Изминаха 70 дни от пристигането в базовия лагер в Латабо на полската експедиция, която прави опит за първо зимно изкачване на Нанга Парбат (8125 м) от юг, по Рупалската стена на масива. Италианците Симоне Моро (Simone Moro) и Емилио Превитали (Emilio Previtali) и немецът Давид Гьотлер (David Göttler) обитават същото място 20 дни по-малко.
 

Това, че двата екипа още не са се предали, се дължи на твърдостта на алпинистите, а може би и на относително комфортните условия, които са си създали в подножието на Рупалската стена. Както съобщава Рахийл Аднан (Raheel Adnan), кореспондентът на портала Explorersweb: “И двете експедиции са еднакво мотивирани да чакат до последния ден на зимата” …
 

Базовият лагер на експедицията на Симоне Моро
Снимка: Емилио Превитали
Photo: Emilio Previtali
 

Нанга Парбат
Снимка: Емилио Превитали
Photo: Emilio Previtali
 
Последната седмица беше трудна и времето течеше необикновено бавно. И двата екипа с безпокойство наблюдаваха небето с надежда да настъпи проясняване и поне частично подобрение. Но не им остана нищо друго, освен да четат, да пишат и търпеливо да чакат. Освен това трябваше да поддържат формата си, за което помагаха гимнастиката, излетите до близките околности, карането на ски или – както бе в случая с Давид Гьотлер – заниманията с йога.
 

Давид на челна стойка
Снимка: Емилио Превитали
Photo: Emilio Previtali
 
Полякът Михал Обрицки (Michał Obrycki) вече напусна базовия лагер и се отправи към Исламабад. Преди няколко дни Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) се изкачи до лагер 2, където в снежна пещера очаква подобряване на времето. Онзи ден Емилио Превитали разговаря с него по радиостанцията. Томаш се чувства добре, разполага с всичко необходимо и очаква идването на колегите си. Но е много студено и използва два спални чувала…
 

Томаш Мацкиевич в снежната пещера на лагер 2
Снимка: Михал Обрицки
Photo: Michał Obrycki
 
Към него трябва да се присъединят Павел Дунай (Paweł Dunaj) и Яцек Телер (Jacek Teler). Последният написа в блога си: “Тръгваме. Надеждите ни са свързани с тази събота. Това е нов (кой по ред?) опит. До края на зимата остават три седмици. Ще видим – както казва дзен-учителят”.  Както съобщава чрез Twitter Емилио Превитали, двамата са тръгнали вчера (25 февруари) рано сутринта.
 
Малко по-късно Емилио добави: “Tomasz in C2.5, 6300 m, wind about 40km/ h, not too cold, he just radioed”.
 
По всичко изглежда, че това ще бъде последният опит. Прогнозата за предстоящата седмица обещава безоблачно време и умерен вятър.
 
***
В същото време от другата (Диамирската, западната) страна на масива италианецът Даниеле Нарди (Daniele Nardi) е изправен сам пред всички предизвикателства. След по-ранно аклиматизационно излизане , по време на което стигна до 5900 м по склоновете на Ганало пик (Ganalo Peak, 6608 м), през миналата седмица той се отправи да разузнае маршрута, по който възнамерява да осъществи солово изкачване. Той искаше да получи представа за това как изглеждат нещата над лагер 1 главно от гледна точка на безопасността. След прочитането на рапорта му е трудно да се прецени дали е съхранил някакви надежди за успех…
 

Даниеле Нарди на път към лагер 1
Снимка/ photo: mountainblog.it
 

Мястото на откъсване на серака от Реброто на Мъмъри
Снимка/ photo: mountainblog.it
 
Първата индикация, че нещата не се развиват така, както би искал, е “откритието”, че част от запасите му са били изядени от лисица (на височина 5000 м!). Но много по-неприятно събитие се случи над стената по линията на спускане на Реброто Мъмъри. Италианският алпинист чу силен грохот и видя, че огромен серак лети надолу. Макар че по-големите и по-малките парчета, на които се раздроби серакът, минаха покрай него, откъртването му предизвика огромна лавина, от която Даниеле трябваше да бяга, за да не попадне в обсега й. След този неприятен инцидент той много светкавично сложи ските и се спусна надолу. Там го очакваше пакистанският шеф на базовия лагер, който бе загубил нацежда, че ще го види отново…