0902.2013
Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz), който на 7 февруари предприе опит за самотна атака на Нанга Парбат, успя да се върне невредим в базовия лагер край селцето Латабо. След бивак на 7147 м той стигна до около 7400 метра и започна спускане.
По всичко изглежда, че това е било планирано оттегляне, защото Мацкиевич беше съобщил, че иска да стигне до 7400 м на 8 февруари и да се върне.
Партньорът му Марек Клоновски (Marek Klonowski), намиращ се в базовия лагер, имаше съмнения дали Мацкиевич ще започне слизане по Рупалската или по Диамирската стена. Но, за щастие, Томаш взе правилното решение и избра за връщане познатия му и осигурен с парапети и лагери път откъм долината Рупал.
А буквално преди минути стана ясно, че Мацкиевич и Клоновски са сложили край на експедицията – след калкулация на наличните сили, материални ресурси и финансови средства.
Както е известно, по Диамирската стена на Нанга Парбат действат два екипа. Унгарецът Золтан Ач напусна малката унгарско-американска експедиция и от нея на бойното поле останаха сънародникът му Давид Клайн и американецът Йън Оувъртън, които възнамеряват да продължат усилията си до март. Участниците в другия мини-тим – французойката Елизабет Револ и италианецът Даниеле Нарди, са в базовия лагер и очакват прозорец хубаво време, за да предприемат поредното си излизане по маршрута.
На Броуд пик вчера Мачией Бербека (Maciej Berbeka), Адам Биелецки (Adam Bielecki), Томаш Ковалски (Tomasz Kowalski) и Артур Малек (Artur Małek) след изкачване през целия ден стигнаха от лагер 2 до 7000 м, където организираха лагер 3 и прекараха в него последната нощ. Придружаващият ги пакистанец Шахийн Баиг (Shaheen Baig) се отказа и се върна в базовия лагер. До лагер 2 вчера стигнаха Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki), Карим Хайят (Karim Hayyat) и Амин Улла Баиг (Amin Ullah Baig). Последният остави товара си и веднага се отправи към подножието. Виелицки и Карим нощуваха в лагер 2.
Малко преди това експедицията преживява тежък момент. След обяд на 6 февруари, в сряда, Ковалски, Малек и Амин стигнаха до мястото на лагер 2. Но там не намериха и следа от палатката. Тя, заедно с лична и експедиционна екипировка (газ, горелки, храна) е била изтръгната от осигуряващите я снежни клинове и изцяло отнесена в пропастта. Това, по всяка вероятност, е станало на 4 и 5 февруари т. г., когато вятърът над 6000 метра стигна до 100 км/ час, макар че прогнозите не предвиждаха такава ураганна скорост. Всички бяха убедени, че толкова важното убежище ще оцелее. За съжаление, не стана така. Това не е нещо ново и непознато – подобни инциденти се случват по време на всяка зимна експедиция във високите планини. Условията са необикновено сурови, а хората са просто хора.
Но опитните Виелицки и Бербека и младите им и енергични колеги с помощта на незаменимите пакистанци бързо излязоха от това затруднение, в движение възстановиха лагер 2 и вече имат лагер 3.
Не я ясно, поне до момента, как са развили нещата днес.
Томаш Мацкиевич
Снимка/ photo: nangadream.blogspot.com
По всичко изглежда, че това е било планирано оттегляне, защото Мацкиевич беше съобщил, че иска да стигне до 7400 м на 8 февруари и да се върне.
Партньорът му Марек Клоновски (Marek Klonowski), намиращ се в базовия лагер, имаше съмнения дали Мацкиевич ще започне слизане по Рупалската или по Диамирската стена. Но, за щастие, Томаш взе правилното решение и избра за връщане познатия му и осигурен с парапети и лагери път откъм долината Рупал.
А буквално преди минути стана ясно, че Мацкиевич и Клоновски са сложили край на експедицията – след калкулация на наличните сили, материални ресурси и финансови средства.
Както е известно, по Диамирската стена на Нанга Парбат действат два екипа. Унгарецът Золтан Ач напусна малката унгарско-американска експедиция и от нея на бойното поле останаха сънародникът му Давид Клайн и американецът Йън Оувъртън, които възнамеряват да продължат усилията си до март. Участниците в другия мини-тим – французойката Елизабет Револ и италианецът Даниеле Нарди, са в базовия лагер и очакват прозорец хубаво време, за да предприемат поредното си излизане по маршрута.
На Броуд пик вчера Мачией Бербека (Maciej Berbeka), Адам Биелецки (Adam Bielecki), Томаш Ковалски (Tomasz Kowalski) и Артур Малек (Artur Małek) след изкачване през целия ден стигнаха от лагер 2 до 7000 м, където организираха лагер 3 и прекараха в него последната нощ. Придружаващият ги пакистанец Шахийн Баиг (Shaheen Baig) се отказа и се върна в базовия лагер. До лагер 2 вчера стигнаха Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki), Карим Хайят (Karim Hayyat) и Амин Улла Баиг (Amin Ullah Baig). Последният остави товара си и веднага се отправи към подножието. Виелицки и Карим нощуваха в лагер 2.
Малко преди това експедицията преживява тежък момент. След обяд на 6 февруари, в сряда, Ковалски, Малек и Амин стигнаха до мястото на лагер 2. Но там не намериха и следа от палатката. Тя, заедно с лична и експедиционна екипировка (газ, горелки, храна) е била изтръгната от осигуряващите я снежни клинове и изцяло отнесена в пропастта. Това, по всяка вероятност, е станало на 4 и 5 февруари т. г., когато вятърът над 6000 метра стигна до 100 км/ час, макар че прогнозите не предвиждаха такава ураганна скорост. Всички бяха убедени, че толкова важното убежище ще оцелее. За съжаление, не стана така. Това не е нещо ново и непознато – подобни инциденти се случват по време на всяка зимна експедиция във високите планини. Условията са необикновено сурови, а хората са просто хора.
Но опитните Виелицки и Бербека и младите им и енергични колеги с помощта на незаменимите пакистанци бързо излязоха от това затруднение, в движение възстановиха лагер 2 и вече имат лагер 3.
Не я ясно, поне до момента, как са развили нещата днес.
Томаш Мацкиевич
Снимка/ photo: nangadream.blogspot.com
Добави коментар