Тези дни главната редакторка на един от най-големите специализирани сайтове MountEverest.Net – Тина Сьогрен, публикува обширен материал за проблемите, произтичащи от непрекъснатата експанзия на комерсиалните експедиции на хималайските осемхилядници и особено на Еверест. 

По тези проблеми се пише често. Преди една година се появи емоционалният разказ на испанката от баски произход Едурне Пасабан – първата жена в света, стъпила на всички осемхилядници. “Ръсъл Брайс, наричан “акулата на еверестовския туризъм”, разпространява чрез “Discovery Channel” картинки за храбрите клиенти на своите експедиции – писа испанката – и по този начин създава изкривена представа за хималайския алпинизъм в очите на незапознатите, като представя осъществените чрез труда и усилията на шерпите изкачвания за постижения на своите клиенти, наричани “алпинисти”.

На този проблем бе посветена проведената съвсем наскоро в Болцано (Северна Италия) по инициатива на Райнхолд Меснер кръгла маса. Централен бе въпросът: необходимо ли е да се развива инфраструктура във високите планини, която ги прави достъпни за всякакви категории туристи. “Наблюдаваме изчезване на гордото племе на независимите алпинисти, които признават, че алпинизмът винаги е свързан с риск, и рискуващи да направят невъзможното” – заяви Меснер на откриването. Той смята, че вниманието на средствата за масово осведомяване трябва да се премести от въпроса “Кой е най-добър в алпинизма и кой катери в “правилния” стил?” към въпроса “Как могат да бъдат защитени високите планини и кой трябва да носи отговорност за това?”

Надпреварата в обработката на популярните маршрути, за да бъдат направени достъпни и безопасни за всички, води до замърсяване и унищожаване на природата. “На Еверест в най-скоро време ущърбът ще бъде непоправим и необратим” – предупреди Меснер. Алпийските клубове и федерации трябва да бъдат проводници на нова ценностна система. Своята отговорност трябва да поемат и най-често безотговорните, лекомислени и повърхностни средства за масово осведомяване.

Ерве Бармас, Денис Урубко и други много известни участници в дискусията заявиха, че изграждането на инфраструктура във високите планини трябва да бъде прекратено. Меснер призова всички, които се смятат за алпинисти, да решат скъпи ли са им планините в първичния им, недокоснат вид. Изкачванията в тях са свързани с риск, смисълът им е в стремежа към преодоляване на естествените трудности. “И единствено желанието да направим нещо невъзможно ни прави истински живи”- добави Ерве Бармас. Чиста истина е, че постиженията на най-добрите алпинисти не попадат в масовите печатни и електронни медии, отдавна купени от рекламодатели.

Но комерсиализацията позволява на алпинистите (местни и чуждестранни) да печелят от своята квалификация, създава известен поминък на местното население и позволява на редови туристи да преживяват приключения на границата на собствените им възможности.

Като компромис в Болцано бе формулирано следното предложение – да се отдели по един туристически маршрут на всеки осемхилядник, а на Еверест – два (от север и от юг), които да бъдат обработвани с парапети и лагери, да бъдат снабдявани с кислород, но при непрекъснато намаляване на въздействието върху природата, като преминаването им бъде признавано за определено постижение на квалифицирания туризъм.

Всички останали маршрути трябва да се катерят без гидове, без носачи и кислород. Това може и да не предизвика съществена промяна. Но ще даде на двете страни възможност за мирно съвместно съществуване и ще подтикне медиите към предлагане на по-обективна информация за това кога става дума за истински алпинизъм и кога – за скъпо платена атракция.