0311.2014
Както е известно от по-ранни съобщения, международна експедиция има намерение да атакува втория по височина в света, но смятан за най-труден и най-красив между 14-те осемхилядници на Земята К-2 (8611 м) в Каракорум, на границата между Пакистан и Китай.
Този връх, заедно с Нанга Парбат в Западните Хималаи, в Пакистан, са двата последни от категорията на най-високите, които са неизкачвани през зимата и този факт ги прави едни от най-големите предизвикателства пред световния височинен алпинизъм.
Участник в бъдещото начинание ще бъде руснакът Денис Урубко, който бе в експедицията “Netia K2” през зимата на 2002/ 2003 г., ръководена от Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) и тогава стигна най-високо – до около 7650 м, заедно с поляците Марчин Качкан (Marcin Kaczkan) и Пьотр Моравски (Piotr Morawski). Урубко, който през по-голяма част от годината живее в Италия, онзи ден даде в Албино, градче във Вале Сериана (Valle Seriana), в подножието на Бергамските Алпи, обширно интервю за сайта montagna.tv. С него разговаря специализиращата се в отразяване на алпинизма журналистка Сара Сотокорнола (Sara Sottocornola).
Урубко сподели, че експедицията ще стартира в началото на декември и съставът и ще бъде идентичен с този, който атакува Кангчендзьонга тази пролет – самият той като ръководител, Артьом Браун (Артем Браун) и Дмитрий Синьов (Дмитрий Синев) от Русия, Адам Биелецки (Adam Bielecki) от Полша и Алекс Чикон (Alex Txikon) от Испания, като Алекс държи да се подчертава, че е от Страната на баските.
Експедицията на Кангчендзьонга – отляво надясно са Биелецки, Чикон, Синьов,
Браун, Боян Петров и Денис Урубко, от тях само Петров не възнамерява да
участва в предстоящия зимен опит на К-2
Снимка/ photo: urubko.blogspot.com
Въпреки информациите, които се появиха на различни интернет-страници, експедицията няма да атакува източната стена на върха. Урубко заяви, че екипът ще действа от север, от територията на влизащия в състава на Китай населен с индоевропейци Синдзяно-Уйгурски автономен окръг. Предвижда се стигане по нов път до изкачения през 1976 г. от поляци североизточен гребен без стигане до върха, влизащ частично в маршрута, преминат от американци две години по-късно. От т. нар. Рамо (Shoulder) на К-2, където трябва да бъде разположен лагер 4 (7850 м), експедицията трябва да изкачи нов вариант – вдясно от линията избрана от Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż) през 1976 г.
Евентуалната линия за излизане на североизточния гребен
Планираният маршрут след излизането на североизточния гребен:
1. – Реброто Абруци, 2. Американския маршрут от 1976 г.,
3. Линията на поляците от 1976 г.
Снимка/ photo: montagna.tv
Урубко опроверга съобщенията, че екипът ще действа в алпийски стил. Изкачването ще бъде в традиционния обсаден стил с опъване на парапети и организиране на четири или пет височинни лагера.
--------------------------------------------
*В полските алпийски среди идеята за организиране на експедиция на К-2 съществува отдавна. Поляците успяват да спечелят битката за получаване на разрешение през 1976 г. и веднага пристъпват към организацията на експедиция. За ръководител е избран Януш Курчаб (Janusz Kurczab), а в състава влизат най-добрите полски алпинисти – тези, които ще пишат историята на световния алпинизъм в следващите близо 15 години: Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak, изпълняващ функциите и на кинооператор), Лешек Чихи (Leszek Cichy), Анджей Чок (Andrzej Czok, отговорник и за радиовръзките), Ришард Дмох (Ryszard Dmoch), Януш Ференски (Janusz Fereński), Марек Гроховски (Marek Grochowski), Зигмунт Анджей Хайнрих (Zygmunt Andrzej Heinrich), Ян Холницки-Шулц (Jan Holnicki-Szulc), Пьотр Яшински (Piotr Jasiński), д-р Пьотр Кинтопф (Piotr Kintopf, лекар), Марек Ковалчик (Marek Kowalczyk), д-р Ян Койсар (Jan Koisar, лекар), Войчиех Куртика (Wojciech Kurtyka), Анджей Лапински (Andrzej Łapiński, алпинист и шофьор на експедиционния камион), Тадеуш Лаукайтис (Tadeusz Łaukajtys), Ришард Марцьоняк (Ryszard Marcjoniak, шофьор на експедиционния камион), Януш Онишкиевич (Janusz Onyszkiewicz) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż).
