Каква беше миналата година за хималаизма? Перспективата от няколко месеца след края на сезоните – пролетния в Хималаите и летния в Каракорум, позволява ясно и безпристрастно да погледнем на случилото се.

Може би е малко рано да оценяваме хималайската есен. Изпреварвайки фактите, трябва да кажем, че този сезон беше изключително слаб. Дори нещо да убегне от вниманието ни, то няма да е съществено. Голямото количество информация, което искам да предоставя на читателите, а така също постъпването на сведения, които позволяват по-пълна и по-точна оценка на есенния сезон, са причина да разделя моето повествование на две части.

 
Анапурна – красива, огромна и опасна
Снимка: Феран Латоре
Photo: Ferran Latorre
 
***
 
Зимата на 2011/ 2012 в Хималаите и Каракорум
 
В Хималаите на интерес се радваше Нанга Парбат (8125 м) – върхът, който се издига в северозападната частта на веригата, в Западните Хималаи, на територията на Пакистан. Експедициите изискват относително малък разход на финансови средства заради значителното намаление на таксите за разрешения през зимата и малкото разстояние на базовия лагер от Каракорумската магистрала (Karakoram Highway). Върхът бе безуспешно атакуван от две експедиции. Елитната свръзка Симоне Моро (Simone Moro)  и Денис Урубко, след като се отказа от Маршрута на Кинсхофер, се насочи към пътя, атакуван от Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Ханспетер Айзендле (Hanspeter Eisendle) и Волфганг Томасет (Wolfgang Tomaseth) през 2000 г. Тази тройка практически прокара нов маршрут по почти чисто ледения северозападен склон, но никой не стъпи до самия връх, спирайки на 7500 м.

Не успяха и Моро и Урубко. След организиране на три лагера (най-високият – на 6600 м) Симоне и Денис нямаха шанс с времето. В средата на февруари обявиха край на експедицията и се отправиха към къщи. Степента на заснеженост на склоновете изключваше всякакви действия без излагане на огромна опасност.

 
Симоне в близост до лагер 1. Поглед към стената на Нанга Парбат и гребена Мацено
Снимка/ photo: thenorthfacejournal
 
Полският екип Лукаш Биернацки (Łukasz Biernacki), Марек Клоновски (Marek Klonowski) и Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) също пробва късмета си на “Голия връх” (Клоновски и Мацкиевич втори сезон поред). Но и този опит завърши без успех.

 
Базовият лагер на поляците в подножието на Нанга Парбат
Снимка: Матео Дзанга
Photo: Matteo Zanga
 
В Каракорум действаха три експедиции. Силна и многобройна руска експедиция под ръководството на Виктор Козлов атакува К-2 (8611 м) по маршрута на Томо Чесен. Руснаците организираха два лагера и стигнаха до 7200 м. Един от участниците – Виталий Горелик, се разболя тежко след поредно излизане нагоре и на 6 февруари почина, след четири дни напразно очакване на хеликоптер… Причина за смъртта му бе белодробен оток със сърдечна недостатъчност. Експедицията приключи с неговата смърт.

 
Лагер 1 (6000 м) на руската експедиция на К-2
Снимка/ photo: k2-winterclimb.ru
 
Полската експедиция на Гашербрум-1 или Хидън пик (8068 м) от програмата “Полски зимен хималаизъм 2010-2015” ("Polski himalaizm zimowy 2010-2015") бе под ръководството на Артур Хайзер (Artur Hajzer). Тя постигна пълен успех. След организиране на три лагера щурмовата двойка Адам Биелецки (Adam Bielecki) и Януш Голомб (Janusz Gołąb) рано сутринта на 9 март направи първо зимно изкачване на този осемхилядник по маршрута през Японския кулоар от седловината Гашербрум (Gasherbrum Saddle).

 
Адам Биелецки на Гашербрум-1
Снимка/ photo: polskihimalaizmzimowy.pl

 
Полската експедиция в базовия лагер в подножието на Гашербрум-1
Снимка/ photo: polskihimalaizmzimowy.pl
 
Международна експедиция под ръководството на австриеца Герфрийд Гьошл (Gerfried Göschl) имаше за цел да прокара нов маршрут от югозапад на Гашербрум-1. В нея участваха и двама поляци – Тамара Стиш (Tamara Styś) и Дариш Залуски (Dariusz Załuski).
 
Трима алпинисти – Герфрийд Гьошл, швейцарецът Седрик Хелен (Cedrik Hählen) и пакистанецът Нисар Хюсеин (Nisar Hussain), атакуваха върха почти едновременно с поляците. Последният контакт бе на 9 март в 09.00 часа преди обяд. Те бивакуваха на 7700 м и планираха атака. Но времето рязко се влоши и тримата не проявиха повече признаци на живот. На половин ден след изчезналата тройка по маршрута се движеше свръзката Тамара Стиш и баскът Алекс Чикон (Alex Txikon). Те стигнаха до около 7200 м, след което се отказаха от атаката. Двамата вместо това изкачиха Южния връх на Гашербрум-1 (Gasherbrum I South, 7109 м), правейки първо зимно изкачване.
 
Четирите жертви красноречиво свидетелстват за опасностите, пред които се изправят хималаистите през зимата. Трябва обаче да кажем, че причина за трагедията в експедицията на Герфрийд Гьошл без съмнение е изборът на маршрут, вървящ в горната си част по лесен, но огромен терен, силно изложен на зимните вихри и труден за бързо преодоляване, особено след снеговалеж.
 
