2502.2014
Публикува го на 21 февруари т. г. във фейсбук ръководителката на начинанието Александра (Ола) Джик. В него четем: “През януари и февруари т. г. се проведе експедиция на разположения в Афгански Хиндукуш Ношак (7492 м). Нейна цел беше повторение на единственото досега зимно изкачване на върха през 1972 г., дело на Тадеуш Пьотровски и Анджей Завада.
Ола Джик
В експедицията взеха участие четирима алпинисти – Александра Джик (Aleksandra Dzik), Хуберт Шчепан Кшемински (Hubert Szczepan Krzemiński), Роберт Руг (Robert Róg) от Полша и руснакът Олег Обризан. Тя продължи общо 44 дни, от които 25 бяха посветени на опита за изкачване (толкова беше престоят ни в базовия лагер). Реализацията на начинанието стана възможна благодарение на нашите спонсори – управата на град Гдиня, учредителите на наградата на името на Анджей Завада, с която бе удостоена Алоександра Джик, фирмата “BluEmu”.
Местоположението на Ношак
След кацането в Душанбе, столицата на Таджикистан, участниците се отправиха към района на Вахан, където е разположен Ношак, прекосявайки таджикско-афганистанската граница в Ишкашим. Поради невъзможността да получим афганистански визи в Душанбе по пътя посетихме афганистанското консулство в Хорог, където успяхме да уредим въпроса. А след получаването в афганистанския Ишкашим на необходимите разрешения експедицията замина за селището Кази Дех, намиращо се на “входа” на Ваханския коридор, откъдето започва трекингът към подножието на Ношак. Благодарение на доброжелателността на управителя на тамошния хостел стана възможно бързото формиране на керван от десетима носачи – въпреки твърде ограничените финансови възможности на експедицията. Същият човек ни осигури възможност за пълноценна почивка и възстановяване на силите в относително комфортни условия преди и след същинската част на експедицията.
На третия ден от трекинга (който беше тринадесети след тръгването ни от Полша) организирахме базовия си лагер на 4200 м. Макар по думите на сирдаря, че точно това е Поланди Хайма – мястото, където е бил разположен базовият лагер на експедицията на Анджей Завада и Тадеуш Пьотровски, на следната сутрин по време на първото разузнавателно излизане установихме, че той се намира малко по-навътре в долината. Поради факта, че разстоянието не беше голямо (можеше да бъде преминато за около 40 мин), решихме да не местим лагера. Благодарение на голямата палатка “MSR Stormking”, предоставена ни от фирмата “Paker” и на кухненското оборудване на фирмата “MSR” пребиваването ни в базовия лагер бе удобно и позволяваше почивка и възстановяване.
По време на поредното излизане до 4900 м – след преодоляването на ледника –организирахме лагер 1 в основата на главния масив на Ношак. Пътят ни продължи по снежно-леден кулоар, а след това по скално ребро до 5550 м, където се появи лагер 2. Той се намираше на неголяма, побираща само една малка палатка заравненост. Последната, както и пътят до нея бяха изложени на много силен вятър. След една нощ в лагер 2 всички слязохме в базовия лагер.
Лагер 2 на експедицията
Цел на следващото ни излизане трябваше да бъде организирането на лагер 3. По ледено-скалния терен над лагер 2 успяхме да опънем 80 м парапети. Разполагахме с общо 400 м въжета, предоставени от фирмата “Exploteam”. За съжаление на следващия ден успяхме да стигнем малко по-високо. Причина за това беше силният вятър. Оставихме на това място багажа, който носехме, и се върнахме в лагера. Там вятърът беше съборил палатката. Някак си успяхме да я възстановим и укрепим и да я осигурим с въже за парапет, за да не я отнесе вятърът. След един ден изчакване в лагер 2 времето да се оправи получихме прогноза за усилване на вятъра и това ни накара да започнем слизане.
След два дни в базовия лагер Роберт Руг и Хуберт Кжемински се изкачиха до лагер 1, а на следващия ден – и до лагер 2. Там бяха догонени от Олег Обризан и Александра Джик. Вятърът малко отслабна и на следващата сутрин, опъвайки нови около 140 м парапети, стигнахме до около 5900 м и оставихме багаж на това място. След нощувка в лагер 2 всички отново тръгнахме нагоре и стигнахме до около 6000 м, където намерихме подходящо равно място за организиране на лагер 3. На други ден Роберт Руг, Олег Обризан и Александра Джик фиксираха нови 160 м въжета и стигнаха до 6300 м.
