3007.2014
-578x434.jpg "Италианци в Кордилера Уаиуаш")
През юни т. г. италианците Тито Арозио (Tito Arosio), Саро Коста (Saro Costa) и Лука Валата (Luca Vallata) бяха в перуанския масив Кордилера Уаиуаш (Cordillera Huayhuash). Високите температури и неблагоприятните условия не им позволиха да осъществят нито едно от намеренията си, записвайки сериозни опити за преодоляване на набелязаните стени.
.jpg)
Новият маршрут по западната стена на Кесило
Снимка: Тито Арозио
Photo: Tito Arosio
***
След организиране на базов лагер край езерото Хурау (Jurau), Арозио и Коста направиха опит по девствената югоизточна стена на Тсакра Гранде (Tsacra Grande, 5774 м). Единственият маршрут (D+) към върха върви по източния му гребен и е прокаран от италианци през 1964 г. Арозио и Коста преминаха половината от стената, сблъсквайки се с трудности M6, AI4+ и бяха спрени на 150 м от върха от дълбокия, несвързан в повърхността пресен сняг.
Линията на опита по югоизточната стена на Тсакра Гранде
Снимка: Тито Арозио
Photo: Tito Arosio
След няколко дни почивка предприеха опит за изкатерване по западната стена на рядко атакувания Монте Кесило (Monte Quesillo, 5600 м). Този път, вече и тримата, преминаха за два дни първите 800 м в лявата част на стената. За съжаление, огромните козирки ги накараха да прекратят изкачването на северния гребен. Нарекоха маршрута “El Malefico Sefkow” (ED2, M5+ AI5, A1). Това е първото изкачване по западната стена на Кесило, за съжаление, без стигане до самия връх.
След период на крайно лошо време италианците се преместиха в подножието на Сиула Гранде (Siula Grande, 6344 м) с намерението да повторят маршрута “Noches de Juerga” от 2001 г. или “Jost-Mliner-Monasterio-Zerovnik”. Но отново бяха принудени да отстъпят – този път поради високите температури, заплашващи да предизвикат срутване на някои от козирките.
Един ден преди да напусне района свръзката направи опит за бърза атака по девствената западна стена на Уарака (Huaraca, 5537 м) – връх на север от Монте Кесило. Но стената се оказа далеч по-трудна от очакваното. Поради липсата на достатъчно инвентар за катерене с изкуствени опорни точки, тримата италианци се върнаха от средата й.
Новият маршрут по западната стена на Кесило
Снимка: Тито Арозио
Photo: Tito Arosio
***
След организиране на базов лагер край езерото Хурау (Jurau), Арозио и Коста направиха опит по девствената югоизточна стена на Тсакра Гранде (Tsacra Grande, 5774 м). Единственият маршрут (D+) към върха върви по източния му гребен и е прокаран от италианци през 1964 г. Арозио и Коста преминаха половината от стената, сблъсквайки се с трудности M6, AI4+ и бяха спрени на 150 м от върха от дълбокия, несвързан в повърхността пресен сняг.
Линията на опита по югоизточната стена на Тсакра Гранде
Снимка: Тито Арозио
Photo: Tito Arosio
След няколко дни почивка предприеха опит за изкатерване по западната стена на рядко атакувания Монте Кесило (Monte Quesillo, 5600 м). Този път, вече и тримата, преминаха за два дни първите 800 м в лявата част на стената. За съжаление, огромните козирки ги накараха да прекратят изкачването на северния гребен. Нарекоха маршрута “El Malefico Sefkow” (ED2, M5+ AI5, A1). Това е първото изкачване по западната стена на Кесило, за съжаление, без стигане до самия връх.
След период на крайно лошо време италианците се преместиха в подножието на Сиула Гранде (Siula Grande, 6344 м) с намерението да повторят маршрута “Noches de Juerga” от 2001 г. или “Jost-Mliner-Monasterio-Zerovnik”. Но отново бяха принудени да отстъпят – този път поради високите температури, заплашващи да предизвикат срутване на някои от козирките.
Един ден преди да напусне района свръзката направи опит за бърза атака по девствената западна стена на Уарака (Huaraca, 5537 м) – връх на север от Монте Кесило. Но стената се оказа далеч по-трудна от очакваното. Поради липсата на достатъчно инвентар за катерене с изкуствени опорни точки, тримата италианци се върнаха от средата й.
Добави коментар