Непалските власти полагат усилия за официално разширяване списъка на главните върхове с височина над 8000 м от страна на Международния съюз на алпийските асоциации (Международната федерация по алпинизъм, Union International des Association d’ Alpinisme, UIAA).

Не става дума за откриването на нови и неизвестни върхове, а за признаването на няколко отдавна познати (и вече изкачени) странични върха за самостоятелни осемхилядници.

 
Масивът на Кангчендзьонга
Снимка/ photo: summitpost.org/ topo Janusz Kurczab
 
Членът на управителното тяло на ЮИАА и доскорошен президент на Непалската алпийска асоциация (Nepal Mountaineering Association) Анг Тсеринг Шерпа (Ang Tsering Sherpa) изрази надежда, че непалското предложение, носещо името "Agura Project", ще бъде възприето от Общото събрание на ЮИАА, планирано за октомври т. г. в Швейцария.
 
“Вярваме, че това ще доведе до ръст на хималайските експедиции и до създаването на нови предизвикателства за следващите поколения алпинисти. За да постигне това, непалската делегация трябва да организира силна кампания за промоция и реклама, за да убеди останалите делегати” – каза Анг Тсеринг.
 
Досега беше валидно неписаното правило, че самостоятелността на върховете се определя от тяхната извисеност (издигнатост) над обкръжението или по-точно над най-ниското понижение, отделящо даден връх от съседния му. Т. е., в сила беше т. нар. критерий за открояване/ доминиране (височината спрямо граничната седловина – най-ниското врязване в билото, свързващо дадения връх с по-високия от него), чрез който се определяше дали дадена кулминация е пълноправен връх с главно В, или е някаква слабо забележима и незначителна издигнатост в масива на висок, доминиращ над обкръжението и открояващ се пик.
 
Обикновено за минимална извисеност (издигнатост) над обкръжението за хималайските върхове се приемаше стойността от 500 м. Но това бе дискусионен критерий, тъй като при всички случаи трябва да се има предвид линейното (по хоризонтал) отстояние между върховете. Например, критерият “500 метра” не е изпълнен за няколко признати за самостоятелни върхове, между които са Кангбачен (Kangbachen, 7903 м) и Кангчунгце (Kangchungtse, 7678 м).
 
Очевидно, при далеч по-ниските върхове – например в Алпите или Татрите – за граница на извисеността (открояването, издигнатостта) трябва да се приеме по-ниска стойност.
 
Непалското предложение означава скъсване с досегашната традиция. За кои върхове става въпрос? Според досегашните критерии Непал има на територията си осем главни осемхилядника. Ако "Agura Project" получи одобрение, техният брой ще се увеличи с още пет:
  • Ялунг Канг или Западна Кангчендзьонга (Yalung Kang, Kanczendzonga West, 8505 м),
  • Централна Кангчендзьонга (Kanczendzonga Central, 8482 м),
  • Южна Кангчендзьонга (Kanczendzonga South, 8476 м),
  • Средния връх на Лхотце (Lhotse Middle, 8410 м),
  • Лхотце Шар (Lhotse Shar, 8382 м).
 

Еверест, Лхотце, Средният връх на Лхотце и Лхотце Шар от юг
Снимка: Джеръм Райън
Photo: Jerome Ryan
 
Освен това непалците предлагат за самостоятелен да бъде признат разположеният в пакистанската част на Каракорум Среден връх на Броуд пик (Broad Peak Middle, 8011 м). Впрочем, граничният (на границата между Пакистан и Китай) Среден връх на Броуд пик още от 1997 г. е смятан от китайските власти за главен осемхилядник с името Жонгиянг (Zhongyang).
 

Северният връх на Броуд пик (Broad Peak North), Средният връх на Броуд пик (Broad Peak Middle) и
Главният връх (Broad Peak Main)
Снимка: Януш Курчаб
Photo: Janusz Kurczab
 
Изкачванията на посочените върхове са направени от:
  • Ялунг Канг или Западна Кангчендзьонга (Yalung Kang, Kanczendzonga West, 8505 м) – Ютака Агета (Yutaka Ageta) и Такао Мацуда (Takao Matsuda), Япония, 14 май 1973 г.,
  • Централна Кангчендзьонга (Kanczendzonga Central, 8482 м) – Войчиех Брански (Wojciech Brański), Зигмунт Анджей Хайнрих (Zygmunt A. Heinrich) и Кажимиеж Валдемар Олех (Kazimierz W. Olech), Полша, 22 май 1978 г.,
  • Южна Кангчендзьонга (Kanczendzonga South, 8476 м) – Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż), Полша, 19 май 1978 г.,
  • Средния връх на Лхотце (Lhotse Middle, 8410 м) – Алексей Болотов, Пьотр Кузнецов, Сергей Тимофеев и Евгений Виноградски, Русия, 23 май 2001 г. (на 24 май с. г. – Николай Жилин, Глеб Соколов и Олег Кошеленко, на 26 май – Владимир Яночкин и Виктор Володин),
  • Лхотце Шар (Lhotse Shar, 8382 м) – Йозеф Майерл (Josef Mayerl) и Ролф Валтер (Rolf Walter), Австрия, 12 май 1970 г.,
  • Средния връх на Броуд пик (Broad Peak Middle, 8011 м) – Кажимиеж Глазек (Kazimierz Głazek), Марек Кеншицки (Marek Kęsicki), Януш Кулиш (Janusz Kuliś), Богдан Новачик (Bogdan Nowaczyk) и Анджей Шикорски (Andrzej Sikorski), Полша, 28 юли 1975 г.
 
Непалското предложение буди и опасения. Като например – ако бъде прието, какво ще се случи с досегашния списък на изкачилите всички осемхилядници? За невалиден ли ще бъде обявен? Преимуществото на живите и на по-младите алпинисти е съвсем очевидно, а сравняването на техните постижения с тези на предшествениците им би било невъзможно. А и недопустимо.