1001.2014
Британските гидове Мат Хеликър (Matt Helliker) и Джон Брейси (Jon Bracey), които живеят постоянно в Шамони, първи изкачиха маршрута “Supercouloir de Peuterey Integral” в масива на Монблан. Цялата линия до билото е дълга 650 м и получи оценка TD (лед и микст до 90°).

“Supercouloir de Peuterey Integral” на Мон Ноар дьо Пьотере
Снимка: Джон Брейси
Photo: Jon Bracey
Долната част на маршрута следва ледената линия, която пресича източно-североизточната стена на Мон Ноар дьо Пьотере (Mont Noire de Peuterey). Първите 350 м от нея са преминати още на 23 март 1983 г. от Е. Маргерета (H. Marguerettaz) и Ж. Сапа (G. Sappa). Въпреки всички си опити Хеликър и Брейси не успяха да намерят информация по въпроса дали някой преди тях е успявал да изкатери тура. Така, не искайки прекомерно “да разлайват кучетата”, за да не открадне някой идеята им, те се появиха под стената на 16 декември 2013 г.
Първите 300 м са по почти отвесен сняг и лед. По пътя си те намериха два спита (може би опита на Маргерета и Сапа). По-нагоре по-малко стръмен терен ги изведе до отвесни скални кули, които преграждаха пътя им до билото.

Мат Хеликър в долната част на тура
Снимка: Джон Брейси
Photo: Jon Bracey
От това място имаше много варианти за продължаване на катеренето, но нито един не изглеждаше обещаващо. В крайна сметка двамата британци решиха да тръгнат по депресията, покрита със замръзнала трева и мъх, даваща добра опора за остриетата на сечивата им, но предполагаща мизерни условия за осигуряване. След този участък снежен жлеб ги изведе до билото, от което започнаха спускане към подножието.

“Supercouloir de Peuterey Integral” на Мон Ноар дьо Пьотере
Снимка: Джон Брейси
Photo: Jon Bracey
Долната част на маршрута следва ледената линия, която пресича източно-североизточната стена на Мон Ноар дьо Пьотере (Mont Noire de Peuterey). Първите 350 м от нея са преминати още на 23 март 1983 г. от Е. Маргерета (H. Marguerettaz) и Ж. Сапа (G. Sappa). Въпреки всички си опити Хеликър и Брейси не успяха да намерят информация по въпроса дали някой преди тях е успявал да изкатери тура. Така, не искайки прекомерно “да разлайват кучетата”, за да не открадне някой идеята им, те се появиха под стената на 16 декември 2013 г.
Първите 300 м са по почти отвесен сняг и лед. По пътя си те намериха два спита (може би опита на Маргерета и Сапа). По-нагоре по-малко стръмен терен ги изведе до отвесни скални кули, които преграждаха пътя им до билото.

Мат Хеликър в долната част на тура
Снимка: Джон Брейси
Photo: Jon Bracey
От това място имаше много варианти за продължаване на катеренето, но нито един не изглеждаше обещаващо. В крайна сметка двамата британци решиха да тръгнат по депресията, покрита със замръзнала трева и мъх, даваща добра опора за остриетата на сечивата им, но предполагаща мизерни условия за осигуряване. След този участък снежен жлеб ги изведе до билото, от което започнаха спускане към подножието.
Добави коментар