0412.2013
От офиса на мис Елизабет Хоули (Elizabeth Hawley) дойде информация, че детайлният анализ на топографията на района и на отчета на френската експедиция от 1960 г. посочва, че все пак германката Инес Паперт (Ines Papert) е първият човек, изкачил Бигпхера Го Шар (Bighphera Go Shar).
Изявлението бе направено не от достолепната хималайска експертка, която през ноември навърши 90 г., а от нейната най-близка сътрудничка – немската журналистка Били Бийрлинг (Billi Bierling).

Инес Паперт
Масивът Бигпхера Го Шар се състои от два върха, означени с непалските определения Шар (Shar) – Източен, и Нуп (Nup) – Западен. Разстоянието между двата по права линия е около 1800 м. И двата имат и други имена, произхождащи от долината Ликху Кхола (Likhu Khola), простираща се южно от масива. Така, Бигпхера Го Шар се нарича и Ликху Чули-1 (Likhu Chuli I, 6730 м), а Бигпхера Го Нуп – Ликху Чули-2 (Likhu Chuli, II 6666 м).

Масивът Бигпхера Го (Bigphera Go) или Ликху Чули (Likhu Chuli) от Google Earth
И действително – гледайки масива Бигпхера Го от долината Ролвалинг, можем да забележим, че западният гребен, по който на 21 октомври 1960 г. се изкачват участниците във френската експедиция начело с Робер Сандо (Robert Sandoz) – госпожа Сесил Барбеза (Cécile Barbezat) и шерпът Наванг Дорджи (Nawang Dorje), извежда на по-ниския Бигпхера Го Нуп. А тази грешка отдавна е фигурирала в базата данни на Елизабет Хоули и отначало заблуди и самата Инес Паперт.

Маршрутът на изкачване на Инес Паперт
Снимка: Томас Зенф/ visualimpact.ch
Photo: Thomas Senf/ visualimpact.ch
Изявлението бе направено не от достолепната хималайска експертка, която през ноември навърши 90 г., а от нейната най-близка сътрудничка – немската журналистка Били Бийрлинг (Billi Bierling).

Инес Паперт
Масивът Бигпхера Го Шар се състои от два върха, означени с непалските определения Шар (Shar) – Източен, и Нуп (Nup) – Западен. Разстоянието между двата по права линия е около 1800 м. И двата имат и други имена, произхождащи от долината Ликху Кхола (Likhu Khola), простираща се южно от масива. Така, Бигпхера Го Шар се нарича и Ликху Чули-1 (Likhu Chuli I, 6730 м), а Бигпхера Го Нуп – Ликху Чули-2 (Likhu Chuli, II 6666 м).

Масивът Бигпхера Го (Bigphera Go) или Ликху Чули (Likhu Chuli) от Google Earth
И действително – гледайки масива Бигпхера Го от долината Ролвалинг, можем да забележим, че западният гребен, по който на 21 октомври 1960 г. се изкачват участниците във френската експедиция начело с Робер Сандо (Robert Sandoz) – госпожа Сесил Барбеза (Cécile Barbezat) и шерпът Наванг Дорджи (Nawang Dorje), извежда на по-ниския Бигпхера Го Нуп. А тази грешка отдавна е фигурирала в базата данни на Елизабет Хоули и отначало заблуди и самата Инес Паперт.

Маршрутът на изкачване на Инес Паперт
Снимка: Томас Зенф/ visualimpact.ch
Photo: Thomas Senf/ visualimpact.ch
Добави коментар