"През деня на 6 март до нас стигна повече информацията от ръководителя на експедицията Кшищоф Виелицки за случилото се през последните 24 часа. От 17.00 до 18.00 часа на 5 март четирима алпинисти се изкачват на Броуд пик и без никакво бавене на върха заради напредналото време започват спускане.

Става дума за слизане колкото се може по-ниско преди падане на пълен мрак. Последен върви Томаш Ковалски. Пред него, в полезрението му, е Мачией Бербека. Макар че всеки от тях разполага с радиотелефон,  връзка поддържат само Артур Малек и Томаш Ковалски (в радиотелефона на Адам Биелецки се изгубва настройката на честотата, а Мачией Бербека не използва своя по неизвестни причини).
 
Темпото на движение на Ковалски и на движещия се пред него Бербека веднага след изкачването на върха драматично спада. До около 02.00 часа на 6 март – след около 7-8 часа слизане – те преодоляват само участъка до седловината (7900 м) между Централния връх и купола на Главния връх, който стандартно отнема около час.
 
Адам Биелецки стига до  лагер 5 (7400 м) около 21.00 часа на 5 март. Артур Малек стига до същото място около 02.00 часа на 6 март.
 
Томаш Ковалски съобщава на намиращия се в базовия лагер Кшищоф Виелицки, че има проблеми с дишането и се оплаква от обща слабост, поради което ще вземе лекарства в съответствие с инструкцията. По време на слизането от Предвърха (Broad peak Rocky Summit, 8035 м) имал падане, по време на което се откачила едната от котките му. При последната връзка в 06.30 часа сутринта на 6 март съобщава, че има проблеми със закрепването на котката. Казва също, че вижда Мачией Бербека. Малко преди разсъмване един от работниците в базовия лагер на 4950 м (готвачът) вижда (?) светлина от челна лампа на седловината. Направено е предположението, че тя е на Мачией Бербека.

От 06.30 часа на 6 март няма никаква връзка с Ковалски и Бербека. Последният разговор с Бербека е от върха в 18.00 часа на 5 март. По всяка вероятност е използвал телефона на Ковалски.

На разсъмване на 6 март от лагер 2 (6200 м) нагоре тръгва нощувалият там Карим Хайят и около 13.00 часа, според съобщението на Виелицки, стига до зоната на пукнатините под седловината. Вероятно – до около 7700 м. Не намира никакви следи. Оглежда всички подробности по маршрута чак до седловината и се връща в лагер 4. От този момент Ковалски и Бербека официално се смятат за изчезнали.
 
Времето и видимостта на 5 и 6 март са добри. Температурата на 8000 м е минус 35 градуса по Целзий през нощта и минус 27 градуса през деня. Няма вятър. Цялата стена е под непрекъснато наблюдение от страна на Кищоф Виелицки.
 
В лагер 4 за още една нощ остават Артур Малек и Карим Хайят. Тяхната задача е да изчакат евентуалното завръщане на двамата им колеги. Утре рано сутринта ще започнат слизане към базовия лагер. Очаква се времето да се развали на 7 март около обяд. От 7000 м до базовия лагер има парапети, които осигуряват бързо и сигурно връщане дори при лошо време.
Около 14.00 часа от базовия лагер са тръгнали Шахийн Баиг и Амин Уллах. Шахийн е стигнал до лагер 2, а Амин – до лагер 3”.
 
Артур Хайзер, ръководител на програмата “Полски зимен хималаизъм 2010/ 2015”


Артур Малек – автопортрет след първата неуспешна атака на 18 февруари
 
Междувременно полученото последно съобщение гласи:
“6 март, 21.30 часа. Адам Биелецки, Амин Уллах и Шахийн Баиг слязоха в базовия лагер.
 
Късно вечерта по указание на ръководителя  от лагер 4 (7600 м) започнаха спускане Артур Малек и Карим Хайят. Сега те са под лагер 3, на около 7000 м”.  
 
Артур Хайзер, ръководител на програмата “Полски зимен хималаизъм 2010/ 2015”