3001.2014
В свой пост на сайта Risk.Ru (www.risk.ru/users/maryam/200987/) една от най-силните руски участнички в състезанията за Световната купа сред катерачите по лед – Мариам Филипова (Марьям Филиппова), леко повдига завесата пред истинската атмосфера на надпреварата, която няма нищо общо с напудрените и лакирани официални информации.
Мариам Филипова
Повод за написаното са няколко “случки” по време на последните кръгове в Бущени (Румъния) и главно в Саас-Фее (Швейцария). Материалът е озаглавен – не без голяма доза ирония – “От Саас-Фее с любов и всякакво друго омерзение”…
Не зная как е със съдийството в другите спортове (например, в “близкото” до нас състезателно катерене), но е сигурно, че “няма да ни настигнат” (“нас не догонят”*).
“Скорост”, мъжки финал. Никакъв (както обикновено) лед. Отново падане на участник. Или пък може би не – само е увиснал на въжето? И ето – пак катери. По дяволите, колко трудно е на съдиите да определят кое в тази “руска игричка” се смята за падане. Но не и този път. Защото съществува гениална по своята простота система за определяне – с въпрос към участника: “Падна ли?”. И при отговор: “Не, разбира се!”, всичко става ясно – участникът е казал “Не!” и толкова…
Няма да се впускам в разкази за качеството на маршрутите в “скоростта” (макар много да ми се иска…). Просто всичко вече изглежда и скучно, и тъжно. Но просто не мога да премълча последното нововъведение в правилата. Квалификациите в “скоростта” бяха проведени на един маршрут, но така, сякаш са по два. Даже и най-пъргавият и най-схватливият ум може да блокира, когато размишлява върху този парадокс. А всичко е гениално просто! Бягаме по едно и също трасе два пъти поред и се отчитат и двете времена. А след това започва надпреварата по два успоредни маршрута, на които съперниците не се виждат един друг. Лично за мене това е добре – предпочитам да водя борба с маршрута, а не да ме разсейва дрънченето на инвентар встрани от мене. Но не е така от гледна точка на целесъобразността и зрелищността на паралелните надпревари. Но това въобще “няма значение”. Впрочем, за организаторите на състезания за катерене по лед “скоростта” “няма значение”. Така че всичко мина както обикновено (и както е привично) – мерзко и гадно.
Що се отнася до “трудността” – румънският етап, навярно, силно е огорчил някои от европейските момчета и момичета;).Спортистите, мисля, не толкова силно – въпреки всичко засега съперничеството между нас е спортно, няма “нищо лично”. А някои от цялата пасмина около “леденото” катерене до такава степен бяха притеснени от присъствието във финала на шест руски момчета и четири момичета, че след мъжкия финал в Швейцария на сайта на състезанието се появи толкова непрофесионален и злобен коментар за представянето на руснаците, че се почувствах като наивна глупачка;). Оказва се, че в нашия “малък” спорт се води едва ли не “студена война”, а пък аз продължавам да съм уверена, че между нас царят мир, дружба и фестивално настроение.
Ако някому са интересни подробностите, ще му предложа “хит-парад” на съдийските гафове.
Първо, повторният старт на Парк [става дума за победителя в “трудността” при мъжете Хее Йонг Парк (HeeYong Park) от Южна Корея – бел.пр.], който му позволи – както пишат на споменатия сайт – “да демонстрира катерене, което се превърна в легенда”, макар да ми се струва, че авторът малко е попрекалил с патоса;). Разбира се, не е по правилник да се продължи изкачването СЛЕД технически инцидент и да се стигне до края на маршрута, а след това да се бяга по вече познатите стъпки и хватки. Но ако някой много иска – всичко е възможно)). Особено когато твоето желание съвпада с възможностите на главния съдия да прилага свои особени правила. Впрочем, възможностите на този съдия са толкова безгранични, че с нетърпение очаквам “допълненията” към съществуващия правилник, с които ще бъдат зарадвани участниците в поредните кръгове за Световната купа в Италия и Франция.
