Полякът Анджей Баргиел осъществи плана си за спускане със ски от Шиша Пангма (8013 м) – единственият осемхилядник, изцяло разположен в Тибет. Той стигна до върха сам след почти непрекъсната 28-часова атака.


Анджей Баргиел

 
Експедицията е начало на големия проект "Hic sunt leones"*, чиято цел е спускане със ски от най-високите върхове на Земята. В екипа за Шиша Пангма бяха също Гжегож Баргиел (Grzegorz Bargiel, брат на Анджей, от Доброволната спасителна служба в Татрите), Дариуш Залуски (Dariusz Załuski, хималаист и филмов реализатор, който ще бъде в журито на Банскофилмфест’ 2013 от 20 до 24 ноември т. г.) и фотографът Марчин Кин (Marcin Kin).
 
При едно от аклиматизационните излизания по маршрута Баргиел и партньорите му намериха чифт стари, черни на цвят ски марка “Атомик”, за които бе направено неоснователното предположение, че за принадлежали на Йежи Кукучка.

 
Йежи Кукучка на Шиша Пангма – 1987 г.
 
Както е известно, през септември 1987 г. на върха стъпват – Ришард Варецки (първият поляк на Шиша Пангма) и Ванда Руткиевич, а така също Йежи Кукучка и Артур Хайзер. Кукучка и Хайзер тогава прокарват нов маршрут, а след това първият се спуска със ски от върховото било (около 8000 м) до подножието. Но от онова време е запазена снимка, на която Кукучка е на върха, а до него се виждат върховете на ските му – червени и марка “Росиньол”.
 
Наистина, между изброените по-горе трима – Ванда Руткиевич, Йежи Кукучка и Артур Хайзер, не са между живите. Но Ришард Варецки е жив и здрав и можеше да бъде потърсен за информация по въпроса, още повече че дълги години бе представител на “Атомик” за Полша и най-успешен дистрибутор на фирмата в Европа.
 
Чрез Twitter Рахийл Аднан (Raheel Adnan) – кореспондент на сайта explorersweb.com, съобщи, че испанският ветеран Карлос Сория се е отказал да прави опит за изкачване поради голямата лавинна опасност. “Това бе трудно решение, но винаги поставям безопасността на първо място” – е заявил Сория.
 
-------------------------------
*”Hic sunt leones” (“Тук са лъвовете”- латински) и по-ранното “Hic sunt dracones” (“Тук са драконите”) – така средновековните картографи са обозначавали “белите петна” на картите, т. е. неизследваните, непознати и поради това смятани за крайно опасни места.