2912.2014
В дните около Коледа екипите, които имат намерение да направят опити за първо изкачване на Нанга Парбат, започнаха придвижване към неговото подножие. Французойката Елизабет Револ (Elisabeth Revol) тръгна към базовия лагер на 24 декември.
Полякът Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) завърши аклиматизацията си и стигна до Чилас. Италианците Даниеле Нарди (Daniele Nardi), Роберто деле Монаке (Roberto Delle Monache) и Федерико Сантини (Federico Santini) отлетяха за Пакистан на 26 декември. Даниеле и колегите му искат да атакуват Реброто на Мъмъри (Mummery Rib), а Елизабет и Томаш – Маршрута на Меснер (Messner Route), от западната или Диамирската страна на Нанга Парбат.
Диамирската страна на Нанга Парбат (2011 г.):
1 – Маршрутът на Кинсхофер (оригиналната линия от 1962 г., Kinshofer Route, 1962, original line),
1а – Маршрутът на Кинсхофер в днешния му вид,
2 – Маршрутът на слизане на братята Гюнтер и Райнхолд Меснер по Реброто на Мъмъри
(Messner brothers 1970 descent route via Mummery Rib),
3 – маршрутът за слизане на Меснер през 1978 г. (Messner 1978 descent route),
4 – Словенският маршрут до горната част на Югозападния гребен (Upper Southwest ridge) от 2011 г.
с маркирани места на биваците,
5 – Маршрутът на Меснер (Messner Route, Messner 1978 ascent route) от 1978 г.,
6 – горната част на Маршрута на Шел (Schell Route) след изкачването по Рупалския склон до Седлото Мацено
(Mazeno Col) в Югозападния гребен; има редица варианти на Маршрута на Шел в тази му част,
между които е високият траверс от 1981 г. на Роналд Наар (Ronald Naar), извеждащ до заснежената част
вляво (северно) от мястото, където Словенският маршрут излиза на Югозападния гребен.
Снимка: Виктор Грошель
Photo: Viki Groselj
Иранците, които не са обявили окончателно по кой маршрут ще действат, ще пристигнат в Пакистан през втората седмица на януари.
Вчера, 27 декември, руснаците Николай Тотмянин, Сергей Кондрашкин, Валерий Шамало, Виктор Ковал (Виктор Коваль), които ще действат от Южната (Рупалската) страна на масива, изпратиха SMS “В базовия лагер сме. Всичко е ОК”. А на 25 декември писаха: “Привет от слънчев Исламабад. Утре оттук тръгва нашата малка експедиция. За два дни решихме всички организационни въпроси. Купихме необходимото продоволствие и утре в 04.00 часа се качваме на джиповете. Планираме за един ден да стигнем до Чилас, а на следващия – да бъдем в Астор. Там ще е брифингът, не в Исламабад. Така изглеждат нещата”.
Рупалската страна на Нанга Парбат:
1 – Маршрут на Шел (SW-Ridge or Schell Route, 1976),
2 – Маршрут на братята Меснер (Messner Brothers Route, 1970),
3 – Американски маршрут, Маршрут на Хаус-Андерсън (American Route, House-Anderson Route),
Стийви Хаус (Steve House), Винс Андерсън (Vins Anderson) 2005 г.; това е приблизително линията,
по която през 2003 г. сериозен опит предприе словенецът Томаж Хумар (Tomaz Humar),
4 – Полски маршрут по Югоизточния контрафорс (Southeast Buttress), 1985 г.,
Анджей Зигмунт Хайнрих (Andrzej Zygmunt Heinrich), Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka),
Карлос Карсолио (Carlos Carsolio, Мексико), Славомир Лободжински (Slavomir Lobodzinski), 1985 г.
Полякът Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) завърши аклиматизацията си и стигна до Чилас. Италианците Даниеле Нарди (Daniele Nardi), Роберто деле Монаке (Roberto Delle Monache) и Федерико Сантини (Federico Santini) отлетяха за Пакистан на 26 декември. Даниеле и колегите му искат да атакуват Реброто на Мъмъри (Mummery Rib), а Елизабет и Томаш – Маршрута на Меснер (Messner Route), от западната или Диамирската страна на Нанга Парбат.
Диамирската страна на Нанга Парбат (2011 г.):
1 – Маршрутът на Кинсхофер (оригиналната линия от 1962 г., Kinshofer Route, 1962, original line),
1а – Маршрутът на Кинсхофер в днешния му вид,
2 – Маршрутът на слизане на братята Гюнтер и Райнхолд Меснер по Реброто на Мъмъри
(Messner brothers 1970 descent route via Mummery Rib),
3 – маршрутът за слизане на Меснер през 1978 г. (Messner 1978 descent route),
4 – Словенският маршрут до горната част на Югозападния гребен (Upper Southwest ridge) от 2011 г.
с маркирани места на биваците,
5 – Маршрутът на Меснер (Messner Route, Messner 1978 ascent route) от 1978 г.,
6 – горната част на Маршрута на Шел (Schell Route) след изкачването по Рупалския склон до Седлото Мацено
(Mazeno Col) в Югозападния гребен; има редица варианти на Маршрута на Шел в тази му част,
между които е високият траверс от 1981 г. на Роналд Наар (Ronald Naar), извеждащ до заснежената част
вляво (северно) от мястото, където Словенският маршрут излиза на Югозападния гребен.
Снимка: Виктор Грошель
Photo: Viki Groselj
Иранците, които не са обявили окончателно по кой маршрут ще действат, ще пристигнат в Пакистан през втората седмица на януари.
Вчера, 27 декември, руснаците Николай Тотмянин, Сергей Кондрашкин, Валерий Шамало, Виктор Ковал (Виктор Коваль), които ще действат от Южната (Рупалската) страна на масива, изпратиха SMS “В базовия лагер сме. Всичко е ОК”. А на 25 декември писаха: “Привет от слънчев Исламабад. Утре оттук тръгва нашата малка експедиция. За два дни решихме всички организационни въпроси. Купихме необходимото продоволствие и утре в 04.00 часа се качваме на джиповете. Планираме за един ден да стигнем до Чилас, а на следващия – да бъдем в Астор. Там ще е брифингът, не в Исламабад. Така изглеждат нещата”.
Рупалската страна на Нанга Парбат:
1 – Маршрут на Шел (SW-Ridge or Schell Route, 1976),
2 – Маршрут на братята Меснер (Messner Brothers Route, 1970),
3 – Американски маршрут, Маршрут на Хаус-Андерсън (American Route, House-Anderson Route),
Стийви Хаус (Steve House), Винс Андерсън (Vins Anderson) 2005 г.; това е приблизително линията,
по която през 2003 г. сериозен опит предприе словенецът Томаж Хумар (Tomaz Humar),
4 – Полски маршрут по Югоизточния контрафорс (Southeast Buttress), 1985 г.,
Анджей Зигмунт Хайнрих (Andrzej Zygmunt Heinrich), Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka),
Карлос Карсолио (Carlos Carsolio, Мексико), Славомир Лободжински (Slavomir Lobodzinski), 1985 г.
Добави коментар