3101.2014
От няколко дни бе трудно да се ориентираме какво точно става на Нанга Парбат (8125 м). От време на време се появяваха къси съобщения от името на Симоне Моро (Simone Moro) и Давид Гьотлер (David Goetler) с посредничеството на Емилио Превитали (Emilio Previtaliego) или sms-и от Яцек Телер (Jacek Teler).
Симоне и Давид през необикновено мразовита нощ в лагер 3 (6700 м) на 29 срещу 30 януари т. г.
Снощи, 30 януари, Емилио написа в Twitter: “Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) вече е в базовия лагер, в нашата палатка. Павел Дунай (Paweł Dunaj) е в полския базов лагер. Всички алпинисти са на сигурно място – в базовия лагер”.
Като се има предвид прогнозата за влошаване на времето, всички действащи по Маршрута на Шел (Schell Route) трябваше да слязат в подножието в сряда (29 януари). Но се оказва, че на определен етап полските алпинисти са имали други планове. Това стана ясно от интервюто на Томаш Мацкиевич за сайта ForumExtremum.Pl същия ден, 29 януари: “Намираме се в палатката на 6200 м. Разположена е на малка площадчица. Планът ни с Павел Дунай (Paweł Dunaj) е да стигнем до 7000 м и там се прехвърлим от другата страна на гребена и да видим как изглежда Диамирската страна”.
Запитан за наближаващото разваляне на времето (с очаквана скорост на вятъра до 100 км/ час и обилни снеговалежи), Мацкиевич обяснява, че според прогнозите, с които разполагат, радикалната промяна трябва да настъпи на 2 февруари, неделя. И продължава: “До тогава трябва да сме стигнали на 7000 м и да сме изкопали сериозна пещера, в която да прекараме периода на лошо време. А след това, ако всичко е наред, ще се опитаме да тръгнем към върха. Ще видим как ще се развият нещата”.
Това означава, че поляците са искали да предприемат опит за атака с цената на няколкодневно изчакване на 7000 м, за да отмине неблагоприятното време. Но както вече заем, ситуацията се е разви по коренно различен начин и всички са в базовия лагер.
Придвижването на полския екип над лагер 2 не бе бързо. Ледените условия бяха тежки. След надмогване на здравословните си проблеми Томаш Мацкиевич се присъедини към Павел Дунай и Михал Обрицки (Michał Obrycki) в лагер 2 (6100 м). Тримата стигнаха 100 м по-нагоре. Там (на 6200 м) преместиха лагер 2 и прекараха една нощ в него. До това място се добра и Яцек Телер. Планът, представен от Мацкиевич в цитираното интервю, се оказа невъзможен за осъществяване и всички се върнаха в базовия лагер.
Симоне Моро и Давид Гьотлер отбелязаха по-голям прогрес, но и те не можаха да изпълнят намеренията си – да видят какви са снежните условия на Диамирската стена. След необикновено мразовита нощ в лагер 3 (6700 м) те се изкачиха до около 7000 м, но тръгнаха обратно заради започващото влошаване на времето, преди да са стигнали до гребена Мацено. Още същата вечер бяха в базовия лагер на 3600 м. “Спуснахме се като ракети” – каза Симоне.
***
В същия период – на 28 януари т. г. – до Диамирското подножие на Нанга Парбат стигна Даниеле Нарди (Daniele Nardi). Последният ден от кервана бе много труден заради дълбокия пресен сняг. След организирането на базовия си лагер италианецът веднага пристъпи към аклиматизация. Със ски и колани се изкачи почти до гребена, който извежда към Ганало пик (Ganalo Peak, 6608 м). След последните валежи Диамирската стена е много опасна – по нея непрекъснато падат лавини и се срутват сераци. Една от големите лавини, предизвикана от откъртване на сераци, тръгна от Реброто на Мъмъри (Mummery Spur), което ще бъде атакувано от Даниеле.
“Трябва да бъда търпелив и да изчакам. Чувствам се в чудесна форма и съм изпълнен с ентусиазъм… Без ентусиазъм не е постигнато нищо голямо” – писа самотния алпинист във Facebook.
***
Получиха се и кратки информации са ставащото през тази зима в други райони.
Ношак (7492 м) – полският екип, в който участва и един руснак, на 27 януари е бил в своя лагер 2 (5500 м) с намерение да стигне до лагер 3 на следващия ден.