Основният резултат от този зимен сезон бе завръщането на полските алпинисти – според най-меродавните специализирани медии – “на трона на зимния хималаизъм”.
 
***
 
Пролетта на 2012 г. в Хималаите
 
Пролетният сезон в Хималаите е най-важен за алпинистите и те го избират за реализацията на най-сериозните си цели. Този път времето изигра лоша шега на всички. Затоплянето и ветровете станаха причина склоновете да са изключително сухи и под непрекъсната заплаха от каменопади и каменни лавини. В района на Еверест свръх опасен се оказа ледопадът Кхумбу. И падащите камъни по западната стена на Лхотце създаваха огромна опасност за всички, които действаха над лагер 2 в Западния циркус на Еверест. Въпреки това Третият полюс бе изкачен от няколко стотин души, основно клиенти на комерсиални експедиции.
 
Пробивайки си път през тълпите, до върха без кислород стигна знаменитият швейцарец Ули Щек (Ueli Steck), съпровождан от 21-годишният шерп Тензинг (Tenzing). Имащите същата цел испанци Начо Орвис (Nacho Orviz) и Феран Латоре (Ferran Latorre) трябваше да се откажат заради чудовищните опашки по парапетите. На 20 май на върха (след изкачване по Китайския маршрут от север) стигна Ришард Павловски (Ryszard Pawłowski) и това беше четвъртия му успех на Еверест. На 25 май с успех се поздравиха (също след стигане до върха от север) Роберт Шимчак (Robert Szymczak), Дариуш Залуски – за втори път, и Войчиех Кукучка (Wojciech Kukuczka) – по-малкият син на Йежи Кукучка.

 
Войчиех Кукучка
Снимка/ photo: fakt.pl
 
На 18 май на Еверест бе 73-годишната японка Тамае Ватанабе (Tamae Watanabe), записвайки името си в историята като най-възрастната дама, постигала такъв успех. Така тя подобри собствения си рекорд отпреди 10 години и го направи много трудно достижим.

 
Тамае Ватанабе
Снимка/ photo: article.wn.com
 
Друг тип рекорд постигна иранката Парванех Каземи (Parvaneh Kazemi, 41 г.). В разстояние на една седмица (между 18 и 25 май) тя стъпи на Еверест и Лхотце. Това бе първото подобно дамско постижение. Подобно нещо преди това бяха правили 28 мъже.
 
На Лхотце (8516 м) на 24 май бе 38-годишната полякиня (живееща постоянно в Англия) Анна Лихота (Anna Lichota). На следващия ден я последва Кинга Барановска (Kinga Baranowska), която не използва кислород, както и при изкачванията на своите предишни седем осемхилядника.

 
Кинга Барановска на Лхотце
Снимка/ photo: kingabaranowska.com
 
От останалите изкачвания в района на Еверест си струва да отбележим това на австрийската свръзка Герлинде Калтенбрунер (Gerlinde Kaltenbrunner) и Давид Гьотлер (David Göttler) на Нупце (7861 м). На 17 май двамата стигнаха до върха по източния гребен.
 
Въпреки че бяха притеснявани от характерните за този връх лавини, на Анапурна (8091 м) стъпиха над 10 души. Между тях (на 20 април) бе 48-годишната американка Клио Уайдлих (Cleo Weidlich), която както повечето от останалите алпинисти не използва кислород. Тя стана авторка на постижение като това на споменатата по-горе иранка. На 26 май бе и на Дхаулагири (8167 м). Тя е първата жена, която изкачва тези два осемхилядника в един сезон. Преди нея това бяха успявали да направят десетима мъже.  Клио е по петите на Кинга Барановска – Дхаулагири е нейният седми осемхилядник.

 
Клио Уайдлих на Кангчендзьонга през 2011 г.
Снимка/ photo: cweidlichsherpagirl.blogspot.com
 
На Анапурна на 6 май бяха двама чехи – Радек Ярош (Radek Jaroš) и Ян Травничек (Jan Trávníček). На Ярош му остава само К-2, за да събере колекцията от изкачвания на всички осемхилядници. На всички досегашни върхове е бил без кислород.На свой ред словакът Петер Хамор (Peter Hámor) на 17 май бе на Кангчендзьонга (8586 м)– неговия девети осемхилядник.
 
Без успех завърши ръководената от Йежи Наткански (Jerzy Natkański) унификационна експедиция на Манаслу (8156 м) в рамките на програмата “Полски зимен хималаизъм 2010-2015”. Атакуващата върха от лагер 3 (7100 м) тройка Ярослав Гавришяк (Jarosław Gawrysiak), Анджей Баргиел (Andrzej Bargiel) и Камил Груджиень (Kamil Grudzień) се отказа на 7600 м след пет часа убийствено пробиване на пъртина в пресен сняг и много силен вятър.
 
След пролетния сезон кръгът на притежателите на Хималайската корона за изкачвания на всички 14 главни осемхилядника се увеличи до 30 души. 29-ти неин притежател стана италианецът Марио Панцери (Mario Panzeri, 48 г.) – с изкачването си на Дхаулагири на 18 май. Тридесети е японецът Хиротака Такеучи (Hirotaka Takeuchi, 41 г.) с успеха си на същия връх на 26 май.
 
Януш Курчаб (Janusz Kurczab)
 
Превод: Петър Атанасов