1512.2014
“В сметката ни не постъпваха пари. Пречеха ни и ни подвеждаха. Избухна кризата с руската рубла и престанах да вярвам в правилността на решенията си. Така незабелязано възприехме философията, че не трябва да позволим да се окажат напразни пожертвованията на тези, които ни помагат, Трябва да оправдаем подкрепата” – това написа в блога си преди няколко дни Денис Урубко, който с Адам Биелецки от Полша и Алекс Чикон от Испания се готви за зимна атака на К-2.
И продължава: “И въпреки това или пък може би ПОРАДИ ТОВА бяха събрани средства за начинанието на К-2. Благодаря на всички, които повярваха, че има шанс за успех. Но понякога се оказвам безпомощен. Виждайки натрупаните проблеми, мисля, че цялата история започва да напомня филм на ужаса без надежда за happy end. Но, от друга страна, според източната философия многобройните малки проблеми в началото могат да означават голям успех накрая ”.
А ето какво написа полският алпинист Яцек Телер, който заедно с Урубко бе участник в екипа начело в Кшищоф Виелицки, който атакува К-2 от север през зимата на 2005/ 2006 г.: “През зимата ключов фактор над 6000 м – за лагерите, за маршрута, за скоростта на придвижване и в крайна сметка за живота – е вятърът. Урубко иска да се изкачи на К-2 от страна, която е защитена от вятъра. Известно е, че масивът на К-2 е изложен на ветрове от запад. Движейки се от североизток, до 7500 м негова защита от вятъра ще бъде самият връх. Напълно споделям мнението му, че в зимни условия повече или по-малко заснежен или леден склон дава повече шансове отколкото аналогичен скален участък.
Но в това гърне с мед има лъжичка катран – по избрания маршрут е много вероятно да съществува повишена лавинна опасност. И още по-точно – в обичайните зимни условия няма много сняг, но много сериозна угроза представляват сераците по цялото протежение на маршрута от лагер 2 до гребена.
Но не бива да се говори предварително, докато не се види на място какво е състоянието на склона. И още нещо – това, което преди година ми се струваше пълно безумие, днес ми изглежда като “безумие под контрол” или “контролирано безумие”. Друг въпрос е решението на Денис да вземе само 1200 м въжета. На такъв връх! Това ми се струва непостижимо като космоса!!! И понеже стана дума за космоса, опитът да оценим шансовете на подобно начинание са като желанието да преценим вероятността за успех на полет до Марс.
Както казват в Одеса, да вярваш, че всичко е възможно по принцип, и да вярваш, че всичко ще се получи именно този път, са две съвършено различни неща.
Например, Джон Кенеди няколко години преди кацането на човек на Луната говорил с увереност за това събитие. И аз сега стискам палци ТОВА да се случи през ТАЗИ зима. Но, разбира се, не бива да забравяме, че както и при космическите полети, задачата се състои не само в отиването, но и във връщането на всички живи и здрави. Затова се моля за приятеля ми”.
К-2 от североизток - с жълто е маркиран маршрутът по северното ребро, а червено –
планираната линия за изкачването през предстоящата зима
И продължава: “И въпреки това или пък може би ПОРАДИ ТОВА бяха събрани средства за начинанието на К-2. Благодаря на всички, които повярваха, че има шанс за успех. Но понякога се оказвам безпомощен. Виждайки натрупаните проблеми, мисля, че цялата история започва да напомня филм на ужаса без надежда за happy end. Но, от друга страна, според източната философия многобройните малки проблеми в началото могат да означават голям успех накрая ”.
А ето какво написа полският алпинист Яцек Телер, който заедно с Урубко бе участник в екипа начело в Кшищоф Виелицки, който атакува К-2 от север през зимата на 2005/ 2006 г.: “През зимата ключов фактор над 6000 м – за лагерите, за маршрута, за скоростта на придвижване и в крайна сметка за живота – е вятърът. Урубко иска да се изкачи на К-2 от страна, която е защитена от вятъра. Известно е, че масивът на К-2 е изложен на ветрове от запад. Движейки се от североизток, до 7500 м негова защита от вятъра ще бъде самият връх. Напълно споделям мнението му, че в зимни условия повече или по-малко заснежен или леден склон дава повече шансове отколкото аналогичен скален участък.
Но в това гърне с мед има лъжичка катран – по избрания маршрут е много вероятно да съществува повишена лавинна опасност. И още по-точно – в обичайните зимни условия няма много сняг, но много сериозна угроза представляват сераците по цялото протежение на маршрута от лагер 2 до гребена.
Но не бива да се говори предварително, докато не се види на място какво е състоянието на склона. И още нещо – това, което преди година ми се струваше пълно безумие, днес ми изглежда като “безумие под контрол” или “контролирано безумие”. Друг въпрос е решението на Денис да вземе само 1200 м въжета. На такъв връх! Това ми се струва непостижимо като космоса!!! И понеже стана дума за космоса, опитът да оценим шансовете на подобно начинание са като желанието да преценим вероятността за успех на полет до Марс.
Както казват в Одеса, да вярваш, че всичко е възможно по принцип, и да вярваш, че всичко ще се получи именно този път, са две съвършено различни неща.
Например, Джон Кенеди няколко години преди кацането на човек на Луната говорил с увереност за това събитие. И аз сега стискам палци ТОВА да се случи през ТАЗИ зима. Но, разбира се, не бива да забравяме, че както и при космическите полети, задачата се състои не само в отиването, но и във връщането на всички живи и здрави. Затова се моля за приятеля ми”.
К-2 от североизток - с жълто е маркиран маршрутът по северното ребро, а червено –
планираната линия за изкачването през предстоящата зима
Добави коментар