3010.2013
С успех завърши експедицията на реномираната френска свръзка Яник Грациани (Yannick Graziani) и Стефан Беноа (Stéphane Benoist) на Анапурна (8091 м). Както е известно, двамата са гидове и имат в актива си редица успехи.
Между тях е първото изкачване на Северния връх н Чомо Льонцо (Chomo Lönzo North, 7200 м) през 2005 r. През 2003 и 2008 г. Стефан е автор на два нови маршрута на Тхалай Сагар (Thalay Sagar, 6904 м) и Нупце (Nuptse, 7861 м) – и двата номинирани за наградата “Златния пикел”. Яник през 2007 и 2009 г. направи забележителни изкачвания на Пумари Чиш (Pumari Chhish, 7350 м) и Немджунг (Nemjung, 7140 м).
Този път тяхна цел беше Южната стена на Анапурна, по която бях правили опит през 2010 г. Тогава атакуваха неповторения Японски маршрут от 1981 г., но след четири дни усилия бяха принудени да се откажат на 6800 м заради влошаване на времето.,
Яник и Стефан в базовия лагер под Южната стена на
Анапурна през 2010 г.
Базовият им лагер се появи на 30 септември т. г. Аклиматизация бе направена чрез изкачвания на два безименни върха с височина 6100 и 6500 м от обкръжението на Светилището на Анапурна. На 17 септември двамата тръгнаха по стената с намерение да довършат маршрута, започнат от сънародниците им Пиер Бежен (Pierre Beghin) и Жан-Кристоф Лафай (Jean-Christophe Lafaille) през 1992 г. По-голяма част от него седмица по-рано бе премината от Ули Щек ((Ueli Steck), който във финалната част се отклони малко вляво.
Първият им бивак бе на 6100 м, вторият – 6550 м. През целия ден на 19 септември французите почиваха пред атаката на headwall-а – най-трудната технически част от маршрута. Тя се оказа по-непристъпна от очакваното – след още три дни, на 23 септември, алпинистите бяха все още на 7700 м. Но кураж им даде доброто време с много слаб вятър. Продължавайки изкачването, свръзката стигна до върха в ранните часове на 24 септември.
Яник Грацини се приближава до headwall-а през 2010 г.
Все още ням потвърждение дали Грациани и Беноа са повторили пътя на Щек, или са продължили право нагоре, опитвайки се да изкатерят линията, започната при опита през 1992 г., завършил с фатално падане на Пиер Бежен.
Между тях е първото изкачване на Северния връх н Чомо Льонцо (Chomo Lönzo North, 7200 м) през 2005 r. През 2003 и 2008 г. Стефан е автор на два нови маршрута на Тхалай Сагар (Thalay Sagar, 6904 м) и Нупце (Nuptse, 7861 м) – и двата номинирани за наградата “Златния пикел”. Яник през 2007 и 2009 г. направи забележителни изкачвания на Пумари Чиш (Pumari Chhish, 7350 м) и Немджунг (Nemjung, 7140 м).
Този път тяхна цел беше Южната стена на Анапурна, по която бях правили опит през 2010 г. Тогава атакуваха неповторения Японски маршрут от 1981 г., но след четири дни усилия бяха принудени да се откажат на 6800 м заради влошаване на времето.,
Яник и Стефан в базовия лагер под Южната стена на
Анапурна през 2010 г.
Базовият им лагер се появи на 30 септември т. г. Аклиматизация бе направена чрез изкачвания на два безименни върха с височина 6100 и 6500 м от обкръжението на Светилището на Анапурна. На 17 септември двамата тръгнаха по стената с намерение да довършат маршрута, започнат от сънародниците им Пиер Бежен (Pierre Beghin) и Жан-Кристоф Лафай (Jean-Christophe Lafaille) през 1992 г. По-голяма част от него седмица по-рано бе премината от Ули Щек ((Ueli Steck), който във финалната част се отклони малко вляво.
Първият им бивак бе на 6100 м, вторият – 6550 м. През целия ден на 19 септември французите почиваха пред атаката на headwall-а – най-трудната технически част от маршрута. Тя се оказа по-непристъпна от очакваното – след още три дни, на 23 септември, алпинистите бяха все още на 7700 м. Но кураж им даде доброто време с много слаб вятър. Продължавайки изкачването, свръзката стигна до върха в ранните часове на 24 септември.
Яник Грацини се приближава до headwall-а през 2010 г.
Все още ням потвърждение дали Грациани и Беноа са повторили пътя на Щек, или са продължили право нагоре, опитвайки се да изкатерят линията, започната при опита през 1992 г., завършил с фатално падане на Пиер Бежен.
Добави коментар