Едно такова “допълнение” костваше на Алексей Томильов второто място. В Румъния, след моя инцидент с полиспаста, на Станислав Лобзов беше казано, че от тази година нататък за полиспаст въобще няма да следва дисквалификация, ако той НЕ ПРЕЧИ на спортиста да се катери, а съдиите не го забелязват навреме и не предупреждават катерача. Алексей стигна с неправилно включени примки с карабинери то top-а, но в Швейцария правилата рязко се измениха. Или пък настроението на съдията беше по-особено, а може би бе станал жертва на неочаквано умопомрачение. Макар че – не, той бе страшно усмихнат)). Времената по маршрута на Владимир Белоусов и Алексей Вагин бяха неправилно отчетени. А съдията казва “О. К.!” и мило се усмихва. По време на катерене се отчупва хватка – а той смята, че “там е останала работна повърхност” (т. е. хватката не се е счупила докрай, а на тебе, приятелю, просто не ти е провървяло). И отново се усмихва. Също както във вица: “А очите му едни такива добри, добри”…
Стартът в Саас-Фее през 2012 г.
Разбира се, в чатовете широко бе коментиран полуфиналният епизод с Ангелика [Ангелика Райнер (Angelika Rainer) от Италия, победителка в Саас-Фее при жените в “трудността” – бел. пр.], която – без да й мигне окото – използва леденото “буре” извън ограничителната червена линия. А защо да не го използва, след като самият главен съдия лично й позволи? Но той някак си забрави да предупреди останалите полуфиналистки за това. И ние, дисциплинираните, на това буре показвахме акробатични чудеса, боейки се дори да докоснем същата линия. Какво пък, сами сме си виновни – трябва да си близък с главния съдия. Тогава той ще измисли за тебе специални правила. Тогава можеш да правиш всичко – в това число да използваш за опорна точка мястото за поставяне на болт. И заради това да не ти се случи нищо)).
Ами, общо-взето така премина третият кръг от Световната купа. Весело, приповдигнато, разгорещено, с пламък;). И пак – колкото и да се стараха съдиите, тези руснаци отново грабнаха три медала в “трудността”. Маша Толоконина и Николай Кузовлев – бронзови, Максим Томильов – сребърен. И по всяка вероятност на нашите приятели от чужбина ще им се наложи отново да повдигат въпроса за намаляване на квотите за участие на отделните страни. Не е ясно защо и досега не могат да проумеят, че в руското катерене по лед количеството отдавна е преминало в качество и дори нашите да са само трима-четирима, те ще бъдат реално най-добрите.
Няма да пиша за “скоростта”. И така всичко е ясно. Ще кажа само, че при момичетата в руската “тайфа” този път неочаквано се намеси американката Кендра Стритч (Kendra Stritch). И се намеси толкова решително, че намери място във финалната осмица с четвърто (!) време, а в надпреварата с Маша (Мария Толоконина – бел. пр.) до падането си изглеждаше абсолютно уверена. А и не забелязах у нея силно отвращение от такава “нелепа” дисциплина като “скоростта”. Тя се състезаваше с огромно удоволствие и след падането си бе силно огорчена. След старта ми разказа, че вкъщи е тренирала точно за “скорост”. С една дума, като при нас))). Не зная дали ще дойде в Уфа за последния кръг през тази година, но е много вероятно да се появи на световното първенство през 2015 г. в Русия. И тогава, може би, интригата ще бъде не само в това коя от рускините ще спечели титлата;).
P.S. Ще завърша с този позитивен акцент – всъщност картината, която нарисувах, не се получи никак розова – нещо като “от Саас-Фее с любов и всякакво друго омерзение”))). Впрочем, в Russian Team всичко е наред – някои се катерят в района на Гренобъл, други карат ски в Курмайор и релаксират. Който както може се готви за Франция – физически и преди всичко морално.
--------------------------------------
*Вероятно от заглавието на великолепния разказ “На Есме – с любов и омерзение” ("For Esmé – with Love and Squalor") на Джеръм Дейвид Селинджър (Jerome David Salinger, 1 януари 1919-27 януари 2010). Публикуван е за първи път в “The New Yorker” на 8 април 1950 г. Влиза в издадения две години по-късно сборник “Девет разказа” (“Nine Stories”) под заглавието “For Esmé – with Love & Squalor”. В България се появява в книгата “Очите ми зелени, устата ми хубава” (Джеръм Селинджър, издателство “Христо Г. Данов”, Пловдив, 1967 г.), а така също в “Девет разказа. Семейство Глас” (Джеръм Селинджър, издателство “Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985 г.).
**Това е името – “Нас не догонят” – на втората песен от албума “С 200 в насрещното” (“200 по встречной”) на руския дует “Тату” (“t.A.T.u”). Лена Катина и Юлия Волкова я записват през 2001 г. Нейни автори са Елена Кипер, Сергей Галоян и Валерий Полиенко. През 2003 г. излиза английската версия “Not Gonna Get Us”. Албумът е издаден като promo-cd в Централна и Източна Европа, където става хит и стига до върховете на поп-класациите в Полша, Русия, Румъния, България, Чехия и Словакия.