Поляците си постяват за цел да прокарат нов маршрут, макар че към тогавашния момент на върха има само едно успешно изкачване – първото, на италианците Лино Лачедели (Lino Lacedelli) и Акиле Компаньони (Achille Compagnoni) на 31 юли 1954 г. [второто предстои да бъде направено на 8 август следващата 1977 г. от японците Шоджи Накамура (Shoji Nakamura), Цунео Шигехиро (Tsuneo Shigehiro) и Такайоши Такацука (Takayoshi Takatsuka)]. На място изборът пада върху североизточния гребен – най-дългият между всички в пирамидата на К-2 и необикновено стръмен. Атакуван е за първи път през 1902 г. от международната експедиция начело с Оскар Екенщайн (Oscar Eckenstein), която стига до около 6300 м.
Базовият лагер (5000 м) се появява на ледника Годуин Ъстин на 24 юни. Лагер 1 е на 6100 м, а лагер 2 – на 6750 м, непосредствено под чучката с височина 6821 м.
Главен технически проблем е острият ледено-скален гребен с дължина около 1 километър, на височина 6800-6950 м. Пет пъти се сменят свръзките, които се опитват да преминат и да обработят с фиксирани въжета стръмния склон под гребена, откъм китайската му страна. Откъртване на снежна козирка предизвиква 15-метрово падане на Войчиех Куртика, който навяхва сериозно крака си в глезена и това го изважда от строя за около седмица. На следващия ден след този инцидент Чихи, Холницки, Гроховски и Кинтопф довършват най-трудния участък от гребена и на 6950 м опъват двете палатки на лагер 4.
Полският маршрут по североизточния гребен…
… и най-трудната му част
Хробак и Вруж приближават ключовото място в бариерата от скали и сераци,
което предстоящата експедиция иска да заобиколи отдясно
Снимка: Януш Курчаб
Photo: Janusz Kurczab
На 13 август Чихи, Чок, Гроховски, Холницки, Кинтопф, Курчаб и Куртика организират щурмовия лагер на 7970 м, непосредствено под върховата пирамида. В лагера остават Чихи и Холницки и на следващата сутрин започват първата атака. На около 8250 м пред тях се изправя огромна бариера от сераци и отвесни скали, представляващи ключов проблем за цялата върхова пирамида. Двамата се отказват от опит за преодоляването й и поемат обратно…
Еугениуш Хробак
Войчиех Вруж
Втората атакуваща свръзка са Хробак и Вруж. На 15 август след трудно катерене с две дължини на въжето преодоляват бариерата, която спира предшествениците им. Нагоре води стръмен, макар не особено труден снежно-леден склон, по който преминават още около 100 метра. Часът е 18.00, а височината около 8400 м. Кислородът и във втората бутилката на Хробак свършва. А времето започва да се разваля. Всичко това принуждава двамата да тръгнат обратно…
**Американците получават дългоочакваното разрешение от посолството на Пакистан за експедицията си по североизточния гребен на К-2 през 1978 г. на 31 декември 1976 г. Това става със сериозното ходатайство на сенатора Едуард Кенеди, много близък приятел на определения за ръководител на екипа Джеймс У. Уитъкър (James W. Whittaker) или просто Джим Уитъкър, роден на 10 февруари 1929 г. 85-годишният днес Джим е първият американец, стъпил на Еверест – на 1 май 1963 г., заедно с Наванг Гомбу Шерпа (Nawang Gombu Sherpa), племенник на Тензинг Норгей. Възпитаник на Университета в Сиатъл, Джим Уитъкър дълго време ръководи борда на директорите на фирмата “Magellan Navigaton”, която произвежда едноименните устройства (GPS) за глобално позициониране.
