0312.2013
Излизащият почти 200 години известен британски всекидневник “Гардиън” (“The Guardian”) преди няколко дни помести статия, която предизвика сензация с новите данни около тайнственото изчезване на Джордж Мелъри (George Mallory) и Андрю Ървин (Andrew Irvine) на Еверест през 1924 г*.
Британската експедиция на Еверест през 1924 г.,
прави отляво надясно са Ървин, Мелъри и
Едуард Феликс Нортън (Edward Felix Norton,
21 февруари 1884 г. – 3 ноември 1954 г.)
Франсис Сидни Смит (Francis Sydney Smythe), известен повече като Франк Смит (Frank Smythe), е един от пионерите на британския хималаизъм, природоизпитател и писател. В Алпите е съавтор на два славни маршрута – “Sentinelle Rouge” (1927 г.) и “Major” (1928 г.). Участник е в няколко важни хималайски експедиции в периода 1930-1938 г. На 21 юни 1931 г. прави първото изкачване на Камет (Kamet, 7756 м) в Гархвалските Хималаи [с Ерик Ърл Шиптън (Eric Earle Shipton, 1 август 1907 г. – 28 март 1977 г.), Ромили Лисл Холдсуърт (Romilly Lisle Holdsworth, 25 февруари 1899 г. – 20 юни 1976 г.) и шерпа Лева (Lewa Sherpa)] – най-високия изкачен връх в света до 29 август 1936 г. когато на Главния връх на Нанда Деви (Nanda Devi, 7816 м) стъпват Ноуъл Юърт Оудъл (Noel Ewart Odell, 25 декември 1890 г. – 21 февруари 1987 г.) и Харолд Уилям “Бил” Тилмън (Harold William "Bill" Tilman, 14 февруари 1898 –1977 г.). Франк Смит щурмува безуспешно Еверест (8848 м) и Кангчендзьонга (8586 м).
Франк С. Смит
Снимка/ photo: franksmythe.co.uk
През 1933 г. по склоновете на Еверест Смит след самотно изкачване стига до 8570 м, като изравнява височинното постижения на Едуард Нортън от 1924 г. и представляващо световен рекорд в периода до Втората световна война. До почти същата височина два дни по-рано стигат Пърси Уин Харис (Percy Wyn Harris, 24 август 1903 г. – 25 февруари 1979 г.) и Лоурънс Рикард Уеджър, известен като Бил Уеджър (Lawrence Rickard Wager, Bill Wager, 5 февруари 1904 г. – 20 ноември 1965 г.) и на 20 метра под североизточния гребен намират ледокопа на Ървин.
Джордж Мелъри и Андрю Ървин
През пролетта на 1936 г. Франк Смит отново е на Еверест. Този път в състава на експедиция начело с Хю Рътледж (Hugh Ruttledge, 24 октомври 1884 г. – 7 ноември 1961 г.). Това е типична тежка експедиция, в духа на тогавашното време – екип от 12 “сахиби” (бели алпинисти) и 60 шерпи, между които е Тензинг Норгей. Но те се сблъскват с необикновено трудни условия – това е сезон, в който няма преход между зимата и идването на мусона.
Базовият лагер е организиран на 24 април, лагер 4 (7066 м) на Северното седло се появява на 13 май. И това е почти всичко, което експедицията успява да направи. Непрекъснатите снеговалежи правят източните склонове на Северното седло толкова лавиноопасни, че алпинистите правят опити да стигнат до него от запад.
Франк Смит атакува Еверест още веднъж – през 1938 г., с лека 7-членна експедиция под ръководството на Бил Тилмън. След организиране на лагер 6 (8300 м) англичаните правят два опита да стигнат до върха – Ерик Шиптън и Франк Смит на 9 юни и Питър Лойд (Peter Lloyd, 26 юни 1907 г. – 11 април 2003 г.) и Бил Тилмън на 11 юни. Това е последната експедиция на Еверест преди Втората световна война.
Франк Смит почива от малария през 1949 г. в Делхи, малко преди своя 49-ти рожден ден. Неговият син Тони Смит (Tony Smythe) написа и публикува наскоро биографията му “Моят баща Франк” (“My Father Frank”).
Обложката на книгата“My Father Frank”
В нея той твърди, че в дневниците на баща си е намерил записка, свидетелстваща за това, че Франк Смит е намерил тялото на Мелъри през 1936 г., т. е. цели 63 години преди “откриването” му от Конрад Анкер (Conrad Anker, в рамките на американска експедиция начело с Ерик Саймънсън). Това е фрагмент от писмо, писано през 1937 г., и адресирано до Едуард Нортън, който поема ръководството на експедицията през 1924 г. след разболяването на Чарлз Гренвил Бруус (Charles Granville Bruce, 7 април 1886 г. – 12 юли 1939 г.). Смит пише, че с мощен далекоглед е изучавал района от стената, в който е бил намерен ледокопът на Ървин. И открил нещо, приличащо на човешки останки: “През миналата година наблюдавах стената от базовия лагер – четем в писмото – когато видях нещо необикновено в кулоара под покритата с ронляк площадка. Разбира се, то беше малко и незначително, но аз имам силно зрение и дори не допуснах, че това е скала. Този обект беше точно под мястото, от което Мелъри и Ървин са паднали и са се свлекли по ронливия склон”.
