Един ход на непалските власти скандализира алпийските среди. А у персонално засегнатите от него предизвика най-напред недоумение, което бързо се превърна във възмущение и граничещо с ярост негодувание. За какво става дума? 


Еверест днес

 
На 18 април т. г. огромна лавина отне живота на 16 непалски шерпи от персонала, който обслужва комерсиалните експедиции по Класическия маршрут от южното, непалското му подножие. Това се случи, когато те оборудваха с алуминиеви стълби и въжени парапети най-опасното място към върха – ледопада Кхумбу. Трагедията предизвика шок не само у преките й свидетели. Останалите шерпи, върху чиито гърбове се крепи целият бизнес на комерсиалните експедиции, решиха, че е дошъл моментът да притиснат централната власт в Непал да реши проблемите около тяхното осигуряване, застраховане и сигурност. За целта те организираха нещо като стачка – отказаха да работят по маршрута, като в същото време не позволяваха по него да тръгнат чужденците, които искаха да действат без помощта им.
 
В подобна ситуация най-нормално бе официално да се обяви край на сезона поради форсмажорни обстоятелства, а Непалското министерство на културата, туризма и гражданската авиация да върне парите на платилите такса за изкачване на върха. Но това не стана. Потърпевшите пиха – както се казва – по една студена вода и се прибраха по домовете си.
 
Повече от половин година по-късно непалското правителство обяви, че дадените за пролетта на 2014-та, но неизползвани разрешения, ще са валидни през следващите пет години. Но при едно условие – ако всяка от групите се събере в същия състав, както е бил обявен през тази година. “Невъзможно е съставът на коя да е експедиция да се повтори. Става дума за участници от различни краища на света и тяхното събиране отново е неосъществимо” – това бе признато пред вестник “Himalayan Times” от Дамбар Параджули (Dambar Parajuli), президент на непалската Асоциацията на агенциите, които обслужват експедиции (Expedition Operators Association of Nepal, EOA). Засегнати са 318 души от цял свят, а сумата, която трябва, но по всяка вероятност няма да им  бъде върната, 3 498 000 щатски долара (само разрешението през тази година струваше 11 000 щатски долара на човек). Реално сумата, която би трябвало да получат обратно потърпевшите, но не само от Министерството на туризма, е 7 950 000 долара (по 25 000 долара на човек заради многобройни допълнителни плащания).
 
Съобщено бе също така, че да използват позволението си в следващите пет години няма да могат клиентите на агенцията за комерсиални експедиции “Himalayan Experience” (“Himex”), защото китайката Ванг Джинг (Wang Jing) е консумирала груповото разрешение, след като тя и обслужващите я шерпи стигнаха до лагер 2 с хеликоптери, прелитайки над зорко пазения ледопад Кхумбу, а след това – и до върха.
 
“Ще поживеем и ще видим” – коментира през зъби новозеландецът Ръсъл Брайс (Russell Brice), собственик на “Himalayan Experience” и една от най-големите акули в бранша. Той смята, че на този етап е налице само предложение, което е минало единствено през министерството на правосъдието, но следва да бъде утвърдено и от министерството на финансите и парламента на Непал.
 
Каквото и да говорим, става дума за йезуитски ход на непалската администрация, който с нищо не допринася за промяна на репутацията й…