Шестхилядникът Бипхера Го Шар или Ликху Чули-1 (Biphera Go Shar, Likhu Chuli I, 6730 или 6718 м) орографично е част от групата Ролвалинг Химал в Непалските Хималаи, макар най-лесният подход към него да е от района Соло Кхумбу.

Разположен е в хребета, който се простира меридионално на юг от долината Ролвалинг. На север от Бипхера Го Шар тръгва гребен, в който се намират известните шестхилядници Парчамо (Parchamo, 6273 м), Тенги Раги Тау (Tengi Ragi Tau, 6943 м) и стрелистият Драгнаг Ри (Dragnag Ri, 6801 м).
 

Поглед от Тхенгпо (Thengpo) – последното селце преди
превала Траши Лабтса (Trashi Labtsa), към северната
стена на Бипхера Го Шар
Снимка: Януш Курчаб
Photo: Janusz Kurczab
 
Бипхера Го Шар е изкачен преди 53 години – на 21 октомври 1960 г. от френска експедиция под ръководството на Робер Сандо (Robert Sandoz). Французите преодоляват стръмния и труден западен гребен, от страната на ледника Тракардинг (Trakarding).
 
Инес Паперт, която е известна главно със своите постижения в областта на катеренето по лед и с изкачвания в планини от алпийски тип, този път си постави значително по-висока цел. През есента на 2013 г. заедно с Томас Зенф (Thomas Senf) възнамеряваха да пробват силите си по северната стена на Тенгкангпоче (Tengkangpoche, 6499 м). Но по неизвестни засега причини промениха плана си и решиха да атакуват девствената 1500-метрова скално-ледена северна стена на Бипхера Го Шар.
 
Двамата тръгнаха по нея на 11 ноември т. г. в алпийски стил, по времето, когато всички други алпинисти бяха напуснали района. Студът и вятърът на моменти ставаха непоносими. На третия ден от изкачването се появиха симптоми на измръзване на пръстите на краката на Томас и той се отказа от стигането до върха. Инес Паперт се добра до него сама на 13 ноември 2013 г.
 

Инес Паперт на Бипхера Го Шар
Снимка/ photo: facebook.com-inespapert
 
“Това бе едно от най-мразовитите изкатервания в живота ми” – написа 39-годишната германка, обещавайки още подробности на сайта си в близко време.