Тялото на Мелъри, намерено през 1999 г.
Въпреки че Франк Смит написва няколко книги, в нито една не споменава за резултата от своите наблюдения. От дневника му става ясно, че по настояване на Нортън той решил да държи в тайна своето откритие. И като истински британски джентълмен изпълнява даденото обещание.
---------------------------------
* На 8 юни 1924 г. Джордж Лей Мелъри и Андрю Ървин тръгват към върха с тежките кислородни бутилки на гръб, което Мелъри коментира така: “Тези проклети самари за катерене”. За съжаление никога не се връщат. Този ден техният колега Ноуъл Оудъл стига до лагер 5 и малко над него без кислород. Гребенът е скрит от мъгли, но няма вятър. Умерено студено е. По небето няма облаци. Около 12.30 часа мъглите за малко се разкъсват и на Оудъл се сторва, че вижда две движещи се нагоре малки фигурки върху снежно поле.
За съжаление му е трудно да установи дали в този момент алпинистите са намирали над Първото (между 27 890 – 28 000 фута, ок. 8500 м), или над Второто стъпало (28 140 – 28 300 фута, около 8625 м), защото мъглите бързо ги скриват от погледа му. Несигурното свидетелство на Оудъл е последното за съдбата на свръзката по време на нейната героична атака, от която не връща. Във 14.00 часа Оудъл слиза в лагер 4 и чака заедно с Джон де Виър Хазъд. След два дни Оудъл отново сам стига до лагер 6 и прекарва там два часа в търсене на следи от изчезналите си другари. Той намира палатката така, както я е оставил на 8 юни…
По този начин се ражда една от най-големите загадки в световния алпинизъм, която намира частично обяснение на 1 май 1999 г., когато живеещият от дълги години в САЩ немски алпинист Конрад Анкер, участник в американска експедиция под ръководството на Ерик Саймънсън, намира добре запазеното тяло на Мелъри на 26 760 фута или ок. 8155 м. Хистологични проби, ДНК-анализ и изследвания на всички материали потвърждават, че това е Мелъри. Снимките на загиналия герой обикалят световните медии. Но избухва невероятен скандал, в който най-големите авторитети в света осъждат преследването на сензации за сметка на грубото погазване на всякакви морални норми.
Британската експедиция на Еверест през 1924 г.,
прави отляво надясно са Ървин, Мелъри и
Едуард Феликс Нортън (Edward Felix Norton,
21 февруари 1884 г. – 3 ноември 1954 г.)
Франсис Сидни Смит (Francis Sydney Smythe), известен повече като Франк Смит (Frank Smythe), е един от пионерите на британския хималаизъм, природоизпитател и писател. В Алпите е съавтор на два славни маршрута – “Sentinelle Rouge” (1927 г.) и “Major” (1928 г.). Участник е в няколко важни хималайски експедиции в периода 1930-1938 г. На 21 юни 1931 г. прави първото изкачване на Камет (Kamet, 7756 м) в Гархвалските Хималаи [с Ерик Ърл Шиптън (Eric Earle Shipton, 1 август 1907 г. – 28 март 1977 г.), Ромили Лисл Холдсуърт (Romilly Lisle Holdsworth, 25 февруари 1899 г. – 20 юни 1976 г.) и шерпа Лева (Lewa Sherpa)] – най-високия изкачен връх в света до 29 август 1936 г. когато на Главния връх на Нанда Деви (Nanda Devi, 7816 м) стъпват Ноуъл Юърт Оудъл (Noel Ewart Odell, 25 декември 1890 г. – 21 февруари 1987 г.) и Харолд Уилям “Бил” Тилмън (Harold William "Bill" Tilman, 14 февруари 1898 –1977 г.). Франк Смит щурмува безуспешно Еверест (8848 м) и Кангчендзьонга (8586 м).
Франк С. Смит
Снимка/ photo: franksmythe.co.uk
През 1933 г. по склоновете на Еверест Смит след самотно изкачване стига до 8570 м, като изравнява височинното постижения на Едуард Нортън от 1924 г. и представляващо световен рекорд в периода до Втората световна война. До почти същата височина два дни по-рано стигат Пърси Уин Харис (Percy Wyn Harris, 24 август 1903 г. – 25 февруари 1979 г.) и Лоурънс Рикард Уеджър, известен като Бил Уеджър (Lawrence Rickard Wager, Bill Wager, 5 февруари 1904 г. – 20 ноември 1965 г.) и на 20 метра под североизточния гребен намират ледокопа на Ървин.
