1111.2013
На 23 октомври т. г. френските алпинисти Матийо Дьотри (Mathieu Detrie), Пиер Лабр (Pierre Labbre), Матийо Менадие (Mathieu Maynadier) и Жером Пара (Jerome Para), участници в експедицията “PAMALADE” (акроним от първите срички на фамилиите им), завършиха новия си маршрут по южната стена на Гауришанкар (Gaurishankar, 7134 м) в Непалските Хималаи.
Южната стена на Гауришанкар с маршрута и биваците на французите
Снимка/ photo: summitpost.org
Това бе първо решаване на проблема след многократни опити досега, между които са този на отличната немска свръзка Щефан Гловач (Stefan Glowacz) и Давид Гьотлер (David Göttler) през пролетта на 2011 г. и на поляците Михал Крул (Michał Król), Анджей Соколовски (Andrzej Sokołowski) и Пшемисслав Вуйчик (Przemysław Wójcik) през есента на същата година (до 6070 м). Полски е и един от най-ранните опити – през пролетта на 1983 г. Той е дело на Тадеуш Прайзнер (Tadeusz Preyzner) с трима партньори (до около 6000 м).
През есента на 1983-та словенците (тогава представители на несъществуващата днес Съюзна федеративна република Югославия, СФРЮ) Славко Цанкар (Slavko Cankar), Смилян Смодиш (Smilian Smodiš), Боян Шрот (Bojan Šrot), Франц Попевник (Franz Popevnik) и Йоже Зупан (Jože Zupan) преминават лявата част на южната стена и излизат на югозападния гребен и по-нататък, по маршрута на Питър Бордмън (Peter Boardman) от 1979 г., стигат до Южния връх. Но това не е решение на същинския проблем.
Тазгодишната френска експедиция организира базовия си лагер на 23 септември. След период на аклиматизация започна изчакване на прозорец хубаво време за атака в алпийски стил. Подходящият момент като че ли дойде на 17 октомври, но малко след това времето се развали отново и предизвика връщане. И точно когато в редиците започна да се прокрадва униние, пристигна съобщение за очакван период на добри метеорологични условия.
Новото тръгване по стената бе на 21 октомври, само седмица преди крайния срок на разрешението. Но на 23 октомври четиримата завършиха маршрута си, който бе наречен “Peine Prolongée” (ED, WI5+, M5 A1).
По Южната стена на Гауришанкар
Снимка/ photo: Gaurishankar Project 2013
В горната част на стената
Снимка/ photo: Gaurishankar Project 2013
Тук възниква закономерният въпрос: били ли са французите на самия връх? Такава информация липсва в досегашните им публикации. А тя е съществена. Южната стена излиза на огромно плато и дори до Южния връх (7010 м) е твърде далеко. А от Южния до Главния връх има дълъг и труден гребен.
Гауришанкар и Ролвалинг с Шиша Пангма на хоризонта, март 2011 г.
Снимка: Гарон Корис
Photo: Garon Coriz
На страницата на американското списание “Alpinist” се появи собствена информация, че французите са стигнали само до най-високата точка на стената и не са били на нито един от върховете. А това е важно, защото Гауришанкар е един от най-непристъпните върхове Непалските Хималаи и досега има само три изкачвания.
“Pamalade Team” след завършването на маршрута
Снимка/ photo: Gaurishankar Project 2013
***
В периода от 1965 до 1979 г. районът на върха бе затворен от непалските власти поради близостта му с китайската граница. Отворен бе през 1979 г., но единствено за смесени експедиции (с участие на непалци). Така, през пролетта на 1979 г. Гауришанкар бе изкачен от първи опит. Изтъкнатият американски алпинист Джон Роскели (John F. C. Roskelley) и шерпът Дорджи (Dorje Sherpa) стигнаха до него, преодолявайки трудната му западна стена. Ръководители на екипа бяха Уилям А. Рийд (William A. Read) и шерпът Пертемба (Pertemba Sherpa). Така бяха изпълнени всички условия на непалските власти, в това число за еднакъв брой чужденци и непалци на върха.
През същата 1979 г. британско-непалска експедиция премина трудния югозападен гребен на Южния връх (7010 м, първо изкачване). На 8 септември до него стигнаха англичаните Джон Бари (John Barry), Питър Бордмън (Peter Boardman, ръководител) и Тим Лийч (Tim Leach), швейцарецът Ги Нейтар (Guy Neithardt) и шерпът Пемба Лама (Szerpa Pemba Lama Sherpa). Но те се отказаха от продължаване на пътя до Главния връх по дългия и опасен гребен.
Второто изкачване на Главния връх по частично нов маршрут по югозападната му стена бе направено през пролетта на 1984 г. от американеца Уаймън Кълбрет (Wyman Culbreth) и шерпът Анг Ками (Ang Kami Sherpa). Третото (едновременно с това и първо зимно) бе дело на южнокорееца Чои Хан-Джо (Choi Han-Jo) и споменатия Анг Ками на 16 януари 1986 г., които повториха маршрута отпреди две години.
