоне Моро (Simone Moro) и полякът Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) заявиха, че тази линия е “невъзможна“ за действия през зимата поради своята протяжност и практическата липса на прозорци от хубаво време.
Въпреки това четиричленният екип от Санкт Петербург – Николай Тотмянин, Валерий Шамало, Сегей Кондрашкин и Виктор Ковал (Виктор Коваль), избра нея. Планът предвижда използване само на 500 м въжета, изграждане на три междинни лагера до 7000 м и биваци в малка палатка по време на атаката от тази височина.
Тотмянин, Кондрашкин, Шамало и Ковал разполагат с лагер 1 (5250 м) и в момента почиват в базовия лагер. Четиримата пристигнаха в Пакистан на 24 декември м. г. и по най-бързия начин се отправиха към южното (Рупалското) подножие на Нанга Парбат. На 27 декември бяха в Латабо и организираха базовия си лагер на 3600 м.
От запад, по Диамирския склон на върха, има две експедиции, в рамките на които ще действат три самостоятелни екипа. Първата включва неколцина ветерани на зимните опити на Нанга Парбат – Томаш Мацкиевич ще атакува върха за пети път през зимата, италианецът Даниеле Нарди (Daniele Nardi) – за трети, франзузойката Елизабет Револ (Elisabeth Revol) – за втори. Иранците Реза Бахадорани (Reza Bahadorani), Ирадж Маани (Iraj Maani) и Махмуд Хашеми (Mahmoud Hashemi) са нови лица в зимната история на Нанга Парбат.
След като два пъти стигна до 7200 м по Маршрута на Шел през зимата, Томаш Мацкиевич сега избра западната (Диамирската) страна на масива. Даниеле Нарди и Елизабет Револ записаха 6400 м по Реброто на Мъмъри (Mummery Rib) от запад през зимата на 2012/ 2013 г. На следващата година Елизабет се отказа от посещение в Пакистан от съображения за сигурност (след кървавия атентат срещу базовия лагер в Диамирското подножие през лятото на 2013 г.). Томаш, Елизабет и Даниеле ще споделят един базов лагер тази зима.
На 26 дкември Елизабет и Томаш тръгнаха от Чилас към базовия лагер. След изграждането му и след прочуване на актуалните условия двамата заявиха, че ще се насочат към недовършения маршрут на Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) и Ханс-Петер Айзендле (Hanspeter Eisendle) от 2000 г.
Нанга Парбат от запад – най-вляво на снимката, означен със синьо,
е Маршрутът на Меснер-Айзендле, с лилаво е маркиран Маршрутът
на Кинсхофер (Kinshofer Route), а с червено и жълто –
негови варианти
Въпреки това четиричленният екип от Санкт Петербург – Николай Тотмянин, Валерий Шамало, Сегей Кондрашкин и Виктор Ковал (Виктор Коваль), избра нея. Планът предвижда използване само на 500 м въжета, изграждане на три междинни лагера до 7000 м и биваци в малка палатка по време на атаката от тази височина.
Тотмянин, Кондрашкин, Шамало и Ковал разполагат с лагер 1 (5250 м) и в момента почиват в базовия лагер. Четиримата пристигнаха в Пакистан на 24 декември м. г. и по най-бързия начин се отправиха към южното (Рупалското) подножие на Нанга Парбат. На 27 декември бяха в Латабо и организираха базовия си лагер на 3600 м.
От запад, по Диамирския склон на върха, има две експедиции, в рамките на които ще действат три самостоятелни екипа. Първата включва неколцина ветерани на зимните опити на Нанга Парбат – Томаш Мацкиевич ще атакува върха за пети път през зимата, италианецът Даниеле Нарди (Daniele Nardi) – за трети, франзузойката Елизабет Револ (Elisabeth Revol) – за втори. Иранците Реза Бахадорани (Reza Bahadorani), Ирадж Маани (Iraj Maani) и Махмуд Хашеми (Mahmoud Hashemi) са нови лица в зимната история на Нанга Парбат.
След като два пъти стигна до 7200 м по Маршрута на Шел през зимата, Томаш Мацкиевич сега избра западната (Диамирската) страна на масива. Даниеле Нарди и Елизабет Револ записаха 6400 м по Реброто на Мъмъри (Mummery Rib) от запад през зимата на 2012/ 2013 г. На следващата година Елизабет се отказа от посещение в Пакистан от съображения за сигурност (след кървавия атентат срещу базовия лагер в Диамирското подножие през лятото на 2013 г.). Томаш, Елизабет и Даниеле ще споделят един базов лагер тази зима.
На 26 дкември Елизабет и Томаш тръгнаха от Чилас към базовия лагер. След изграждането му и след прочуване на актуалните условия двамата заявиха, че ще се насочат към недовършения маршрут на Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) и Ханс-Петер Айзендле (Hanspeter Eisendle) от 2000 г.
Нанга Парбат от запад – най-вляво на снимката, означен със синьо,
е Маршрутът на Меснер-Айзендле, с лилаво е маркиран Маршрутът
на Кинсхофер (Kinshofer Route), а с червено и жълто –
негови варианти
Добави коментар