0301.2014
Преди малко в блога на Ралф Дуймович се появи информация, че прекратява опита си за зимна премиера на Нанга Парбат (8125 м) – един от двата осемхилядника (заедно с К-2, 8611 м), на които няма зимно изкачване.
“През последните денонощия почти непрекъснато размишлявах дали си струва да се придвижвам из ледопада под двата огромни, надвиснали високо горе серака и да рискувам живота си заради този връх. Взимането на решение беше тежко. След детайлна преценка на рисковете, ние още веднъж тръгнахме нагоре по ледника, газейки дълбокия сняг. И тогава реших да се откажа от експедицията” – пише Ралф, който е бил подкрепен от полския си партньор Дариуш Залуски.
И продължава: "Очаквах определено ниво на риска при изкачването по Диамирската стена, особено по Маршрута на Меснер (това е много важно уточнение – Дуймович и Залуски в крайна сметка са избрали него, а не Маршрута на Кинсхофер – бел. пр.). Но се оказа, че този риск е толкова голям, че става неприемлив. И аз не искам да го поемам. Нещастието на К-2 през 2008 г., когато се отломи част от големия серак над кулоара, наречен Гърлото на бутилката (Bottle neck), беше един от тези многобройни случаи на лавини, които не могат да се предвидят. Тогава на К-2 загинаха 11 души”.
Двата серака над Маршрута на Меснер, с кръстчето е отбелязано мястото на депозита (5500 м),
с кръгчето – лагер 1 (4900 м)
Така, Ралф и Дарек решиха да не ходят под двата огромни серака, които са надвиснали над долната част на Маршрута на Меснер като Дамоклев меч. Двата са разположени така, че ако се откъртят, ще паднат върху мястото, през което по ирония на съдбата алпинистите трябва да преминават много пъти – при обработката на маршрута, на изкачване и слизане.
Двамата искат да ликвидират лагера на 4900 м утре и в следващите дни да напуснат базовия лагер. Те имат покана от готвача на експедицията да гостуват на семейството му в селцето Алиабад, разположено в долината Хунца.
"Трудно, диво и красиво приключение Макар че не осъществих мечтата си за зимно изкачване на Нанга Парбат, оценявам положително начинанието. Преживяхме чудесно, мразовито и истинско приключение. Идеята за експедиция в стил one push по Диамирската стена след предварителна аклиматизация на друг връх не е безперспективна. Но е необходим много голям късмет с времето, а и снежните и ледените условия по маршрута трябва да са подходящи” – обобщава Ралф Дуймович.
В заключение Ралф Дуймович и Дарек Залуски пожелават успех на останалите експедиции, която действат от юг, откъм Рупалската страна на масива. И завършват с новогодишното пожелание на урду "Hush raho!" – “Бъдете щастливи!”
Диамирската страна на Нанга Парбат
1 - Маршрутът на Кинсхофер (Kinshofer route) от 1962 г., оригиналната линия.
1a – линията, която се следва в последните години.
2 – Пътят на братята Меснер (Messner brothers route) от 1970 г. – слизането им по т. нар. Ребро на Мъмъри (Mummery Rib).
3 – Пътят на слизане на Меснер през 1978 г.
4 – Словенският маршрут от 2011 г. към горната част на югозападния гребен (Slovenian route) с маркирани места на биваците.
5 – Маршрутът на Меснер (Messner route) от 1978 г.
6 – Горната част от Маршрута на Шел (Schell route) от 1976 г. – от седлото Мацено (Mazeno Col) по Рупалската стена;
има различни варианти на Маршрута на Шел, между които е този на Роналд Наар (Ronald Naar) от 1981 г.,
траверсиращ по-високо и излизащ на заснежената част от югозападния гребен, вляво от най-високата точка,
достигната от словенците през 2011 г.
Източник: “The American Alpine Journal”
Снимка и скица: Вики Грошель, Ирена Мрак/ Viki Groselj, Irena Mrak
Австро-канадският маршрут на Гьошл-Русо (Austro-Canadian Route), както и незавършеният Маршрут на Меснер-Айзендле (Reinhold Messner-Hans-Peter Eisendle Route) вървят много по-вляво (извън обхвата на снимката); първият се свързва с горната част на Маршрута на Кинсхофер
Нанга Парбат от северозапад:
Източник:
http://intotherocks.splinder.com.
“През последните денонощия почти непрекъснато размишлявах дали си струва да се придвижвам из ледопада под двата огромни, надвиснали високо горе серака и да рискувам живота си заради този връх. Взимането на решение беше тежко. След детайлна преценка на рисковете, ние още веднъж тръгнахме нагоре по ледника, газейки дълбокия сняг. И тогава реших да се откажа от експедицията” – пише Ралф, който е бил подкрепен от полския си партньор Дариуш Залуски.
