Италианецът Симоне Моро (Simone Moro) и немецът Давид Гьотлер (David Göttler) отново пробваха да използват очертаващия се най-подходящ ден за финална атака. Това трябваше да бъде днешната събота, 15 февруари. Но прогнозата го посочваше като единствен.
 

А това означаваше, че подходът към върха и организирането от движение на щурмови лагер, а така също слизането трябва да бъдат осъществени при неблагоприятни условия. На практика се оказа, че самото стигане вчера до лагер 3 (6700 м) е невъзможно.
 
След като прекараха нощта на 13 срещу 14 февруари т. г. в палатката на полската експедиция на 6300 м, вчера сутринта Симоне и Давид решиха да се откажат от опита за атака и да слязат в базовия лагер.
 

Вятърът вилнее по склоновете на Нанга Парбат
Снимка/ photo: simonemoro.gazzetta.it
 
По време на радиовръзка от лагер 2 с намиращия се в подножието Емилио Превитали (Emilio Previtali) те обясниха причината. По мнението на Симоне Моро в момента Нанга Парбат не е един, а два върха – разположени един над друг:
  • Теренът до около 6000 метра, т. е. горе-долу до лагер 2, е безопасен и защитен от вятъра. Но всичко се променя, когато започне изкачването по реброто към главния гребен Мацено. Това е вторият връх, който стига до 8125 метра. А той е капризен и непредвидим, брониран с твърд лед, защитаващ се с ураганни ветрове и проникващ до мозъка на костите студ. Нанга Парбат е труден, ужасно труден. И никак не е случайно, че от 25 години, въпреки многобройните опити, никой не е успял да го изкачи през зимата.  
 
В момента Симоне и Давид са в базовия лагер и навярно обмислят действията си оттук нататък. А вероятно и възможността за прекратяване на експедицията, която трае вече месец и половина. Всичко зависи от това дали им е останал оптимизъм, или са започнали да ги обземат съмнения.