Мариам Филипова
Повод за написаното са няколко “случки” по време на последните кръгове в Бущени (Румъния) и главно в Саас-Фее (Швейцария). Материалът е озаглавен – не без голяма доза ирония – “От Саас-Фее с любов и всякакво друго омерзение”…
Не зная как е със съдийството в другите спортове (например, в “близкото” до нас състезателно катерене), но е сигурно, че “няма да ни настигнат” (“нас не догонят”*).
“Скорост”, мъжки финал. Никакъв (както обикновено) лед. Отново падане на участник. Или пък може би не – само е увиснал на въжето? И ето – пак катери. По дяволите, колко трудно е на съдиите да определят кое в тази “руска игричка” се смята за падане. Но не и този път. Защото съществува гениална по своята простота система за определяне – с въпрос към участника: “Падна ли?”. И при отговор: “Не, разбира се!”, всичко става ясно – участникът е казал “Не!” и толкова…
Няма да се впускам в разкази за качеството на маршрутите в “скоростта” (макар много да ми се иска…). Просто всичко вече изглежда и скучно, и тъжно. Но просто не мога да премълча последното нововъведение в правилата. Квалификациите в “скоростта” бяха проведени на един маршрут, но така, сякаш са по два. Даже и най-пъргавият и най-схватливият ум може да блокира, когато размишлява върху този парадокс. А всичко е гениално просто! Бягаме по едно и също трасе два пъти поред и се отчитат и двете времена. А след това започва надпреварата по два успоредни маршрута, на които съперниците не се виждат един друг. Лично за мене това е добре – предпочитам да водя борба с маршрута, а не да ме разсейва дрънченето на инвентар встрани от мене. Но не е така от гледна точка на целесъобразността и зрелищността на паралелните надпревари. Но това въобще “няма значение”. Впрочем, за организаторите на състезания за катерене по лед “скоростта” “няма значение”. Така че всичко мина както обикновено (и както е привично) – мерзко и гадно.
Що се отнася до “трудността” – румънският етап, навярно, силно е огорчил някои от европейските момчета и момичета;).Спортистите, мисля, не толкова силно – въпреки всичко засега съперничеството между нас е спортно, няма “нищо лично”. А някои от цялата пасмина около “леденото” катерене до такава степен бяха притеснени от присъствието във финала на шест руски момчета и четири момичета, че след мъжкия финал в Швейцария на сайта на състезанието се появи толкова непрофесионален и злобен коментар за представянето на руснаците, че се почувствах като наивна глупачка;). Оказва се, че в нашия “малък” спорт се води едва ли не “студена война”, а пък аз продължавам да съм уверена, че между нас царят мир, дружба и фестивално настроение.
Ако някому са интересни подробностите, ще му предложа “хит-парад” на съдийските гафове.
Първо, повторният старт на Парк [става дума за победителя в “трудността” при мъжете Хее Йонг Парк (HeeYong Park) от Южна Корея – бел.пр.], който му позволи – както пишат на споменатия сайт – “да демонстрира катерене, което се превърна в легенда”, макар да ми се струва, че авторът малко е попрекалил с патоса;). Разбира се, не е по правилник да се продължи изкачването СЛЕД технически инцидент и да се стигне до края на маршрута, а след това да се бяга по вече познатите стъпки и хватки. Но ако някой много иска – всичко е възможно)). Особено когато твоето желание съвпада с възможностите на главния съдия да прилага свои особени правила. Впрочем, възможностите на този съдия са толкова безгранични, че с нетърпение очаквам “допълненията” към съществуващия правилник, с които ще бъдат зарадвани участниците в поредните кръгове за Световната купа в Италия и Франция.
Едно такова “допълнение” костваше на Алексей Томильов второто място. В Румъния, след моя инцидент с полиспаста, на Станислав Лобзов беше казано, че от тази година нататък за полиспаст въобще няма да следва дисквалификация, ако той НЕ ПРЕЧИ на спортиста да се катери, а съдиите не го забелязват навреме и не предупреждават катерача. Алексей стигна с неправилно включени примки с карабинери то top-а, но в Швейцария правилата рязко се измениха. Или пък настроението на съдията беше по-особено, а може би бе станал жертва на неочаквано умопомрачение. Макар че – не, той бе страшно усмихнат)). Времената по маршрута на Владимир Белоусов и Алексей Вагин бяха неправилно отчетени. А съдията казва “О. К.!” и мило се усмихва. По време на катерене се отчупва хватка – а той смята, че “там е останала работна повърхност” (т. е. хватката не се е счупила докрай, а на тебе, приятелю, просто не ти е провървяло). И отново се усмихва. Също както във вица: “А очите му едни такива добри, добри”…
Стартът в Саас-Фее през 2012 г.
