Преди една година Януш Майер (Janusz Majer) оглави програмата “Полски зимен хималаизъм” в много труден момент – след смъртта на нейния дотогавашен ръководител Артур Хайзер (Artur Hajzer). Той не само успя да я продължи, но я обогати и разшири, за да прерасне в проекта “Полските Хималаи”. По време на неотдавнашния фестивал на планинарския филм в Лондек Здруй с него разговаря Рената Вчисло (Renata Wcisło) – главната редакторка на списанието “Татерник”, орган на Полския алпийски съюз.


Артур Хайзер (вляво) и Януш Майер – партньори в алпинизма, съдружници в бизнеса
 

Артур Хайзер, Кшищоф Виелицки и Януш Майер в Тренто, на
Международния фестивал на планинарския филм през 1987 г.
 
През 2009 г. Артур Хайзер (Artur Hajzer) предложи на Полския алпийски съюз (Polski Związek Alpinizmu) да се заеме с реализация на програмата “Полски зимен хималаизъм 2010-2015” (“Polski Himalaizm Zimowy 2010–2015”). Какво го накара да направи това?
Спомням си, че Артур търсеше частично финансиране на една от неговите експедиции, мисля, че беше на Дхаулагири с д-р Роберт Шиумчак (Robert Szymczak), но не получи никакви средства от Полския алпийски съюз. Такова бе решението на Комисията по височинен алпинизъм. След това към Артур се обърнаха едни млади момчета, които питаха как могат да осигурят финансиране за своя експедиция на осемхилядник. Тогава Артур измисли програмата “Полски зимен хималаизъм”. Тя трябваше да обхване пет години. А целта й беше изкачване на неизкачените през зимата по това време осемхилядници – Гашербрум-1, Гашербрум-2, Нанга Парбат, Броуд пик и К-2. Сам и с помощта на колеги се опита да активизира тези, които имаха желание да премерят сили с най-високите върхове.
 
Но се появиха критици, които обвиниха Хайзер, че част от желаещите да участват в експедиции са хора извън алпинистките среди…
Артур имаше противници. Наистина, упрекваха го, че в програмата участват хора, които нямат зад гърба си кариера, типична за хората от нашите среди и особено за хората от моето поколение – изкачвания в Татрите през зимата, в Алпите, Кавказ, Памир и т. н. Някои от желаещите бяха занимаващи се с високопланински туризъм. Но това е половината от истината. В програмата “Полски зимен хималаизъм” се включиха, хора, които се катерят много добре – Артур Малек (Artur Małek), Кацпер Текиели (Kacper Tekieli), Марек Хмиеларски (Marek Chmielarski) или пък Пьотр Томала (Piotr Tomala). Да опита късмета си във височинния алпинизъм склони също Януш Голомб (Janusz Gołąb) – отличен катерач, който бе преминал редица трудни маршрути в различни части на света. Оказа се, че отлично се справя и с височината – направи първо зимно изкачване на Гашербрум-2, а това лято бе на К-2 (на 31 юли, един час след нашия Боян Петров – бел. пр.).
 
Ти как се отнасяше към този твърде визионерски проект?
Първоначално имах известни съмнение… Но споделях чувствата, които вълнуваха също Артур и Кшищоф Виелицки – съжалението, че нямаме последователи. Нашето поколение постигна успехи и имахме убеждението, че някой трябва да продължи започнатото. На практика всичко започна от Манифеста на Кшищоф Виелицки, който още преди Артур да обяви своята програма, призова младите: “Пишете история!”. Това вдъхнови Артур да започне да търси начини за възраждане на полския височинен алпинизъм, който бе развиван от поколения. Нека си припомним само статията на Йежи Голч (Jerzy Gołcz), публикувана през 1931 г. в списанието “Татерник” (“Taternik”) “Защо Лилиове Виерхи вместо Еверест?” (“Dlaczego Liliowe zamiast Everestu?”). До появата на програмата “Полски зимен хималаизъм” с Артур бяхме малко встрани от случващото се. Но наблюдавахме внимателно какво става. Пьотр Ксиенски (Piotr Xięski) и Артур Пашчак (Artur Paszczak) създадоха Комисията по спортно катерене, организираха излизания в чужбина, събираха средства. Хората започнаха да се катерят в Татрите, Алпите, Патагония. Благодарение на това се появиха много добри катерачи.
 
Но продължаваха да липсват хора, които биха тръгнали към осемхилядниците...
Така е, но ситуацията, що се отнася до най-високите планини, бе нова. Промениха се времената. Ние някога можехме да си позволим да стоим по три месеца в планината. Сега действителността е друга. Младите нямат особено много време. Отпуските са къси. Трябва много да работят, за да издържат семействата си. И от тук се роди Програмата – за да им се помогне, да бъде запълнена празнината между поколенията и да се възроди полският хималаизъм.
 
Как сега, от дистанцията на изминалите години, оценяваш резултатите от Програмата?
“Полски зимен хималаизъм” постигна успех – първото зимно изкачване на Гашпербрум-1 или Хидън пик, направено от поляци през 2012 г. При това от малка група, в която, освен стъпилите на върха Януш Голомб и Адам Биелецки (Adam Bielecki), бяха само Агниешка Биелецка (Agnieszka Bielecka) и Артур Хайзер. Изкачването на върха бе направено в добър стил. От организационна гледна точка всичко бе наред. След това бе паметната експедиция на Броуд пик през 2013 г… Това, от една страна, бе голям успех, а от друга – огромна трагедия. Но на тази тема е казано толкова много, че не ми се иска да я подхващаме отново.
 
През 2013 г. на Гашпербрум-1 загина и Артур Хайзер. Изглеждаше, че с неговата кончина ще приключи и програмата “Полски зимен хималаизъм”…
Смъртта на Артур беше страшен удар. Но бях убеден, че осъществяването на Програмата трябва да продължи. Когато преди една година поех ръководството й, заявих, че бих искал да я разширя. Така, че да се превърне в част от по-широк план за подготовка на поляци за изкачвания в най-високите планини. По този начин, най-късо казано, се появи програмата “Полските Хималаи”. Мечтая си за полски свръзки, които могат да преодоляват в алпийски стил трудни стени на шест-, седем- и осемхилядниците. Да правят изкачвания, достойни за наградата “Златен пикел”. Едновременно не бих искал да изпускам от вниманието си двата останали единствени девствени през зимата осемхилядника – Нанга Парбат и К-2.
 
----------------------------------------------
*Още за Януш Майер – на:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=2196