2506.2012
В края на май т. г., в интервю за сайта MountainPlanet.Com, италианецът Симоне Моро – актуално един от най-силните височинни алпинисти в света, каза, че през тази година склоновете на най-високия връх в света са приличали на увеселителен парк, на “Дисниленд”.
Когато на 24 май Симоне излиза от палатката си в лагер 2, попада в тълпа от клиенти на комерсиални експедиции. Тя наброява повече от 200 души, които бавно пъплят нагоре. И той разбира, че такова струпване на изключително слабо подготвени хора представлява опасност за всички околни, но преди всичко за самите тях.
Дългата опашка, извила се на върха в края на май, потвърждава тенденцията от последните години, когато до Третия полюс се домогват по около 500 души през предмусонния (пролетния) сезон. Най-малък брой е отбелязан през 2005 година – 307 души, най-много през 2007-а – 633 души. Колко са през тази година? Към 24 май бяха около 200 души, но в базовия лагер от юг, откъм Непал, се намираха още 337 клиенти и 400 обслужващи ги шерпи, а от север, откъм Тибет – други 109 души и 100 шерпи. Трудно е да се посочи крайна цифра, защото не всички отчети на комерсиалните експедиции са публикувани, а и защото почти няма интерес към подобни данни и в много близко време ще престане да се води статистика – както, да речем, е на Монблан в Алпите или на Елбрус в Кавказ, до които всяка година стигат стотици хора, но никой не се интересува от това кои са и от броя им.
Симоне Моро продължава: “Тазгодишната ситуация на Еверест си има обяснение. По склоновете му имаше малко сняг, но голяма опасност от каменопади, които бомбардираха маршрута. Това забави старта на комерсиалните експедиции и основната маса от клиентите им тръгна към върха в късите прозорци от хубаво време на 18-19 и 24-25 май. Данните от предишните години показват, че масовите изкачвания за правени между 15 и 27 май, напоследък между 5 и 27 май. В някои случаи, както през 2005 г., природата драстично обърка всички планове. Тогава първият успех бе записан на 21 май, а комерсиалните изкачвания продължиха до 5 юни.
Причините за всички проблеми с опашките на Еверест са две – огромният брой хора, които правят опити в един ден и много слабата им подготовка. Статистиката от последните години е стряскаща:
2010 година - 169 души на 23 май, 115 – на 17 май,
2009 година – 106 на 21 май, 103-ма – на 20 май,
2008-а – 108 на 22 май,
2007-а – 112 на 16 май, 102-ма – на 21 май,
2003-а – 116 на 22 май”.
На Еверест през май 2012-а
Когато на 24 май Симоне излиза от палатката си в лагер 2, попада в тълпа от клиенти на комерсиални експедиции. Тя наброява повече от 200 души, които бавно пъплят нагоре. И той разбира, че такова струпване на изключително слабо подготвени хора представлява опасност за всички околни, но преди всичко за самите тях.
Дългата опашка, извила се на върха в края на май, потвърждава тенденцията от последните години, когато до Третия полюс се домогват по около 500 души през предмусонния (пролетния) сезон. Най-малък брой е отбелязан през 2005 година – 307 души, най-много през 2007-а – 633 души. Колко са през тази година? Към 24 май бяха около 200 души, но в базовия лагер от юг, откъм Непал, се намираха още 337 клиенти и 400 обслужващи ги шерпи, а от север, откъм Тибет – други 109 души и 100 шерпи. Трудно е да се посочи крайна цифра, защото не всички отчети на комерсиалните експедиции са публикувани, а и защото почти няма интерес към подобни данни и в много близко време ще престане да се води статистика – както, да речем, е на Монблан в Алпите или на Елбрус в Кавказ, до които всяка година стигат стотици хора, но никой не се интересува от това кои са и от броя им.
Симоне Моро продължава: “Тазгодишната ситуация на Еверест си има обяснение. По склоновете му имаше малко сняг, но голяма опасност от каменопади, които бомбардираха маршрута. Това забави старта на комерсиалните експедиции и основната маса от клиентите им тръгна към върха в късите прозорци от хубаво време на 18-19 и 24-25 май. Данните от предишните години показват, че масовите изкачвания за правени между 15 и 27 май, напоследък между 5 и 27 май. В някои случаи, както през 2005 г., природата драстично обърка всички планове. Тогава първият успех бе записан на 21 май, а комерсиалните изкачвания продължиха до 5 юни.
Причините за всички проблеми с опашките на Еверест са две – огромният брой хора, които правят опити в един ден и много слабата им подготовка. Статистиката от последните години е стряскаща:
2010 година - 169 души на 23 май, 115 – на 17 май,
2009 година – 106 на 21 май, 103-ма – на 20 май,
2008-а – 108 на 22 май,
2007-а – 112 на 16 май, 102-ма – на 21 май,
2003-а – 116 на 22 май”.
На Еверест през май 2012-а
Показани от 1 до 3 от 3 (1 страници)
3 коментар(а)
Кое му е стряскащото? Че все повече хора се интересуват от алпинизъм вместо да седят пред телевизорите?"бавно пъплят нагоре", "изключително слабо подготвени хора" (на 8,000 метра), "комерсиалните експедиции" (вашите сигурно са ъндърграунд), "приличали на увеселителен парк" - оградете си го с бодлива мрежа и сложете фейс контрол на входа. Някой би ли ми разяснил защо смята че е богозибран да покорява Еверест и има по-голямо право от "изключително слабо подготвените хора". Може би защото за да се признае изкачването трябва да е по най-опасния и с най-голям риск за живота начин? Съжалавям че трябва да го чуете точно от мен, но на тази планета непокорени върхове не останаха. Остава само да търчите за време като при леката атлетика.
Няма лошо да си турист,та дори това да е на Еверест,но човекът само казва,че е мн. опасно такова струпване на хора.А относно “непокорените“ върхове,о има много още.
Трябва да има някакви ограничения, още повече, че немалка част от хората са НАИСТИНА неподготвени - просто имат достатъчно пари да се разхождат до там всяко лято ей така - за кеф - и да се пробват да походят нагоре да видят какво ще стане. Освен това (и това го знам от хора, които са били на Еверест) който е ентусиазиран пак си седи пред телевизора, само че в базов лагер.
Аз не съм против комерсиалните експедиции като цяло, но липсата на критерии за подготовка от една страна застрашава живота на останалите по маршрута, от друга - по мое мнение омотаването във въжета и влаченето нагоре обезмисля самото изкачване, дори и да е успешно. От трета - въпреки, че наистина има хора, които могат да направят стойностни изкачвания/траверси, на практика възможността за такива им се отнема за сметка на "туристите".
Смятам, че би следвало да се приложи контрол, който да осигури възможност на можещите да правят изкачвания - дали ще има определени дати или пък маршрути за комерсиални експедиции - все са варианти, още повече, че може да са различни за различните години.
И последно - когато планината се превърне в панаир, тогава няма как да има елемент на истинско приключение, на вътрешно израстване или дори - на самоцелен кеф от това, че си отишъл някъде "над" сивото ежедневие.
Добави коментар