Разбира се, в чатовете широко бе коментиран полуфиналният епизод с Ангелика [Ангелика Райнер (Angelika Rainer) от Италия, победителка в Саас-Фее при жените в “трудността” – бел. пр.], която – без да й мигне окото – използва леденото “буре” извън ограничителната червена линия. А защо да не го използва, след като самият главен съдия лично й позволи? Но той някак си забрави да предупреди останалите полуфиналистки за това. И ние, дисциплинираните, на това буре показвахме акробатични чудеса, боейки се дори да докоснем същата линия. Какво пък, сами сме си виновни – трябва да си близък с главния съдия. Тогава той ще измисли за тебе специални правила. Тогава можеш да правиш всичко – в това число да използваш за опорна точка мястото за поставяне на болт. И заради това да не ти се случи нищо)).
Ами, общо-взето така премина третият кръг от Световната купа. Весело, приповдигнато, разгорещено, с пламък;). И пак – колкото и да се стараха съдиите, тези руснаци отново грабнаха три медала в “трудността”. Маша Толоконина и Николай Кузовлев – бронзови, Максим Томильов – сребърен. И по всяка вероятност на нашите приятели от чужбина ще им се наложи отново да повдигат въпроса за намаляване на квотите за участие на отделните страни. Не е ясно защо и досега не могат да проумеят, че в руското катерене по лед количеството отдавна е преминало в качество и дори нашите да са само трима-четирима, те ще бъдат реално най-добрите.
Няма да пиша за “скоростта”. И така всичко е ясно. Ще кажа само, че при момичетата в руската “тайфа” този път неочаквано се намеси американката Кендра Стритч (Kendra Stritch). И се намеси толкова решително, че намери място във финалната осмица с четвърто (!) време, а в надпреварата с Маша (Мария Толоконина – бел. пр.) до падането си изглеждаше абсолютно уверена. А и не забелязах у нея силно отвращение от такава “нелепа” дисциплина като “скоростта”. Тя се състезаваше с огромно удоволствие и след падането си бе силно огорчена. След старта ми разказа, че вкъщи е тренирала точно за “скорост”. С една дума, като при нас))). Не зная дали ще дойде в Уфа за последния кръг през тази година, но е много вероятно да се появи на световното първенство през 2015 г. в Русия. И тогава, може би, интригата ще бъде не само в това коя от рускините ще спечели титлата;).
P.S. Ще завърша с този позитивен акцент – всъщност картината, която нарисувах, не се получи никак розова – нещо като “от Саас-Фее с любов и всякакво друго омерзение”))). Впрочем, в Russian Team всичко е наред – някои се катерят в района на Гренобъл, други карат ски в Курмайор и релаксират. Който както може се готви за Франция – физически и преди всичко морално.
--------------------------------------
*Вероятно от заглавието на великолепния разказ “На Есме – с любов и омерзение” ("For Esmé – with Love and Squalor") на Джеръм Дейвид Селинджър (Jerome David Salinger, 1 януари 1919-27 януари 2010). Публикуван е за първи път в “The New Yorker” на 8 април 1950 г. Влиза в издадения две години по-късно сборник “Девет разказа” (“Nine Stories”) под заглавието “For Esmé – with Love & Squalor”. В България се появява в книгата “Очите ми зелени, устата ми хубава” (Джеръм Селинджър, издателство “Христо Г. Данов”, Пловдив, 1967 г.), а така също в “Девет разказа. Семейство Глас” (Джеръм Селинджър, издателство “Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985 г.).
**Това е името – “Нас не догонят” – на втората песен от албума “С 200 в насрещното” (“200 по встречной”) на руския дует “Тату” (“t.A.T.u”). Лена Катина и Юлия Волкова я записват през 2001 г. Нейни автори са Елена Кипер, Сергей Галоян и Валерий Полиенко. През 2003 г. излиза английската версия “Not Gonna Get Us”. Албумът е издаден като promo-cd в Централна и Източна Европа, където става хит и стига до върховете на поп-класациите в Полша, Русия, Румъния, България, Чехия и Словакия.
Добави коментар