Чашкин Сар (Chashkin Sar, 6400 м) – пакистанската експедиция начело с Кудрат Али (Qudrat Ali) не можа да атакува главния връх в масива заради дълбокия пресен сняг. Тримата алпинисти прекараха общо четири дни в базовия лагер и решиха да се върнат у дома.
Симоне и Давид през необикновено мразовита нощ в лагер 3 (6700 м) на 29 срещу 30 януари т. г.
Снощи, 30 януари, Емилио написа в Twitter: “Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) вече е в базовия лагер, в нашата палатка. Павел Дунай (Paweł Dunaj) е в полския базов лагер. Всички алпинисти са на сигурно място – в базовия лагер”.
Като се има предвид прогнозата за влошаване на времето, всички действащи по Маршрута на Шел (Schell Route) трябваше да слязат в подножието в сряда (29 януари). Но се оказва, че на определен етап полските алпинисти са имали други планове. Това стана ясно от интервюто на Томаш Мацкиевич за сайта ForumExtremum.Pl същия ден, 29 януари: “Намираме се в палатката на 6200 м. Разположена е на малка площадчица. Планът ни с Павел Дунай (Paweł Dunaj) е да стигнем до 7000 м и там се прехвърлим от другата страна на гребена и да видим как изглежда Диамирската страна”.
Запитан за наближаващото разваляне на времето (с очаквана скорост на вятъра до 100 км/ час и обилни снеговалежи), Мацкиевич обяснява, че според прогнозите, с които разполагат, радикалната промяна трябва да настъпи на 2 февруари, неделя. И продължава: “До тогава трябва да сме стигнали на 7000 м и да сме изкопали сериозна пещера, в която да прекараме периода на лошо време. А след това, ако всичко е наред, ще се опитаме да тръгнем към върха. Ще видим как ще се развият нещата”.
Това означава, че поляците са искали да предприемат опит за атака с цената на няколкодневно изчакване на 7000 м, за да отмине неблагоприятното време. Но както вече заем, ситуацията се е разви по коренно различен начин и всички са в базовия лагер.
Придвижването на полския екип над лагер 2 не бе бързо. Ледените условия бяха тежки. След надмогване на здравословните си проблеми Томаш Мацкиевич се присъедини към Павел Дунай и Михал Обрицки (Michał Obrycki) в лагер 2 (6100 м). Тримата стигнаха 100 м по-нагоре. Там (на 6200 м) преместиха лагер 2 и прекараха една нощ в него. До това място се добра и Яцек Телер. Планът, представен от Мацкиевич в цитираното интервю, се оказа невъзможен за осъществяване и всички се върнаха в базовия лагер.
Симоне Моро и Давид Гьотлер отбелязаха по-голям прогрес, но и те не можаха да изпълнят намеренията си – да видят какви са снежните условия на Диамирската стена. След необикновено мразовита нощ в лагер 3 (6700 м) те се изкачиха до около 7000 м, но тръгнаха обратно заради започващото влошаване на времето, преди да са стигнали до гребена Мацено. Още същата вечер бяха в базовия лагер на 3600 м. “Спуснахме се като ракети” – каза Симоне.
***
В същия период – на 28 януари т. г. – до Диамирското подножие на Нанга Парбат стигна Даниеле Нарди (Daniele Nardi). Последният ден от кервана бе много труден заради дълбокия пресен сняг. След организирането на базовия си лагер италианецът веднага пристъпи към аклиматизация. Със ски и колани се изкачи почти до гребена, който извежда към Ганало пик (Ganalo Peak, 6608 м). След последните валежи Диамирската стена е много опасна – по нея непрекъснато падат лавини и се срутват сераци. Една от големите лавини, предизвикана от откъртване на сераци, тръгна от Реброто на Мъмъри (Mummery Spur), което ще бъде атакувано от Даниеле.
“Трябва да бъда търпелив и да изчакам. Чувствам се в чудесна форма и съм изпълнен с ентусиазъм… Без ентусиазъм не е постигнато нищо голямо” – писа самотния алпинист във Facebook.
***
Получиха се и кратки информации са ставащото през тази зима в други райони.
Ношак (7492 м) – полският екип, в който участва и един руснак, на 27 януари е бил в своя лагер 2 (5500 м) с намерение да стигне до лагер 3 на следващия ден.
Чашкин Сар (Chashkin Sar, 6400 м) – пакистанската експедиция начело с Кудрат Али (Qudrat Ali) не можа да атакува главния връх в масива заради дълбокия пресен сняг. Тримата алпинисти прекараха общо четири дни в базовия лагер и решиха да се върнат у дома.
Добави коментар