Южната стена на Гауришанкар с маршрута и биваците на французите
Снимка/ photo: summitpost.org
Това бе първо решаване на проблема след многократни опити досега, между които са този на отличната немска свръзка Щефан Гловач (Stefan Glowacz) и Давид Гьотлер (David Göttler) през пролетта на 2011 г. и на поляците Михал Крул (Michał Król), Анджей Соколовски (Andrzej Sokołowski) и Пшемисслав Вуйчик (Przemysław Wójcik) през есента на същата година (до 6070 м). Полски е и един от най-ранните опити – през пролетта на 1983 г. Той е дело на Тадеуш Прайзнер (Tadeusz Preyzner) с трима партньори (до около 6000 м).
През есента на 1983-та словенците (тогава представители на несъществуващата днес Съюзна федеративна република Югославия, СФРЮ) Славко Цанкар (Slavko Cankar), Смилян Смодиш (Smilian Smodiš), Боян Шрот (Bojan Šrot), Франц Попевник (Franz Popevnik) и Йоже Зупан (Jože Zupan) преминават лявата част на южната стена и излизат на югозападния гребен и по-нататък, по маршрута на Питър Бордмън (Peter Boardman) от 1979 г., стигат до Южния връх. Но това не е решение на същинския проблем.
Тазгодишната френска експедиция организира базовия си лагер на 23 септември. След период на аклиматизация започна изчакване на прозорец хубаво време за атака в алпийски стил. Подходящият момент като че ли дойде на 17 октомври, но малко след това времето се развали отново и предизвика връщане. И точно когато в редиците започна да се прокрадва униние, пристигна съобщение за очакван период на добри метеорологични условия.
Новото тръгване по стената бе на 21 октомври, само седмица преди крайния срок на разрешението. Но на 23 октомври четиримата завършиха маршрута си, който бе наречен “Peine Prolongée” (ED, WI5+, M5 A1).
По Южната стена на Гауришанкар
Снимка/ photo: Gaurishankar Project 2013
В горната част на стената
Снимка/ photo: Gaurishankar Project 2013
Тук възниква закономерният въпрос: били ли са французите на самия връх? Такава информация липсва в досегашните им публикации. А тя е съществена. Южната стена излиза на огромно плато и дори до Южния връх (7010 м) е твърде далеко. А от Южния до Главния връх има дълъг и труден гребен.
Гауришанкар и Ролвалинг с Шиша Пангма на хоризонта, март 2011 г.
Снимка: Гарон Корис
Photo: Garon Coriz
На страницата на американското списание “Alpinist” се появи собствена информация, че французите са стигнали само до най-високата точка на стената и не са били на нито един от върховете. А това е важно, защото Гауришанкар е един от най-непристъпните върхове Непалските Хималаи и досега има само три изкачвания.
“Pamalade Team” след завършването на маршрута
Снимка/ photo: Gaurishankar Project 2013
***
В периода от 1965 до 1979 г. районът на върха бе затворен от непалските власти поради близостта му с китайската граница. Отворен бе през 1979 г., но единствено за смесени експедиции (с участие на непалци). Така, през пролетта на 1979 г. Гауришанкар бе изкачен от първи опит. Изтъкнатият американски алпинист Джон Роскели (John F. C. Roskelley) и шерпът Дорджи (Dorje Sherpa) стигнаха до него, преодолявайки трудната му западна стена. Ръководители на екипа бяха Уилям А. Рийд (William A. Read) и шерпът Пертемба (Pertemba Sherpa). Така бяха изпълнени всички условия на непалските власти, в това число за еднакъв брой чужденци и непалци на върха.
През същата 1979 г. британско-непалска експедиция премина трудния югозападен гребен на Южния връх (7010 м, първо изкачване). На 8 септември до него стигнаха англичаните Джон Бари (John Barry), Питър Бордмън (Peter Boardman, ръководител) и Тим Лийч (Tim Leach), швейцарецът Ги Нейтар (Guy Neithardt) и шерпът Пемба Лама (Szerpa Pemba Lama Sherpa). Но те се отказаха от продължаване на пътя до Главния връх по дългия и опасен гребен.
Второто изкачване на Главния връх по частично нов маршрут по югозападната му стена бе направено през пролетта на 1984 г. от американеца Уаймън Кълбрет (Wyman Culbreth) и шерпът Анг Ками (Ang Kami Sherpa). Третото (едновременно с това и първо зимно) бе дело на южнокорееца Чои Хан-Джо (Choi Han-Jo) и споменатия Анг Ками на 16 януари 1986 г., които повториха маршрута отпреди две години.
Добави коментар