Една от темите на изключително интересният разговор с американския алпинист Колин Хейли (Colin Haley), публикуван от списание “Climbing” (брой 297 от август 2011 г.), се отнася до честността на отчетите за експедиции и изкачвания.


“Climbing”: Попадат ли често фалшиви отчети и информации в планинарските медии?
Хейли: Най-често срещана е фалшификацията, чийто най-сериозен противник съм – нестигането до върха на планината. Много алпинисти съобщават за успех, въпреки че по различни причини са се отказали от стигането до самия връх. За мене нещата са черно-бели: върхът на планината е връх на планината! И няма никакво значение колко лесно е обяснението защо не си стигнал до върха. Ясно е, че не е било лесно, след като не е било направено. Човек трябва да има смелост да нарича подобни неща “опит”, а не “изкачване”.

“Climbing”: Т. е. това, което направи ти на Дрифика (Drifika) в Пакистан, така ли?
Хейли: Да. На Дрифика, по девствен вероятно терен, стигнах соло до място, което бе отдалечено на 10 метра от върха (6446 м). Върнах се, защото по оставащата част от гребена имаше козирки, чието преминаване без осигуровка оцених като рисковано. Ако тези 10 метра не бяха най-опасните, по всяка вероятност щях да ги премина.

“Climbing”: Пое върху себе си ролята на “стражево куче” в следенето на катерачните отчети – много лесно ти се отдават проверката и непризнаването на изкачвания. Толкова ли е важно това за тебе?
Хейли: Важно е съобщенията за изкачванията да бъдат точни. Защото хората имат склонността да дават гласност на всичко – дори и на това, което не са направили.