0202.2013
Експедицията на Броуд пик стигна най-късно до базовия си лагер, но започна – ако в алпинизма може да се използва терминологията от колоезденето – с летящ старт. На 30 януари пакистанците Амин Ула Баиг (Amin Ullah Baig) и Шахийн Баиг (Shaheen Baig) опънаха парапети от 5900 м мястото на лагер 2 (6200 м) и оставиха там екипировка и съоръжения за изграждането му.
На 31 януари, след 9-часово изкачване от базовия лагер, до това място стигнаха полските алпинисти Томаш Ковалски (Tomasz Kowalski) и Артур Малек (Artur Małek). Двамата изградиха лагера малко по-високо на удобна площадка, нощуваха в него и продължиха линията на парапоетите към лагер 3. Онзи ден нагоре поеха Адам Биелецки (Adam Bielecki) и Мачией Бербека (Maciej Berbeka).
Тази нощ в лагер 2 нощуваха Малек, Ковалски, Биелецки и Бербека. Днес те слизат до базовия лагер (към момента вече би трябвало да са в него). Тази сутрин нагоре тръгнаха ръководителят на екипа Кшищоф Виелицки с трима пакистанци, за да продължат започнатото от колегите им.
Лагер 1 на Броуд пик
Поляците Марек Клоновски (Marek Klonowski) и Томаш Мацкиевич, които атакуват Нанга Парбат, организираха своя лагер (6800 м) по маршрута на Ханс Шел. Поредната цел на двамата е малката седловина в билото наоколо 7500 м, където трябва да бъде изграден техния лагер 4.
Маршрутът на Шел на Нанга Парбат
Френският сноубордист Жоел Вишневски (Joel Wischnewski), който действа соло, пише в своя блог, че е стигнал до мястото на своя лагер 2 (4300 м). Той отбелязва, че само на 24 януари по склоновете на Нанга Парбат са паднали девет лавини. Особено опасна е централната част на югоизточната стена на върха, по която преминава маршрутът на американците Винс Андерсън и Стийви Хаус (Anderson-House Route). В момента французинът е в базовия си лагер.
Централната част на югоизточната стена на нанга Парбат
Снимка: Жоел Вишневски
Photo: Joel Wischnewski
В базовия лагер в долината Диамир се върнаха италианецът Даниеле Нарди и французойката Елизабет Револ, които от 26 януари три дни са катериха по т. нар. Ребро на Мъмъри, стигайки до 6450 м. При пробиването на пъртина двамата няколко пъти попадаха в скритите под дълбокия сняг пукнатини в ледника. “Вятърът ставаше все по-бурен – пише Нарди на своята интернет-страница. – Въпреки силната ни мотивация трябваше да се съобразим с времето, огромните разстояния и все още недостатъчната ни аклиматизация. Затова тръгнахме обратно.”
Изглежда, че италианско-френската свръзка започва да мисли за атака не по – както се очакваше – незавършения маршрут на Меснер по северозападния склон, а по споменатото Ребро на Мъмъри в централната част на Диамирската стена.
Видео от тази експедиция – на:
http://vimeo.com/58542342#
На 31 януари, след 9-часово изкачване от базовия лагер, до това място стигнаха полските алпинисти Томаш Ковалски (Tomasz Kowalski) и Артур Малек (Artur Małek). Двамата изградиха лагера малко по-високо на удобна площадка, нощуваха в него и продължиха линията на парапоетите към лагер 3. Онзи ден нагоре поеха Адам Биелецки (Adam Bielecki) и Мачией Бербека (Maciej Berbeka).
Тази нощ в лагер 2 нощуваха Малек, Ковалски, Биелецки и Бербека. Днес те слизат до базовия лагер (към момента вече би трябвало да са в него). Тази сутрин нагоре тръгнаха ръководителят на екипа Кшищоф Виелицки с трима пакистанци, за да продължат започнатото от колегите им.
Лагер 1 на Броуд пик
Поляците Марек Клоновски (Marek Klonowski) и Томаш Мацкиевич, които атакуват Нанга Парбат, организираха своя лагер (6800 м) по маршрута на Ханс Шел. Поредната цел на двамата е малката седловина в билото наоколо 7500 м, където трябва да бъде изграден техния лагер 4.
Маршрутът на Шел на Нанга Парбат
Френският сноубордист Жоел Вишневски (Joel Wischnewski), който действа соло, пише в своя блог, че е стигнал до мястото на своя лагер 2 (4300 м). Той отбелязва, че само на 24 януари по склоновете на Нанга Парбат са паднали девет лавини. Особено опасна е централната част на югоизточната стена на върха, по която преминава маршрутът на американците Винс Андерсън и Стийви Хаус (Anderson-House Route). В момента французинът е в базовия си лагер.
Централната част на югоизточната стена на нанга Парбат
Снимка: Жоел Вишневски
Photo: Joel Wischnewski
В базовия лагер в долината Диамир се върнаха италианецът Даниеле Нарди и французойката Елизабет Револ, които от 26 януари три дни са катериха по т. нар. Ребро на Мъмъри, стигайки до 6450 м. При пробиването на пъртина двамата няколко пъти попадаха в скритите под дълбокия сняг пукнатини в ледника. “Вятърът ставаше все по-бурен – пише Нарди на своята интернет-страница. – Въпреки силната ни мотивация трябваше да се съобразим с времето, огромните разстояния и все още недостатъчната ни аклиматизация. Затова тръгнахме обратно.”
Изглежда, че италианско-френската свръзка започва да мисли за атака не по – както се очакваше – незавършения маршрут на Меснер по северозападния склон, а по споменатото Ребро на Мъмъри в централната част на Диамирската стена.
Видео от тази експедиция – на:
http://vimeo.com/58542342#
Добави коментар