1212.2013
През август т. г. холандската свръзка Бас Висхер (Bas Visscher), Винсент Перин (Vincent Perrin) и Бас ван дер Смееде (Bas van der Smeede) прокара премиерния маршрут “Double Trouble” (TD-, AI4, 800 м) по югоизточната стена на върха Великата китайска стена (ок. 5120 м) в Централен Тян-Шан, на територията на Киргизстан, в близост до границата с Китай.
“Double Trouble” (TD-, AI4, 800 м) по югоизточната стена на
Великата китайска стена (ок. 5120 м)
Снимка: Еврар Ванденбом
Photo: Evrard Wendenbaum
Тримата бяха участници в по-голяма холандска група, която бе повече от месец в Киргизстан с намерение да прокара нови линии от изток на Великата китайска стена. Първият маршрут по източната стена на върха – “Border Control” – се появи през 2004 г. и бе дело на шотландците Пийт Бенсън (Pete Benson), Мат Холсенд (Matt Hallsand), Гай Робъртсън (Guy Robertson), Робин Томас (Robin Thomas) и Ес Тресайдър (Es Tressider). През 2011-а немската свръзка Инес Паперт (Ines Papert) и Волфганг Русегер (Wolfgang Russegger) прокара близо до него “Quantum of Solace”, но също както шотландците не успя да стигне до главния връх.
Върхът Великата китайска стена с маршрутите по него
Снимка: Бас ван дер Смееде
Photo: Bas van der Smeede
Холандците тръгнаха по стената в три отделни свръзки от по двама души с намерение да прокарат три отделни маршрута. Но стечението на различни обстоятелства доведе до ситуация, в която нагоре можеха да продължат обединените в нова свръзка Смееде, Перин и Висхер. Те избраха линия по югоизточната стена, която им се стори идеална за изкачване в алпийски стил.
Те го започнаха в 05.00 часа сутринта на 16 август т. г. След преодоляването на бергшрунда започнаха катерене по ледени жлебове с максимален наклон до 80 градуса (на един 10-метров пасаж). Горната част на стената не беше много стръмна, но снегът не бе свързан с повърхността и бе крайно несигурен и опасен. Предвърховият гребен бе покрит с множество огромни снежни козирки. На този почти хоризонтален участък те не можаха да установят дали са най-високата му точка. Но при съществуващите условия решиха, че продължаването по него е смъртно опасно.
Според Бас ван дер Смееде, главният връх се е намирал на около 40 метра, но стигането до него по отрупания с козирки гребен би отнело най-малко половин ден. Тримата холандци преминаха 800-те метра до подножието, използвайки прибори на Абалаков.
“Double Trouble” (TD-, AI4, 800 м) по югоизточната стена на
Великата китайска стена (ок. 5120 м)
Снимка: Еврар Ванденбом
Photo: Evrard Wendenbaum
Тримата бяха участници в по-голяма холандска група, която бе повече от месец в Киргизстан с намерение да прокара нови линии от изток на Великата китайска стена. Първият маршрут по източната стена на върха – “Border Control” – се появи през 2004 г. и бе дело на шотландците Пийт Бенсън (Pete Benson), Мат Холсенд (Matt Hallsand), Гай Робъртсън (Guy Robertson), Робин Томас (Robin Thomas) и Ес Тресайдър (Es Tressider). През 2011-а немската свръзка Инес Паперт (Ines Papert) и Волфганг Русегер (Wolfgang Russegger) прокара близо до него “Quantum of Solace”, но също както шотландците не успя да стигне до главния връх.
Върхът Великата китайска стена с маршрутите по него
Снимка: Бас ван дер Смееде
Photo: Bas van der Smeede
Холандците тръгнаха по стената в три отделни свръзки от по двама души с намерение да прокарат три отделни маршрута. Но стечението на различни обстоятелства доведе до ситуация, в която нагоре можеха да продължат обединените в нова свръзка Смееде, Перин и Висхер. Те избраха линия по югоизточната стена, която им се стори идеална за изкачване в алпийски стил.
Те го започнаха в 05.00 часа сутринта на 16 август т. г. След преодоляването на бергшрунда започнаха катерене по ледени жлебове с максимален наклон до 80 градуса (на един 10-метров пасаж). Горната част на стената не беше много стръмна, но снегът не бе свързан с повърхността и бе крайно несигурен и опасен. Предвърховият гребен бе покрит с множество огромни снежни козирки. На този почти хоризонтален участък те не можаха да установят дали са най-високата му точка. Но при съществуващите условия решиха, че продължаването по него е смъртно опасно.
Според Бас ван дер Смееде, главният връх се е намирал на около 40 метра, но стигането до него по отрупания с козирки гребен би отнело най-малко половин ден. Тримата холандци преминаха 800-те метра до подножието, използвайки прибори на Абалаков.
Добави коментар