За нея припомня Г. С. Стариков от Москва, старши инструктор по алпинизъм от 1978 г.: “40 години ни делят от грандиозната трагедия на пик Ленин (днес пик Авицена, 7134 м) с женската група на Елвира Шатаева – инициаторката на изкачването.
 

Те мечтаеха да направят задължително траверс на масива със спускане от върха по маршрут, различен от този на изкачването – за първи път в света на такава височина и от голяма група жени. Те благополучно изкачиха върха на 5 август около 17.00 часа, опънаха палатките, надявайки се на следващия ден да продължат. Влошаване на времето ги накара да изчакат. Но нещата на 6 август не се подобриха – тъкмо обратното. У две от участничките се появиха признаци на разболяване. В хода на принудителното и безпорядъчно спускане на височина от порядъка на 7000 метра загинаха всичките осем жени (Елвира Шатаева, Нина Василиева, Валентина Фатеева, Ирина Любимцева, Галина Переходюк, Татяна Бардашева, Людмила Манжарова, Илсияр Мухамедова – бел. пр.). Всичко завърши около 21.00 часа на 7 август 1974 г.
 


Ето как се разиграха събитията в последните часове преди смъртта на осемте алпинистки. Абалаков (Виталий Абалаков, ръководител на алпийския лагер – бел. пр.) предаде следното: "Спасителната група не може да стигне до вас. Поради това трябва да се борите самостоятелно. Трябва да се спуснете по реброто до японския лагер на 6700 м. Ако не можете да направите това, изкопайте укритие в снега. Дори и неголямо. Достатъчно само да не стърчите над снега”.
 
Момичетата отговориха, че спускането до японците е прекалено сложно поради жестоката буря и слабата видимост. "Ще се постараем да направим укритие”. По време на сеанса в 20.00 часа те предадоха с отслабнал глас: "Палатката е напълно разкъсана от вятъра. Всички се оказахме на улицата. Загубихме чувствителност на ръцете и краката”. Абалаков спокойно, но взискателно каза: "Дръжте се! Дръжте се! Дръжте се! При всички случаи копайте укритие. Трябва да издържите до сутринта. До вас ще стигнат японците”. Елвира отговори със слаб глас: "Виталий Михайлович, опитайте се направите нещо…” Нейният безжизнен глас навеждаше на мисълта, че след няколко часа тя ще стигне до границата на битието.
 
На сеанса в 21.00 часа Абалаков повика женската група. Отговорът ставаше все по-слаб и по-слаб. "Натиснете копчето по-силно!" Отначало едва-едва се чуха няколко думи. След това радиостанцията притихна. Беше ясно, че не могат да задържат копчето притиснато… Най-накрая ясно чухме: "Виталий Михайлович… ние умираме".
 
Това бе последното им измъчено усилие. Това бе последното съобщение. В тълпата, която бе заобиколила предавателя, се чуха хлипания. Абалаков продължи да вика жените още около 30 минути. Но отговор нямаше…
 
През нощта температурата в базовия лагер бе минус 7 градуса по Целзий. На реброто тя бе паднала до минус 25 градуса. Абалаков тъжно каза, че шансовете за оцеляване до сутринта в такива условия са твърде малкко.
 
След гибелта на цялата женска група до мястото на събитието (над т. нар. Запетая) на 13 август се изкачиха Владимир Шатаев, С. Соколов, В. Давиденко. Само трима души! И направиха невероятно много – пренесоха телата на ОСЕМТЕ загинали жени и временно ги погребаха до следващата година на две различни места, закрепвайки ги с въжета и поставяйки ориентири. В. Шатаев предвидливо бе взел със себе си магнетофон “SONI” (тежащ 1,5 кг) и издиктува описание на разположението на телата и тяхното облекло за идентификация. На следващата година нямаше проблем с намирането на тези места и всичките ОСЕМ тела бяха свалени в подножието (участваха 25 души).
 
Имах възможност да участвам с четири от осемте жени в различни изкачвания, които са останали завинаги в паметта ми. Публикувам няколко лични снимки с участничките в женската група. В книгата на Владимир Шатаев “Категория трудности” (“Категория на трудност”) от 2001 г. събитието е подробно описано, поместени са и снимки на осемте алпинистки (стр.158-161).


Елвира Шатаева в Царицино (април 1971 г.)


На пик Комсомол (2А) в Заилийски Алатау – Елвира,
Алик Вселюбский, Гена
(1 май, снимката с моя апарат е на Владимир Шатаев)
 

Владимир и Елвира като съдии на състезание по ски, февруари 1972 г.
 

Февруари, 1972 г. – Владимир, Елвира, П. П. Захаров
 

В камиона по памирския тракт към селището Зугванд, Югозападен
Памир – долу вляво е Валентина Фатеева,
вдясно – Нина Василиева (юли 1971 г.)
 

Нина Василиева в Югозападен Памир, по време на траверса
на върховете Чурльонис-Донелайтис (4А), юли 1971 г.
 

Нина Василиева в Домбай, април 1973 г.


Ела (Илсиар) Мухамедова и Игор Гетман към връх
Голям Игизак (1Б), май 1972 г.