За съжаление теренът, който ни изглеждаше като лесен склон, се оказа покрит със стъклен лед, в който не можехме да забием зъбите на котките си. А беше много лесно да се стигне до подхлъзване и падане, което би завършило в подножието. След случилото се няколко дни преди това падане на Олег Обризан в една скрита от снега пукнатина всички избягвахме да се движим по ледения терен без осигуровка. Там, където това беше възможно, се придвижвахме по скалите, а на ледените участъци опъвахме парапети. Привършването на въжетата, увеличаващият се наклон, пронизващият студ и стигащият до ураганна сила вятър ни принудиха да се приберем в лагер 3. Планирахме поредно излизане, по време на което искахме да стигнем до скалната бариера, като преместим по-нагоре по-рано опънатите парапети.
Но поради лошото самочувствие на част от групата, леките измръзвания и прогнозата за няколко дни ураганни ветрове, а и поради факта, че наближаваше краят на валидността на афганистанските ни визи, решихме да се върнем в подножието, като по пътя ликвидираме лагерите, и да приключим опита си.
Два дни след слизането ни в базовия лагер дойдоха повиканите чрез сателитния телефон четирима носачи. След още два дни ужасно силен дори в долините вятър експедицията се върна в Кази Дех. Оставащите няколко дни до изтичане на визите ни – въпреки силния вятър – използвахме за екскурзия из Ваханския коридор. След това за два дни с автомобили през Афганистан и Таджикистан стигнахме до Душанбе, откъдето отлетяхме за вкъщи.
Експедицията ни бе осъществена благодарение на спонсорството на: градската управа на Гдиня и на фирмите “BluEmu”, “Paker”, “Exploteam”, “Jarenio Custom Workshop”, а така също на фирмите, които подкрепиха с екипировка и инвентар отделните участници: “Camp”, “Marabut”, “Negra Sport” (Александра Джик), а така също “Grivel”, “1% for the Planet” и кметството на Легионово (Хуберт Шчепан Кжемински)”.
Ола Джик
В експедицията взеха участие четирима алпинисти – Александра Джик (Aleksandra Dzik), Хуберт Шчепан Кшемински (Hubert Szczepan Krzemiński), Роберт Руг (Robert Róg) от Полша и руснакът Олег Обризан. Тя продължи общо 44 дни, от които 25 бяха посветени на опита за изкачване (толкова беше престоят ни в базовия лагер). Реализацията на начинанието стана възможна благодарение на нашите спонсори – управата на град Гдиня, учредителите на наградата на името на Анджей Завада, с която бе удостоена Алоександра Джик, фирмата “BluEmu”.
Местоположението на Ношак
След кацането в Душанбе, столицата на Таджикистан, участниците се отправиха към района на Вахан, където е разположен Ношак, прекосявайки таджикско-афганистанската граница в Ишкашим. Поради невъзможността да получим афганистански визи в Душанбе по пътя посетихме афганистанското консулство в Хорог, където успяхме да уредим въпроса. А след получаването в афганистанския Ишкашим на необходимите разрешения експедицията замина за селището Кази Дех, намиращо се на “входа” на Ваханския коридор, откъдето започва трекингът към подножието на Ношак. Благодарение на доброжелателността на управителя на тамошния хостел стана възможно бързото формиране на керван от десетима носачи – въпреки твърде ограничените финансови възможности на експедицията. Същият човек ни осигури възможност за пълноценна почивка и възстановяване на силите в относително комфортни условия преди и след същинската част на експедицията.
На третия ден от трекинга (който беше тринадесети след тръгването ни от Полша) организирахме базовия си лагер на 4200 м. Макар по думите на сирдаря, че точно това е Поланди Хайма – мястото, където е бил разположен базовият лагер на експедицията на Анджей Завада и Тадеуш Пьотровски, на следната сутрин по време на първото разузнавателно излизане установихме, че той се намира малко по-навътре в долината. Поради факта, че разстоянието не беше голямо (можеше да бъде преминато за около 40 мин), решихме да не местим лагера. Благодарение на голямата палатка “MSR Stormking”, предоставена ни от фирмата “Paker” и на кухненското оборудване на фирмата “MSR” пребиваването ни в базовия лагер бе удобно и позволяваше почивка и възстановяване.