Джордж Мелъри и Андрю Ървин
През пролетта на 1936 г. Франк Смит отново е на Еверест. Този път в състава на експедиция начело с Хю Рътледж (Hugh Ruttledge, 24 октомври 1884 г. – 7 ноември 1961 г.). Това е типична тежка експедиция, в духа на тогавашното време – екип от 12 “сахиби” (бели алпинисти) и 60 шерпи, между които е Тензинг Норгей. Но те се сблъскват с необикновено трудни условия – това е сезон, в който няма преход между зимата и идването на мусона.
Базовият лагер е организиран на 24 април, лагер 4 (7066 м) на Северното седло се появява на 13 май. И това е почти всичко, което експедицията успява да направи. Непрекъснатите снеговалежи правят източните склонове на Северното седло толкова лавиноопасни, че алпинистите правят опити да стигнат до него от запад.
Франк Смит атакува Еверест още веднъж – през 1938 г., с лека 7-членна експедиция под ръководството на Бил Тилмън. След организиране на лагер 6 (8300 м) англичаните правят два опита да стигнат до върха – Ерик Шиптън и Франк Смит на 9 юни и Питър Лойд (Peter Lloyd, 26 юни 1907 г. – 11 април 2003 г.) и Бил Тилмън на 11 юни. Това е последната експедиция на Еверест преди Втората световна война.
Франк Смит почива от малария през 1949 г. в Делхи, малко преди своя 49-ти рожден ден. Неговият син Тони Смит (Tony Smythe) написа и публикува наскоро биографията му “Моят баща Франк” (“My Father Frank”).
Обложката на книгата“My Father Frank”
В нея той твърди, че в дневниците на баща си е намерил записка, свидетелстваща за това, че Франк Смит е намерил тялото на Мелъри през 1936 г., т. е. цели 63 години преди “откриването” му от Конрад Анкер (Conrad Anker, в рамките на американска експедиция начело с Ерик Саймънсън). Това е фрагмент от писмо, писано през 1937 г., и адресирано до Едуард Нортън, който поема ръководството на експедицията през 1924 г. след разболяването на Чарлз Гренвил Бруус (Charles Granville Bruce, 7 април 1886 г. – 12 юли 1939 г.). Смит пише, че с мощен далекоглед е изучавал района от стената, в който е бил намерен ледокопът на Ървин. И открил нещо, приличащо на човешки останки: “През миналата година наблюдавах стената от базовия лагер – четем в писмото – когато видях нещо необикновено в кулоара под покритата с ронляк площадка. Разбира се, то беше малко и незначително, но аз имам силно зрение и дори не допуснах, че това е скала. Този обект беше точно под мястото, от което Мелъри и Ървин са паднали и са се свлекли по ронливия склон”.
Тялото на Мелъри, намерено през 1999 г.
Въпреки че Франк Смит написва няколко книги, в нито една не споменава за резултата от своите наблюдения. От дневника му става ясно, че по настояване на Нортън той решил да държи в тайна своето откритие. И като истински британски джентълмен изпълнява даденото обещание.
---------------------------------
* На 8 юни 1924 г. Джордж Лей Мелъри и Андрю Ървин тръгват към върха с тежките кислородни бутилки на гръб, което Мелъри коментира така: “Тези проклети самари за катерене”. За съжаление никога не се връщат. Този ден техният колега Ноуъл Оудъл стига до лагер 5 и малко над него без кислород. Гребенът е скрит от мъгли, но няма вятър. Умерено студено е. По небето няма облаци. Около 12.30 часа мъглите за малко се разкъсват и на Оудъл се сторва, че вижда две движещи се нагоре малки фигурки върху снежно поле.
За съжаление му е трудно да установи дали в този момент алпинистите са намирали над Първото (между 27 890 – 28 000 фута, ок. 8500 м), или над Второто стъпало (28 140 – 28 300 фута, около 8625 м), защото мъглите бързо ги скриват от погледа му. Несигурното свидетелство на Оудъл е последното за съдбата на свръзката по време на нейната героична атака, от която не връща. Във 14.00 часа Оудъл слиза в лагер 4 и чака заедно с Джон де Виър Хазъд. След два дни Оудъл отново сам стига до лагер 6 и прекарва там два часа в търсене на следи от изчезналите си другари. Той намира палатката така, както я е оставил на 8 юни…
По този начин се ражда една от най-големите загадки в световния алпинизъм, която намира частично обяснение на 1 май 1999 г., когато живеещият от дълги години в САЩ немски алпинист Конрад Анкер, участник в американска експедиция под ръководството на Ерик Саймънсън, намира добре запазеното тяло на Мелъри на 26 760 фута или ок. 8155 м. Хистологични проби, ДНК-анализ и изследвания на всички материали потвърждават, че това е Мелъри. Снимките на загиналия герой обикалят световните медии. Но избухва невероятен скандал, в който най-големите авторитети в света осъждат преследването на сензации за сметка на грубото погазване на всякакви морални норми.
Добави коментар