И продължава: "Очаквах определено ниво на риска при изкачването по Диамирската стена, особено по Маршрута на Меснер (това е много важно уточнение – Дуймович и Залуски в крайна сметка са избрали него, а не Маршрута на Кинсхофер – бел. пр.). Но се оказа, че този риск е толкова голям, че става неприемлив. И аз не искам да го поемам. Нещастието на К-2 през 2008 г., когато се отломи част от големия серак над кулоара, наречен Гърлото на бутилката (Bottle neck), беше един от тези многобройни случаи на лавини, които не могат да се предвидят. Тогава на К-2 загинаха 11 души”.
Двата серака над Маршрута на Меснер, с кръстчето е отбелязано мястото на депозита (5500 м),
с кръгчето – лагер 1 (4900 м)
Така, Ралф и Дарек решиха да не ходят под двата огромни серака, които са надвиснали над долната част на Маршрута на Меснер като Дамоклев меч. Двата са разположени така, че ако се откъртят, ще паднат върху мястото, през което по ирония на съдбата алпинистите трябва да преминават много пъти – при обработката на маршрута, на изкачване и слизане.
Двамата искат да ликвидират лагера на 4900 м утре и в следващите дни да напуснат базовия лагер. Те имат покана от готвача на експедицията да гостуват на семейството му в селцето Алиабад, разположено в долината Хунца.
"Трудно, диво и красиво приключение Макар че не осъществих мечтата си за зимно изкачване на Нанга Парбат, оценявам положително начинанието. Преживяхме чудесно, мразовито и истинско приключение. Идеята за експедиция в стил one push по Диамирската стена след предварителна аклиматизация на друг връх не е безперспективна. Но е необходим много голям късмет с времето, а и снежните и ледените условия по маршрута трябва да са подходящи” – обобщава Ралф Дуймович.
В заключение Ралф Дуймович и Дарек Залуски пожелават успех на останалите експедиции, която действат от юг, откъм Рупалската страна на масива. И завършват с новогодишното пожелание на урду "Hush raho!" – “Бъдете щастливи!”
Диамирската страна на Нанга Парбат
1 - Маршрутът на Кинсхофер (Kinshofer route) от 1962 г., оригиналната линия.
1a – линията, която се следва в последните години.
2 – Пътят на братята Меснер (Messner brothers route) от 1970 г. – слизането им по т. нар. Ребро на Мъмъри (Mummery Rib).
3 – Пътят на слизане на Меснер през 1978 г.
4 – Словенският маршрут от 2011 г. към горната част на югозападния гребен (Slovenian route) с маркирани места на биваците.
5 – Маршрутът на Меснер (Messner route) от 1978 г.
6 – Горната част от Маршрута на Шел (Schell route) от 1976 г. – от седлото Мацено (Mazeno Col) по Рупалската стена;
има различни варианти на Маршрута на Шел, между които е този на Роналд Наар (Ronald Naar) от 1981 г.,
траверсиращ по-високо и излизащ на заснежената част от югозападния гребен, вляво от най-високата точка,
достигната от словенците през 2011 г.
Източник: “The American Alpine Journal”
Снимка и скица: Вики Грошель, Ирена Мрак/ Viki Groselj, Irena Mrak
Австро-канадският маршрут на Гьошл-Русо (Austro-Canadian Route), както и незавършеният Маршрут на Меснер-Айзендле (Reinhold Messner-Hans-Peter Eisendle Route) вървят много по-вляво (извън обхвата на снимката); първият се свързва с горната част на Маршрута на Кинсхофер
Нанга Парбат от северозапад:
- с червената линия е отбелязан Австро-канадският маршрут на Гьошл-Русо (Austro-Canadian Route, Louis Rousseau Gerfried Göschl Route) по северозпадния контрафорс, 11 юли 2009 г.,
- със синята линия е маркиран опитът на Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Хуберт Меснер (Hubert Messner), Ханс-Петер Айзендле (Hans-Peter Eisendle) и Волфганг Томасет (Wolfgang Tomaseth) през 2000 г.,
- с жълтата линия е означен опитът на Симоне Моро (Simone Moro) и Жан-Кристоф Лафай (Jean-Chistopfe Lafaille) – Moro-Lafaille Route, 2003 г.,
- с оранжевата линия е очертан Маршрутът на Кинсхофер (Kinshofer Route), 1962 г.
Източник:
http://intotherocks.splinder.com.
Добави коментар