Джим Уитъкър
В състава на екипа за К-2 през 1978 г. са включени алпинисти с много сериозен опит (в това число и хималайски), които едновременно са представители на най-различни професии. Крейг Андерсън (Craig Anderson) е зоолог, Терънс (Тери) Беч [Terrance (Terry) Bech] – музикант и антрополог, съпругата му Чери Беч (Cherie Bech) – медицинска сестра, Джим Уикуайър (Jim Wickwire) – адвокат, по това време професионален алпинист и търсач на приключения, Дайана Ягерски (Diana Jagersky) – студентка по изкуствознание, д-р Албърт Скип Едмъндсън (Albert Skip Edmonds) и д-р Крис Чандлър (Chris Chandler) – лекари, Луис (Лу) Райхардт [Louis (Lou) Reichardt) – невробиолог, Рик Риджуей (Rick Ridgeway) – режисьор и писател, Джон Роскели – професионален фотограф, Уилям Съмнър (William Sumner) – физик, Даян Робъртс (Dianne Roberts), съпруга на Джим Уитъкър – професионален фотограф, д-р Робърт Т. Шалър (Robert T. Schaller) - хирург. За съжаление, през месеците, които предхождат начинанието, загиват трима от намерилите място в състава – Душан Ягерски (Dusan Jagersky), американец от словенски произход, съпруг на Даяна Ягерски, и Алън Гивлър (Alan Givler) по време на катерене в Аляска. Лейф Патерсън (Leif Patterson) става жертва на лавинен инцидент в Британска Колумбия. Даяна Ягерски се включва в състава след смъртта на съпруга си като готвачка в базовия лагер, но след това взема дейно участие в изнасянето на багаж до горните лагери.
Базовият лагер (4970 м) е изграден на 5 юли 1976 г. на ледника Годуин Ъстин. Лагер 1 е на 5640 м, лагер 2 – на 6160 м (13 юли), лагер 3 – на 6800 м (18 юли), лагер 4 – на 7000 м, лагер 5 – 7680 м (19 август).
Американците се движат по Североизточния гребен, но над лагер 5 (7680 м), изправени пред трудностите, които спират поляците през 1976 г., траверсират наляво и се включват в Класическия маршрут по Реброто Абруци и по него стигат до върха. Изкачванията са направени на 6 септември 1976 г. от Джим Уикуайър и Лу Райхардт и от Ричард Риджуей и Джон Роскели на 7 септември с. г. Това е втори въобще маршрут на К-2, а четиримата американци са съответно 10-тия, 11-тия, 12-тия и 13-тия човек, които стъпват на К-2.
Джим Уикуайър
Роденият на 8 юни 1940 г. Джим Уикуайър е първият американец, изкачил “Върха на върховете”. Той е известен и с оцеляването си на слизане от К-2 след принудителен самотен бивак на 8200 м - “one of the most notorious bivouacs in mountaineering history”. След няколко години на пълна пристрастеност към катеренето и алпинизма и на непрекъснато търсене на нови и нови приключения и изпитания, през които почти изцяло скъсва връзките със семейството си и губи четирима партньори в три различни планини на Земята, днес е дядо и уважаван адвокат в Сиатъл.
Този връх, заедно с Нанга Парбат в Западните Хималаи, в Пакистан, са двата последни от категорията на най-високите, които са неизкачвани през зимата и този факт ги прави едни от най-големите предизвикателства пред световния височинен алпинизъм.
Участник в бъдещото начинание ще бъде руснакът Денис Урубко, който бе в експедицията “Netia K2” през зимата на 2002/ 2003 г., ръководена от Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) и тогава стигна най-високо – до около 7650 м, заедно с поляците Марчин Качкан (Marcin Kaczkan) и Пьотр Моравски (Piotr Morawski). Урубко, който през по-голяма част от годината живее в Италия, онзи ден даде в Албино, градче във Вале Сериана (Valle Seriana), в подножието на Бергамските Алпи, обширно интервю за сайта montagna.tv. С него разговаря специализиращата се в отразяване на алпинизма журналистка Сара Сотокорнола (Sara Sottocornola).
Урубко сподели, че експедицията ще стартира в началото на декември и съставът и ще бъде идентичен с този, който атакува Кангчендзьонга тази пролет – самият той като ръководител, Артьом Браун (Артем Браун) и Дмитрий Синьов (Дмитрий Синев) от Русия, Адам Биелецки (Adam Bielecki) от Полша и Алекс Чикон (Alex Txikon) от Испания, като Алекс държи да се подчертава, че е от Страната на баските.
Експедицията на Кангчендзьонга – отляво надясно са Биелецки, Чикон, Синьов,
Браун, Боян Петров и Денис Урубко, от тях само Петров не възнамерява да
участва в предстоящия зимен опит на К-2
Снимка/ photo: urubko.blogspot.com
Въпреки информациите, които се появиха на различни интернет-страници, експедицията няма да атакува източната стена на върха. Урубко заяви, че екипът ще действа от север, от територията на влизащия в състава на Китай населен с индоевропейци Синдзяно-Уйгурски автономен окръг. Предвижда се стигане по нов път до изкачения през 1976 г. от поляци североизточен гребен без стигане до върха, влизащ частично в маршрута, преминат от американци две години по-късно. От т. нар. Рамо (Shoulder) на К-2, където трябва да бъде разположен лагер 4 (7850 м), експедицията трябва да изкачи нов вариант – вдясно от линията избрана от Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż) през 1976 г.
