1011.2014
Тези дни сайтът на едно от най-авторитетните специализирани издания – испанското “Desnivel” публикува интервю на своя редактор Дарио Родригес (Dario Rodriquez) с Алекс Чикон (Alex Tsikon), който казва: “Трябва да стигнем до китайското подножие на К-2 и вероятно ще летим от Алмати в Казахстан до Кашгар в Китай.
Тясно и влажно, но затова пък – неприятно…
Снимка/ photo: “Polski himalaizm zimowy”
Оттам имаме два дни пеша с керван от камили, на които ще бъде натоварен багажът ни, до контролно-пропускателен пункт за района на К-2, който е гранична зона между Китай и Пакистан. През лятото тази отсечка се преминава много трудно, заради необходимостта да бъдат прекосени няколко бурни и пълноводни . През зимата е по-лесно, защото те замръзват.
Проектът ни е много рискован, защото сме изправени пред неизвестност и много въпросителни. До момента през зимата по тези места е имало само две експедиции – през 2003 и 2007 г. Денис Урубко е участвал в първата [“Netia K2” под ръководството на Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) – бел. пр.] и [заедно с поляците Марчин Качкан (Marcin Kaczkan) и Пьотр Моравски (Piotr Morawski) – бел. пр.) е стигнал до около 8000 м (до лагер 4, 7650 м – бел. пр.).
Ние избрахме северната страна на К-2, защото в масива през зимата доминират ветровете от югозапад и по този начин ще бъдем защитени от тях. А трябва да се преборим с много проблеми преди тръгването. На мене, например, не ми достигат парите.
Не сме си изяснили докрай всички въпроси, свързани с придвижването до базовия лагер. Камилите могат да стигнат до 3800 м височина, а оттам има още 20 часа път до подножието. Това означава, че ще ни трябват около 15 дни за пренасянето на целия ни багаж до т. нар. Стар италиански базов лагер. Много е важно да намерим носачи за тази отсечка, което е много проблематично. Но ситуацията би се усложнила неимоверно, ако се наложи да изразходваме сили за самостоятелно пренасяне на екипировката, храната, горивото и така нататък.
Всичко това налага много сериозна общофизическа и психологическа подготовка. Аз съм човек, който трудно става рано, но всяка сутрин започвам първата си за деня тренировка в 07.30 часа. Втората е следобед. Катеря се или тичам, като се старая натоварването да е максимално, да стигам до изпитване на болка. Иначе нещата няма да се получат. Старая се да не ям по два дни, а само да пия вода. Необходимо е да подготвя тялото си максимално добре за функциониране в екстремни условия”.
Тясно и влажно, но затова пък – неприятно…
Снимка/ photo: “Polski himalaizm zimowy”
Оттам имаме два дни пеша с керван от камили, на които ще бъде натоварен багажът ни, до контролно-пропускателен пункт за района на К-2, който е гранична зона между Китай и Пакистан. През лятото тази отсечка се преминава много трудно, заради необходимостта да бъдат прекосени няколко бурни и пълноводни . През зимата е по-лесно, защото те замръзват.
Проектът ни е много рискован, защото сме изправени пред неизвестност и много въпросителни. До момента през зимата по тези места е имало само две експедиции – през 2003 и 2007 г. Денис Урубко е участвал в първата [“Netia K2” под ръководството на Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) – бел. пр.] и [заедно с поляците Марчин Качкан (Marcin Kaczkan) и Пьотр Моравски (Piotr Morawski) – бел. пр.) е стигнал до около 8000 м (до лагер 4, 7650 м – бел. пр.).
Ние избрахме северната страна на К-2, защото в масива през зимата доминират ветровете от югозапад и по този начин ще бъдем защитени от тях. А трябва да се преборим с много проблеми преди тръгването. На мене, например, не ми достигат парите.
Не сме си изяснили докрай всички въпроси, свързани с придвижването до базовия лагер. Камилите могат да стигнат до 3800 м височина, а оттам има още 20 часа път до подножието. Това означава, че ще ни трябват около 15 дни за пренасянето на целия ни багаж до т. нар. Стар италиански базов лагер. Много е важно да намерим носачи за тази отсечка, което е много проблематично. Но ситуацията би се усложнила неимоверно, ако се наложи да изразходваме сили за самостоятелно пренасяне на екипировката, храната, горивото и така нататък.
Всичко това налага много сериозна общофизическа и психологическа подготовка. Аз съм човек, който трудно става рано, но всяка сутрин започвам първата си за деня тренировка в 07.30 часа. Втората е следобед. Катеря се или тичам, като се старая натоварването да е максимално, да стигам до изпитване на болка. Иначе нещата няма да се получат. Старая се да не ям по два дни, а само да пия вода. Необходимо е да подготвя тялото си максимално добре за функциониране в екстремни условия”.
Добави коментар