1510.2013
Все още няма информация от първа ръка за изкачването по Южната стена на Анапурна (8091 м), направено от безспорния герой на тазгодишния есенен (следмусонен) сезон в Непалските Хималаи – Ули Щек (Ueli Steck). Пишат главно негови приятели и свидетели на постижението му, пребиваващи в базовия лагер.
На 11 октомври т. г. Самият Щек изпрати лаконичен SMS: "Successful mission! Don and Ueli are on the way to Pokhara. Updates following in the next days".
Ули Щек след слизането си до предния базов лагер
Снимка/ photo: patitucciphoto.com
Първи подробности – също на 11 октомври – на своята интернет-страница публикува швейцарският вестник “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Те му бяха предадени от намиращия се в подножието на Южната стена алпинист и фотограф Роберт Бьош (Robert Bösch). Така стана ясно, че Щек в изкачил стената соло, прокарвайки нов маршрут в рамките на само 28 часа от базовия лагер до върха и обратно!
Последните мети в подножието на стената
Снимка/ photo: patitucciphoto.com
Стената от предния базов лагер, с кръгче е отбелязана позицията на Щек
Снимка/ photo: patitucciphoto.com
През по-голямата си част премиерният маршрут на швейцареца следва огромната депресия вдясно от Британския маршрут (на Дон Уилънз и Дуугъл Хестън през 1970 г.). Поради голямата лавинна опасност денем (заради южното им изложение), Щек премина най-рисковите места през нощта на 8 срещу 9 октомври т. г.
Ключовата част от стената – в средата се вижда
депресията, по която преминава Маршрутът на Щек
Приблизителната линия на новия маршрут по
Южната стена на Анапурна
Снимка/ топо: Роберт Бьош
Photo/ topo: Robert Bösch
"Neue Zürcher Zeitung" припомня, че Ули Щек два пъти е атакувал стената. През 2007 г. бе ранен от камък и падна почти 300 м до основата й, за щастие без никакви сериозни последствия.
Опитът му на следващата година се превърна в спасителна акция. В лагер 4 (7400 м) сериозно се разболя известният испански алпинист Иняки Очоа де Олса (Inaki Ochoa de Olza). Първи на помощ му се притекоха Щек и тогавашният му партньор Симон Антаматен (Simon Anthamatten). По-късно към тях се присъедини цяла плеяда асове на хималаизма – Алексей Болотов, Денис Урубко, Дан Бауи (Don Bowie), Сергей Богомолов, д-р Роберт Шимчак (Robert Szymczak). Но усилията им се оказаха напразни – Иняки Очоа почина, по всяка вероятност от мозъчен оток.
На 11 октомври т. г. Самият Щек изпрати лаконичен SMS: "Successful mission! Don and Ueli are on the way to Pokhara. Updates following in the next days".
Ули Щек след слизането си до предния базов лагер
Снимка/ photo: patitucciphoto.com
Първи подробности – също на 11 октомври – на своята интернет-страница публикува швейцарският вестник “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Те му бяха предадени от намиращия се в подножието на Южната стена алпинист и фотограф Роберт Бьош (Robert Bösch). Така стана ясно, че Щек в изкачил стената соло, прокарвайки нов маршрут в рамките на само 28 часа от базовия лагер до върха и обратно!
Последните мети в подножието на стената
Снимка/ photo: patitucciphoto.com
Стената от предния базов лагер, с кръгче е отбелязана позицията на Щек
Снимка/ photo: patitucciphoto.com
През по-голямата си част премиерният маршрут на швейцареца следва огромната депресия вдясно от Британския маршрут (на Дон Уилънз и Дуугъл Хестън през 1970 г.). Поради голямата лавинна опасност денем (заради южното им изложение), Щек премина най-рисковите места през нощта на 8 срещу 9 октомври т. г.
Ключовата част от стената – в средата се вижда
депресията, по която преминава Маршрутът на Щек
Приблизителната линия на новия маршрут по
Южната стена на Анапурна
Снимка/ топо: Роберт Бьош
Photo/ topo: Robert Bösch
"Neue Zürcher Zeitung" припомня, че Ули Щек два пъти е атакувал стената. През 2007 г. бе ранен от камък и падна почти 300 м до основата й, за щастие без никакви сериозни последствия.
Опитът му на следващата година се превърна в спасителна акция. В лагер 4 (7400 м) сериозно се разболя известният испански алпинист Иняки Очоа де Олса (Inaki Ochoa de Olza). Първи на помощ му се притекоха Щек и тогавашният му партньор Симон Антаматен (Simon Anthamatten). По-късно към тях се присъедини цяла плеяда асове на хималаизма – Алексей Болотов, Денис Урубко, Дан Бауи (Don Bowie), Сергей Богомолов, д-р Роберт Шимчак (Robert Szymczak). Но усилията им се оказаха напразни – Иняки Очоа почина, по всяка вероятност от мозъчен оток.
Добави коментар