Евентуалната линия за излизане на североизточния гребен
Планираният маршрут след излизането на североизточния гребен:
1. – Реброто Абруци, 2. Американския маршрут от 1976 г.,
3. Линията на поляците от 1976 г.
Снимка/ photo: montagna.tv
Урубко опроверга съобщенията, че екипът ще действа в алпийски стил. Изкачването ще бъде в традиционния обсаден стил с опъване на парапети и организиране на четири или пет височинни лагера.
--------------------------------------------
*В полските алпийски среди идеята за организиране на експедиция на К-2 съществува отдавна. Поляците успяват да спечелят битката за получаване на разрешение през 1976 г. и веднага пристъпват към организацията на експедиция. За ръководител е избран Януш Курчаб (Janusz Kurczab), а в състава влизат най-добрите полски алпинисти – тези, които ще пишат историята на световния алпинизъм в следващите близо 15 години: Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak, изпълняващ функциите и на кинооператор), Лешек Чихи (Leszek Cichy), Анджей Чок (Andrzej Czok, отговорник и за радиовръзките), Ришард Дмох (Ryszard Dmoch), Януш Ференски (Janusz Fereński), Марек Гроховски (Marek Grochowski), Зигмунт Анджей Хайнрих (Zygmunt Andrzej Heinrich), Ян Холницки-Шулц (Jan Holnicki-Szulc), Пьотр Яшински (Piotr Jasiński), д-р Пьотр Кинтопф (Piotr Kintopf, лекар), Марек Ковалчик (Marek Kowalczyk), д-р Ян Койсар (Jan Koisar, лекар), Войчиех Куртика (Wojciech Kurtyka), Анджей Лапински (Andrzej Łapiński, алпинист и шофьор на експедиционния камион), Тадеуш Лаукайтис (Tadeusz Łaukajtys), Ришард Марцьоняк (Ryszard Marcjoniak, шофьор на експедиционния камион), Януш Онишкиевич (Janusz Onyszkiewicz) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż).
Поляците си постяват за цел да прокарат нов маршрут, макар че към тогавашния момент на върха има само едно успешно изкачване – първото, на италианците Лино Лачедели (Lino Lacedelli) и Акиле Компаньони (Achille Compagnoni) на 31 юли 1954 г. [второто предстои да бъде направено на 8 август следващата 1977 г. от японците Шоджи Накамура (Shoji Nakamura), Цунео Шигехиро (Tsuneo Shigehiro) и Такайоши Такацука (Takayoshi Takatsuka)]. На място изборът пада върху североизточния гребен – най-дългият между всички в пирамидата на К-2 и необикновено стръмен. Атакуван е за първи път през 1902 г. от международната експедиция начело с Оскар Екенщайн (Oscar Eckenstein), която стига до около 6300 м.
Базовият лагер (5000 м) се появява на ледника Годуин Ъстин на 24 юни. Лагер 1 е на 6100 м, а лагер 2 – на 6750 м, непосредствено под чучката с височина 6821 м.
Главен технически проблем е острият ледено-скален гребен с дължина около 1 километър, на височина 6800-6950 м. Пет пъти се сменят свръзките, които се опитват да преминат и да обработят с фиксирани въжета стръмния склон под гребена, откъм китайската му страна. Откъртване на снежна козирка предизвиква 15-метрово падане на Войчиех Куртика, който навяхва сериозно крака си в глезена и това го изважда от строя за около седмица. На следващия ден след този инцидент Чихи, Холницки, Гроховски и Кинтопф довършват най-трудния участък от гребена и на 6950 м опъват двете палатки на лагер 4.
