1112.2014
Два опита за солово изкачване се предвиждат през предстоящия зимен сезон на най-високия връх в Аляска и Северна Америка – Маккинли или Денали (6194 м*). През януари американецът Лони Дюпре (Lonnie Dupre, роден през 1961 г.) ще атакува за четвърти път т. нар. Западен контрафорс (West Buttress Route).

Маккинли или Денали…

… и пътят до него по Западния контрафорс
Британецът Анди Къркпатрик (Andy Kirkpatrick, род. 1971 г.) ще тръгне по същия маршрут малко по-късно – в началото на февруари.

Лони Дюпре

Анди Къркпатрик
Досега на първенеца на Северна Америка има само две зимни самотни изкачвания. Първото зимно соло на Маккинли – през 1984 г. – бе дело на японеца Наоми Уемура (Naomi Uemura, род. 1941 г.). Той загина на слизане от върха. През 1988 г. американецът Върн Техас** (Vern Tejas, (р. 1953 г.) успя благополучно да стигне до върха и да се върне в подножието му.

Наоми Уемура

Върн Техас
Метеорологичните условия на Маккинли зиме не се различават от тези в Хималаите и Каракорум през същия сезон – същите свирепи ветрове и проникващ до мозъка на костите студ. Затова зимният солов успех се смята за изключително постижение и се радва на много голямо признание.
-------------------------------------
*През 2010 г. започна измерване на височините в масива на Маккинли с най-модерни съвременни средства, чиито резултати бяха публикувани през септември 2013 г. Според тях североамериканският първенец е 20 237 фута или 6168 м. Но до момента тази кота не е въведена в официална употреба.
**Върн Техас е и рекордьор за скоростно изкачване на седемте континентални първенци [във версията Меснер-Бас (Reinhold Messner-Richard Bass Version)], т. е. с Карстенс като най-висок в Австралия и Океания) – 134 дни през 2010 г.

Маккинли или Денали…

… и пътят до него по Западния контрафорс
Британецът Анди Къркпатрик (Andy Kirkpatrick, род. 1971 г.) ще тръгне по същия маршрут малко по-късно – в началото на февруари.

Лони Дюпре

Анди Къркпатрик
Досега на първенеца на Северна Америка има само две зимни самотни изкачвания. Първото зимно соло на Маккинли – през 1984 г. – бе дело на японеца Наоми Уемура (Naomi Uemura, род. 1941 г.). Той загина на слизане от върха. През 1988 г. американецът Върн Техас** (Vern Tejas, (р. 1953 г.) успя благополучно да стигне до върха и да се върне в подножието му.

Наоми Уемура

Върн Техас
Метеорологичните условия на Маккинли зиме не се различават от тези в Хималаите и Каракорум през същия сезон – същите свирепи ветрове и проникващ до мозъка на костите студ. Затова зимният солов успех се смята за изключително постижение и се радва на много голямо признание.
-------------------------------------
*През 2010 г. започна измерване на височините в масива на Маккинли с най-модерни съвременни средства, чиито резултати бяха публикувани през септември 2013 г. Според тях североамериканският първенец е 20 237 фута или 6168 м. Но до момента тази кота не е въведена в официална употреба.
**Върн Техас е и рекордьор за скоростно изкачване на седемте континентални първенци [във версията Меснер-Бас (Reinhold Messner-Richard Bass Version)], т. е. с Карстенс като най-висок в Австралия и Океания) – 134 дни през 2010 г.
Добави коментар