1712.2013
Корадо “Кора” Пеше (Corrado “Korra” Pesce) и Джеф Мерсие (Jeff Mercier) прокараха (по всяка вероятност) нов ледено-микстов маршрут по западната стена на Сас (Сасо) Пордои [Sass (Sasso) Pordoi] в Доломитите, който нарекоха “Ghost Dog” (WI6, XR/ M5/ 6a, 800 м).
Западната стена на Сасо (Сас) Пордои с линията “Ghost Dog”
Снимка: Корадо Пеше, Джеф Мерсие
Photo: Corrado Pesce, Jeff Mercier)
Двамата се появиха в Доломитите с намерението за нов маршрут на Лангкофел (Langkofel), който бяха набелязали, наблюдавайки предавания на интернет-камера. Трябваше да им помогне местният алпинист Андреа ди Донато (Andrea Di Donato). Но условията се оказаха неподходящи и те се насочиха към западната стена на Сасо Пордои, където ледени висулки очертаваха интересна линия. По-рано тя беше цел на няколко свръзки, но на базата на събраната информация бе установено, че най-високата достигната точка е се намира доста по-ниско от голямата тераса, която пресича западната стена.
На 3 декември Пеше, Мерсие и ди Донато тръгнаха по маршрута “Via Fedele”, за да видят какви са условията и за да изберат тактика за предстоящото изкатерване. След около 150 м оставиха депозит и слязоха в подножието с намерение да се върнат на следващия ден. На сутринта ди Донато се отказа от изкачването, което не обезсърчи останалите двама, въпреки че не познаваха масива. Пеше и Мерсие се изкачиха до оставения багаж още по тъмно и преди зазоряване преминаха няколко въжета, стигайки до първия лед.
Джеф Мерсие по време на изкачването по “Ghost Dog”
Снимка: Корадо Пеше, Джеф Мерсие
Photo: Corrado Pesce, Jeff Mercier)
45-метров участък натечен лед бе първото сериозно препятствие. Осигуряването беше възможно на два спита, останали от по-ранни опити. Следващото въже бе по ледена висулка, след което теренът бе лесен и позволяваше придвижване с взаимна осигуровка. От голямата тераса ги деляха две въжета и тогава започна надпреварата с времето.
Катерене по “Ghost Dog”
Снимка: Корадо Пеше, Джеф Мерсие
Photo: Corrado Pesce, Jeff Mercier)
Първите слънчеви лъчи нагряха леда около 11.00 часа и отгоре започна да се лее вода. По поредния 30-метров труден пасаж извън леда имаше ограничени възможности за осигуряване, но той отвори пътя към финалната 30-метрова ледена колона и терасите, пресичащи стената. След стигането до тях свръзката реши да остави на това място инвентара си и да се върне на следващия ден, за да довърши изкачването. Продължаването му при толкова силно слънчево греене и интензивно топене на леда бе твърде опасно. Темпото бе забавяно и от допълнителния комплект екипировка, оставен от ди Донато.
На следващия ден Пеше и Мерсие стигнаха със ски до горните тераси и преминаха последните 200 метра, които ги изведоха на върховото плато.
Западната стена на Сасо (Сас) Пордои с линията “Ghost Dog”
Снимка: Корадо Пеше, Джеф Мерсие
Photo: Corrado Pesce, Jeff Mercier)
Двамата се появиха в Доломитите с намерението за нов маршрут на Лангкофел (Langkofel), който бяха набелязали, наблюдавайки предавания на интернет-камера. Трябваше да им помогне местният алпинист Андреа ди Донато (Andrea Di Donato). Но условията се оказаха неподходящи и те се насочиха към западната стена на Сасо Пордои, където ледени висулки очертаваха интересна линия. По-рано тя беше цел на няколко свръзки, но на базата на събраната информация бе установено, че най-високата достигната точка е се намира доста по-ниско от голямата тераса, която пресича западната стена.
На 3 декември Пеше, Мерсие и ди Донато тръгнаха по маршрута “Via Fedele”, за да видят какви са условията и за да изберат тактика за предстоящото изкатерване. След около 150 м оставиха депозит и слязоха в подножието с намерение да се върнат на следващия ден. На сутринта ди Донато се отказа от изкачването, което не обезсърчи останалите двама, въпреки че не познаваха масива. Пеше и Мерсие се изкачиха до оставения багаж още по тъмно и преди зазоряване преминаха няколко въжета, стигайки до първия лед.
Джеф Мерсие по време на изкачването по “Ghost Dog”
Снимка: Корадо Пеше, Джеф Мерсие
Photo: Corrado Pesce, Jeff Mercier)
45-метров участък натечен лед бе първото сериозно препятствие. Осигуряването беше възможно на два спита, останали от по-ранни опити. Следващото въже бе по ледена висулка, след което теренът бе лесен и позволяваше придвижване с взаимна осигуровка. От голямата тераса ги деляха две въжета и тогава започна надпреварата с времето.
Катерене по “Ghost Dog”
Снимка: Корадо Пеше, Джеф Мерсие
Photo: Corrado Pesce, Jeff Mercier)
Първите слънчеви лъчи нагряха леда около 11.00 часа и отгоре започна да се лее вода. По поредния 30-метров труден пасаж извън леда имаше ограничени възможности за осигуряване, но той отвори пътя към финалната 30-метрова ледена колона и терасите, пресичащи стената. След стигането до тях свръзката реши да остави на това място инвентара си и да се върне на следващия ден, за да довърши изкачването. Продължаването му при толкова силно слънчево греене и интензивно топене на леда бе твърде опасно. Темпото бе забавяно и от допълнителния комплект екипировка, оставен от ди Донато.
На следващия ден Пеше и Мерсие стигнаха със ски до горните тераси и преминаха последните 200 метра, които ги изведоха на върховото плато.
Добави коментар