0601.2014
В базовия лагер под Рупалската (южната) стена на Нанга Парбат (8125 м) на 31 декември 2013 г. пристигна експедицията на Симоне Моро (Simone Moro). Освен него в състава са немецът Давид Гьотлер (David Göttler) и Емилио Превитали (Emilio Previtali).
На своя сайт Симоне съобщи, че на 2 януари 2014 г. с Давид са направили аклиматизационно изкачване, стигайки 600 м над базовия лагер.
Симоне по време на първото си аклиматизационно излизане
В същото време полските алпинисти, които действат от същата страна на масива, по Маршрута на Шел, разделени на две свръзки от по трима души тръгнаха нагоре с намерение да организират лагер 3. На 1 януари т. г. базовия лагер напуснаха Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz), Марек Клоновски (Marek Klonowski) и Михал Джиковски (Michał Dzikowski). На 2 януари след тях се отправиха Яцек Телер (Jacek Teler), Павел Дунай (Paweł Dunaj) и Михал Обрицки (Michał Obrycki). Но скоро след това всички те бяха принудени да прекратят действията, защото времето неочаквано се влоши и се развилня снежна буря. На 2 януари вечерта ситуацията бе следната: Мацкиевич и Джиковски бяха в лагер 1 (5100 м), изкачвайки поправяне на времето, Марек Клоновски – в лагер 2 (5500 м), останалата тройка – в т. нар. склад на 4350 м.
Групата на Симоне Моро предостави на полските си колеги въжета за парапети, което означава, че двата екипа ще си взаимодействат в зимната битка за Нанга Парбат. В близките дни на върха се очаква стабилно време под влиянието на циклон от североизток.
Маршрутите по Рупалската (Южната) стена на Нанга Парбат:
1. Маршрут на Шел/ Австрийски маршрут (Schell/ Austrian route), завършен на 11 август 1976 г. от четиримата участници в австрийска мини-експедиция – Ханс Шел (Hans Schell), Роберт Шауер (Robert Schauer), Зигфрид Гимпел (Siegfried Gimpel) и Хилмар Щурм (Hilmar Sturm), след скоростно изкачване в алпийски стил, с минимум екипировка и съоръжения.
2. Маршрут на братята Меснер (Messner Brothers route, 27-29 юни 1970 г.). Братята Райнхолд (Reinhold) и Гюнтер (Günther) Меснер (Messner) правят първо изкачване по девствената Рупалска стена (трето изкачване на Нанга Парбат въобще), изкатервайки юг-югоизточната шпора (SSE Spur) и Кулоара на Меркл (Merkl Couloir) и слизат по девствен терен от запад – Реброто на Мъмъри (Mummery Rib) – по Диамирската стена. В долните партии на последната на 29 юни безследно изчезва Гюнтер Меснер, вероятно пометен от лавина. Един ден след братята Меснер на Нанга Парбат стъпват Петер Шолц (Peter Scholz) и Феликс Кюн (Felix Kuen) и слизат обратно по Кулоара на Меркл. Безуспешни опити по този маршрут (от германски експедиции) са правени през 1960 и 1968 г.
3. Маршрут на Хаус-Андерсън (House-Anderson route), прокаран в алпийски стил от 1 до 8 септември 2005 г. от американците Стийви Хаус (Steve House) и Винс Андерсън (Vince Anderson) по централното ребро на Рупалската стена (The Central Pillar of the Rupal Face), 4100 м, M5/ 5.9, WI4,
4. Маршрут на Кукучка-Карсолио (Kukuczka-Carsolio route), завършен на 13 юли 1985 г. от поляка Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) и мексиканеца Карлос Карсолио (Carlos Carsolio), участници в полска експедиция начело с Павел Мулаж (Pawel Mularz).
На своя сайт Симоне съобщи, че на 2 януари 2014 г. с Давид са направили аклиматизационно изкачване, стигайки 600 м над базовия лагер.
Симоне по време на първото си аклиматизационно излизане
В същото време полските алпинисти, които действат от същата страна на масива, по Маршрута на Шел, разделени на две свръзки от по трима души тръгнаха нагоре с намерение да организират лагер 3. На 1 януари т. г. базовия лагер напуснаха Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz), Марек Клоновски (Marek Klonowski) и Михал Джиковски (Michał Dzikowski). На 2 януари след тях се отправиха Яцек Телер (Jacek Teler), Павел Дунай (Paweł Dunaj) и Михал Обрицки (Michał Obrycki). Но скоро след това всички те бяха принудени да прекратят действията, защото времето неочаквано се влоши и се развилня снежна буря. На 2 януари вечерта ситуацията бе следната: Мацкиевич и Джиковски бяха в лагер 1 (5100 м), изкачвайки поправяне на времето, Марек Клоновски – в лагер 2 (5500 м), останалата тройка – в т. нар. склад на 4350 м.
Групата на Симоне Моро предостави на полските си колеги въжета за парапети, което означава, че двата екипа ще си взаимодействат в зимната битка за Нанга Парбат. В близките дни на върха се очаква стабилно време под влиянието на циклон от североизток.
Маршрутите по Рупалската (Южната) стена на Нанга Парбат:
1. Маршрут на Шел/ Австрийски маршрут (Schell/ Austrian route), завършен на 11 август 1976 г. от четиримата участници в австрийска мини-експедиция – Ханс Шел (Hans Schell), Роберт Шауер (Robert Schauer), Зигфрид Гимпел (Siegfried Gimpel) и Хилмар Щурм (Hilmar Sturm), след скоростно изкачване в алпийски стил, с минимум екипировка и съоръжения.
2. Маршрут на братята Меснер (Messner Brothers route, 27-29 юни 1970 г.). Братята Райнхолд (Reinhold) и Гюнтер (Günther) Меснер (Messner) правят първо изкачване по девствената Рупалска стена (трето изкачване на Нанга Парбат въобще), изкатервайки юг-югоизточната шпора (SSE Spur) и Кулоара на Меркл (Merkl Couloir) и слизат по девствен терен от запад – Реброто на Мъмъри (Mummery Rib) – по Диамирската стена. В долните партии на последната на 29 юни безследно изчезва Гюнтер Меснер, вероятно пометен от лавина. Един ден след братята Меснер на Нанга Парбат стъпват Петер Шолц (Peter Scholz) и Феликс Кюн (Felix Kuen) и слизат обратно по Кулоара на Меркл. Безуспешни опити по този маршрут (от германски експедиции) са правени през 1960 и 1968 г.
3. Маршрут на Хаус-Андерсън (House-Anderson route), прокаран в алпийски стил от 1 до 8 септември 2005 г. от американците Стийви Хаус (Steve House) и Винс Андерсън (Vince Anderson) по централното ребро на Рупалската стена (The Central Pillar of the Rupal Face), 4100 м, M5/ 5.9, WI4,
4. Маршрут на Кукучка-Карсолио (Kukuczka-Carsolio route), завършен на 13 юли 1985 г. от поляка Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) и мексиканеца Карлос Карсолио (Carlos Carsolio), участници в полска експедиция начело с Павел Мулаж (Pawel Mularz).
Добави коментар