На 11 март т. г. словакът Растислав Петьо (Rastislav Peťo) преодоля със ски Улея на Гронски (Zachód Grońskiego – на полски, Gronskeho lávka – на словашки, Gronskeho ramp) – едно от най-трудните ски-алпинистични спускания в Татрите.
 


Улеят на Гронски
Снимка: Миро Петьо
Photo: Miro Pet’o
 
Дълго време след първото спускане по Улея на Гронски, направено от Пьотр Конопка (Piotr Konopka) през 1994 г., той бе смятан за най-трудната линия от този род в полската част на Високите Татри. И до днес преодоляването му със ски е много сериозно постижение, което се е удавало на малцина – Едвард Лихота (Edward Lichota) през 2005 г., Михал Ковалски (Michał Kowalski) и Михал Шлусарчик (Michał Ślusarczyk) две години-по късно, а ден след тях (на 19 май 2007 г.) – Куба Бжоско (Kuba Brzosko) и Михал Овца (Michał Owca).
 
Спускането започва от премката Мала Волова Шчербина (Mała Wołowa Szczerbina – на полски, Západná Volová štrbina – на словашки, 2355 м) до Циркуса под Риси (Kocioł pod Rysami) и по-нататък – до Черното езеро под Риси (Czarny Staw pod Rysami). Според гидовника “Ски-алпинизъм в Полските Високи Татри” (“Narciarstwo wysokogórskie w Polskich Tatrach Wysokich” на Карол Жичковски (Karol Życzkowski) и Йежи Вала (Jerzy Wala) трудностите по него са от 6 категория. Средният му наклон е 31 градуса, денивелацията – 770 м, дължината – 1500 м.
 
Растислав Петьо е специалист по Улея на Гронски. През април миналата година той извърши спускане по варианта от Мала Рогата Шчербина (Mała Rogata Szczerbina – полски, Malá Rohatá štrbina - словашки) с М. Овшонка (M. Ovsonka). 
 
Спускането на словака от 11 март т. г. можете да проследите на: https://www.youtube.com/watch?v=WEm5mzQ0LI4