По време на поредното излизане до 4900 м – след преодоляването на ледника –организирахме лагер 1 в основата на главния масив на Ношак. Пътят ни продължи по снежно-леден кулоар, а след това по скално ребро до 5550 м, където се появи лагер 2. Той се намираше на неголяма, побираща само една малка палатка заравненост. Последната, както и пътят до нея бяха изложени на много силен вятър. След една нощ в лагер 2 всички слязохме в базовия лагер.
Лагер 2 на експедицията
Цел на следващото ни излизане трябваше да бъде организирането на лагер 3. По ледено-скалния терен над лагер 2 успяхме да опънем 80 м парапети. Разполагахме с общо 400 м въжета, предоставени от фирмата “Exploteam”. За съжаление на следващия ден успяхме да стигнем малко по-високо. Причина за това беше силният вятър. Оставихме на това място багажа, който носехме, и се върнахме в лагера. Там вятърът беше съборил палатката. Някак си успяхме да я възстановим и укрепим и да я осигурим с въже за парапет, за да не я отнесе вятърът. След един ден изчакване в лагер 2 времето да се оправи получихме прогноза за усилване на вятъра и това ни накара да започнем слизане.
След два дни в базовия лагер Роберт Руг и Хуберт Кжемински се изкачиха до лагер 1, а на следващия ден – и до лагер 2. Там бяха догонени от Олег Обризан и Александра Джик. Вятърът малко отслабна и на следващата сутрин, опъвайки нови около 140 м парапети, стигнахме до около 5900 м и оставихме багаж на това място. След нощувка в лагер 2 всички отново тръгнахме нагоре и стигнахме до около 6000 м, където намерихме подходящо равно място за организиране на лагер 3. На други ден Роберт Руг, Олег Обризан и Александра Джик фиксираха нови 160 м въжета и стигнаха до 6300 м.
За съжаление теренът, който ни изглеждаше като лесен склон, се оказа покрит със стъклен лед, в който не можехме да забием зъбите на котките си. А беше много лесно да се стигне до подхлъзване и падане, което би завършило в подножието. След случилото се няколко дни преди това падане на Олег Обризан в една скрита от снега пукнатина всички избягвахме да се движим по ледения терен без осигуровка. Там, където това беше възможно, се придвижвахме по скалите, а на ледените участъци опъвахме парапети. Привършването на въжетата, увеличаващият се наклон, пронизващият студ и стигащият до ураганна сила вятър ни принудиха да се приберем в лагер 3. Планирахме поредно излизане, по време на което искахме да стигнем до скалната бариера, като преместим по-нагоре по-рано опънатите парапети.
Но поради лошото самочувствие на част от групата, леките измръзвания и прогнозата за няколко дни ураганни ветрове, а и поради факта, че наближаваше краят на валидността на афганистанските ни визи, решихме да се върнем в подножието, като по пътя ликвидираме лагерите, и да приключим опита си.
Два дни след слизането ни в базовия лагер дойдоха повиканите чрез сателитния телефон четирима носачи. След още два дни ужасно силен дори в долините вятър експедицията се върна в Кази Дех. Оставащите няколко дни до изтичане на визите ни – въпреки силния вятър – използвахме за екскурзия из Ваханския коридор. След това за два дни с автомобили през Афганистан и Таджикистан стигнахме до Душанбе, откъдето отлетяхме за вкъщи.
Експедицията ни бе осъществена благодарение на спонсорството на: градската управа на Гдиня и на фирмите “BluEmu”, “Paker”, “Exploteam”, “Jarenio Custom Workshop”, а така също на фирмите, които подкрепиха с екипировка и инвентар отделните участници: “Camp”, “Marabut”, “Negra Sport” (Александра Джик), а така също “Grivel”, “1% for the Planet” и кметството на Легионово (Хуберт Шчепан Кжемински)”.
Добави коментар