Полският маршрут по североизточния гребен…
… и най-трудната му част
Хробак и Вруж приближават ключовото място в бариерата от скали и сераци,
което предстоящата експедиция иска да заобиколи отдясно
Снимка: Януш Курчаб
Photo: Janusz Kurczab
На 13 август Чихи, Чок, Гроховски, Холницки, Кинтопф, Курчаб и Куртика организират щурмовия лагер на 7970 м, непосредствено под върховата пирамида. В лагера остават Чихи и Холницки и на следващата сутрин започват първата атака. На около 8250 м пред тях се изправя огромна бариера от сераци и отвесни скали, представляващи ключов проблем за цялата върхова пирамида. Двамата се отказват от опит за преодоляването й и поемат обратно…
Еугениуш Хробак
Войчиех Вруж
Втората атакуваща свръзка са Хробак и Вруж. На 15 август след трудно катерене с две дължини на въжето преодоляват бариерата, която спира предшествениците им. Нагоре води стръмен, макар не особено труден снежно-леден склон, по който преминават още около 100 метра. Часът е 18.00, а височината около 8400 м. Кислородът и във втората бутилката на Хробак свършва. А времето започва да се разваля. Всичко това принуждава двамата да тръгнат обратно…
**Американците получават дългоочакваното разрешение от посолството на Пакистан за експедицията си по североизточния гребен на К-2 през 1978 г. на 31 декември 1976 г. Това става със сериозното ходатайство на сенатора Едуард Кенеди, много близък приятел на определения за ръководител на екипа Джеймс У. Уитъкър (James W. Whittaker) или просто Джим Уитъкър, роден на 10 февруари 1929 г. 85-годишният днес Джим е първият американец, стъпил на Еверест – на 1 май 1963 г., заедно с Наванг Гомбу Шерпа (Nawang Gombu Sherpa), племенник на Тензинг Норгей. Възпитаник на Университета в Сиатъл, Джим Уитъкър дълго време ръководи борда на директорите на фирмата “Magellan Navigaton”, която произвежда едноименните устройства (GPS) за глобално позициониране.
Джим Уитъкър
В състава на екипа за К-2 през 1978 г. са включени алпинисти с много сериозен опит (в това число и хималайски), които едновременно са представители на най-различни професии. Крейг Андерсън (Craig Anderson) е зоолог, Терънс (Тери) Беч [Terrance (Terry) Bech] – музикант и антрополог, съпругата му Чери Беч (Cherie Bech) – медицинска сестра, Джим Уикуайър (Jim Wickwire) – адвокат, по това време професионален алпинист и търсач на приключения, Дайана Ягерски (Diana Jagersky) – студентка по изкуствознание, д-р Албърт Скип Едмъндсън (Albert Skip Edmonds) и д-р Крис Чандлър (Chris Chandler) – лекари, Луис (Лу) Райхардт [Louis (Lou) Reichardt) – невробиолог, Рик Риджуей (Rick Ridgeway) – режисьор и писател, Джон Роскели – професионален фотограф, Уилям Съмнър (William Sumner) – физик, Даян Робъртс (Dianne Roberts), съпруга на Джим Уитъкър – професионален фотограф, д-р Робърт Т. Шалър (Robert T. Schaller) - хирург. За съжаление, през месеците, които предхождат начинанието, загиват трима от намерилите място в състава – Душан Ягерски (Dusan Jagersky), американец от словенски произход, съпруг на Даяна Ягерски, и Алън Гивлър (Alan Givler) по време на катерене в Аляска. Лейф Патерсън (Leif Patterson) става жертва на лавинен инцидент в Британска Колумбия. Даяна Ягерски се включва в състава след смъртта на съпруга си като готвачка в базовия лагер, но след това взема дейно участие в изнасянето на багаж до горните лагери.
Базовият лагер (4970 м) е изграден на 5 юли 1976 г. на ледника Годуин Ъстин. Лагер 1 е на 5640 м, лагер 2 – на 6160 м (13 юли), лагер 3 – на 6800 м (18 юли), лагер 4 – на 7000 м, лагер 5 – 7680 м (19 август).
Американците се движат по Североизточния гребен, но над лагер 5 (7680 м), изправени пред трудностите, които спират поляците през 1976 г., траверсират наляво и се включват в Класическия маршрут по Реброто Абруци и по него стигат до върха. Изкачванията са направени на 6 септември 1976 г. от Джим Уикуайър и Лу Райхардт и от Ричард Риджуей и Джон Роскели на 7 септември с. г. Това е втори въобще маршрут на К-2, а четиримата американци са съответно 10-тия, 11-тия, 12-тия и 13-тия човек, които стъпват на К-2.
Джим Уикуайър
Роденият на 8 юни 1940 г. Джим Уикуайър е първият американец, изкачил “Върха на върховете”. Той е известен и с оцеляването си на слизане от К-2 след принудителен самотен бивак на 8200 м - “one of the most notorious bivouacs in mountaineering history”. След няколко години на пълна пристрастеност към катеренето и алпинизма и на непрекъснато търсене на нови и нови приключения и изпитания, през които почти изцяло скъсва връзките със семейството си и губи четирима партньори в три различни планини на Земята, днес е дядо и уважаван адвокат в Сиатъл.
Добави коментар